Антибиотичната консумация в България: къде е най-висока и защо

Какво показва интерактивната карта за антибиотичната консумация в България?

 

Почти по една опаковка антибиотик средно се е падала на човек от населението на България през 2025 г., като разликата в предписаните опаковки между отделните области достига близо три пъти. Това показва интерактивна карта за антибиотичната консумация в извънболничната помощ в България за 2025 г. – интерактивната карта за антибиотичната консумация.

 

Тя бе представена по време на пресконференция на Българската асоциация „Единно здраве“ (БАЕЗ) в БТА. В нея участваха д-р Драгомир Иванов, председател на БАЕЗ, доц. Иван Иванов, ръководител на НРЛ „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ в НЦЗПБ, проф. Емма Кьолеян, координатор за Министерството на здравеопазването по EU-JAMRAI 2 и началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМБАЛ „Лозенец“, както и Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС).

 

Откъде са данните за антибиотичната консумация?

 

Интерактивната карта е създадена от БАЕЗ с експертната помощ на НЦЗПБ в лицето на доц. Иван Иванов и неговия екип. Данните за консумацията на антибиотици отразяват броя на рецептите и опаковките, предписани през 2025 г. в извънболничната помощ у нас. 

 

Целта на инициативата е да покаже каква е антибиотичната консумация в България, да се оцени доколко тя е рационална и при необходимост да се предложат мерки за подобряването ѝ, както и да се повиши информираността на населението по темата, обясни д-р Драгомир Иванов.

 

Колко антибиотични опаковки са предписани в България през 2025 г.?

 

Общо 5 364 784 опаковки антибиотици са били предписани през 2025 г. в страната. При население от 6 423 207 души по данни на НСИ това означава средно около 0,8 предписани опаковки на човек, или 835 опаковки на 1000 души.

 

Тези стойности трябва да се разглеждат като данни за предписването, а не като доказателство, че всяка предписана опаковка е била реално приета от пациента.

 

В кои области антибиотичната консумация е най-ниска?

 

Предписването на антибиотици в отделните области се различава значително – до близо три пъти. В 12 региона са отчетени под 800 предписани опаковки на 1000 души.

 

Най-ниска е стойността в област Хасково – 535 опаковки на 1000 души, следвана от Кърджали – 631 на 1000 души.

 

В София-град стойността е 743 опаковки на 1000 души. Останалите области с показатели под 800 на 1000 души са Благоевград, Габрово, Ловеч, Перник, Монтана, Пловдив, Русе, Сливен и Шумен.

 

Къде антибиотичната консумация е над средната за страната?

 

По-висока от средната за страната е отчетена в осем области. В четири от тях – Варна, Плевен, Търговище и Ямбол – стойността е над 900 опаковки на 1000 души, а в други четири надхвърля 1000 опаковки на 1000 души.

 

В област Велико Търново са предписани 1011 опаковки на 1000 души, във Враца – 1013 на 1000 души, в Разград – 1456 на 1000 души, а в София-област – 1473 на 1000 души.

 

Подобно отклонение от средната за страната стойност е значително и според д-р Драгомир Иванов причините за него трябва да бъдат изследвани, тъй като то може да насочва към различия в практиките на антибиотично предписване и употреба по места.

 

Какво означава рационална употреба на антибиотици?

 

„Според международните критерии и дефиниции, рационалната употреба е разпределението на типовете антибиотици в едно балансирано съотношение, така че да се приоритизира използването на тези, които носят по-малък риск от развитие на АМР“, обясни доц. Иван Иванов.

 

Това може да се проследява чрез класификацията на СЗО, която разделя антибиотиците на три основни групи – Access, Watch и Reserve. Класификацията е създадена като инструмент за наблюдение на антибиотичната употреба и за подпомагане на политиките за рационална антибиотична терапия.

 

Какво представлява групата Access?

 

Групата Access включва антибиотици, които имат по-нисък потенциал за селектиране на антибиотична резистентност в сравнение с антибиотиците от останалите групи и са основен избор при много често срещани бактериални инфекции.

 

Какво представлява групата Watch?

 

Групата Watch включва антибиотици с по-висок потенциал за развитие на резистентност и по-ограничени показания за емпирична употреба. Поради това използването им трябва да бъде внимателно проследявано и обосновано.

 

Какво представлява групата Reserve?

 

Групата Reserve включва антибиотици, които са предназначени предимно за ситуации, при които други възможности не са подходящи, например при инфекции, причинени от мултирезистентни микроорганизми.

 

Какъв е целевият дял на антибиотиците от групата Access?

 

Тук е важно да се разграничат различните цели. СЗО е определяла цел поне 60% от общото национално антибиотично потребление да бъде от групата Access. За Европейския съюз е приета по-амбициозна цел – най-малко 65% от общото потребление на антибиотици да бъде от групата Access до 2030 г.

 

Според представените от БАЕЗ данни през 2025 г. едва 34% от опаковките антибиотици в извънболничната помощ са били от групата Access на СЗО.

 

Защо неправилната употреба на антибиотици е проблем?

 

Причините за недостатъчния дял на антибиотиците от групата Access могат да бъдат различни – липса или недостатъчно прилагане на фармакотерапевтични ръководства и контрол, ограничена наличност на част от препаратите от групата Access на българския пазар, недостатъчна информираност сред населението, пазарни фактори и други.

 

Тези фактори трябва да бъдат установени и адресирани с подходящи мерки, защото неправилната употреба на антибиотици увеличава риска от развитие и разпространение на антимикробна резистентност.

 

Как неправилната употреба на антибиотици води до резистентност?

 

„В хуманната и ветеринарната медицина неправилното – свръх- и излишно – използване на антибиотиците упражнява мощен селективен натиск – допринася за развитие на устойчиви мутации. Чувствителните микробни популации загиват, а устойчивите се селекционират и стават все по-резистентни. Този процес е особено демонстративен в болниците, и най-вече в интензивните отделения“, каза проф. Емма Кьолеян.

 

Тя обясни, че там се лекуват пациенти със сериозни инфекции, в тежко увредено състояние, с множество съпътстващи заболявания и намален имунитет, които се нуждаят от животоспасяващи антибиотици.

 

„Интензивните отделения са червените точки, където се развиват щамове с нови механизми на резистентност, критични за терапията, вкл. щамове Грам-отрицателни бактерии, произвеждащи ензими – широкоспектърни бета-лактамази и карбапенемази, устойчиви на почти всички антибиотици. Инфекциите, свързани с медицинското обслужване, допълнително благоприятстват епидемичното разпространение. Оттам резистентните бактерии се разпространяват в други болнични отделения, други болници и обществото“, допълни проф. Кьолеян.

 

Какви мерки се предлагат за по-рационална употреба на антибиотиците?

 

Наличието на нерационална антибиотична употреба изисква предприемането на мерки за промяна на тази тенденция. В това отношение БАЕЗ посочва две основни посоки, в които като неправителствена организация има компетентност и възможности за работа.

 

Какви мерки са насочени към медицинските специалисти?

 

Първата е ориентирана към медицинските специалисти и е свързана с изработването на проекти за фармакотерапевтични ръководства за употребата на антибиотици в извънболничната помощ и актуализиране на тези в болничната помощ.

 

Целта е ръководствата да дават ясни насоки и да бъдат в помощ на медицинските специалисти в ежедневната им работа.

 

Как може да се повиши информираността на населението?

 

Втората посока е свързана с повишаване на информираността за рационалната употреба на антибиотици сред населението.

 

За тази цел БАЕЗ е подготвила информационна листовка, която може да се разпространява свободно в публичното пространство. Тя ще може да бъде изтеглена свободно от интернет и от Facebook страницата на организацията, обясни д-р Драгомир Иванов.

 

В разпространението на информационната листовка ще се включи и Българският фармацевтичен съюз (БФС). Ще предоставим информация на нашите членове, така че да могат да се включат в нейното разпространение, каза магистър-фармацевт Димитър Маринов, председател на съсловната организация.

 

Защо антибиотиците трябва да се купуват от аптека?

 

Димитър Маринов подчерта, че рационалната употреба на антибиотиците е свързана и с придобиването им от легален лекарствен канал.

 

„Набавянето на антибиотик онлайн или от място, различно от аптеката, означава, че това лекарство е фалшифицирано и няма гаранция за неговото качество, защото е излязло от легалния канал на доставки“, обясни той.

 

По-точно е да се каже, че придобиването на лекарствени продукти извън законовия канал крие риск от фалшифицирани или некачествени продукти и не гарантира произхода, съхранението и качеството им.

 

Заключение

 

Данните за 2025 г. показват значителни регионални различия в предписването на антибиотици в извънболничната помощ в България – от 535 опаковки на 1000 души в Хасково до 1473 на 1000 души в София-област. Наред с общия обем важен показател е и структурата на използваните антибиотици: според представените от БАЕЗ данни само 34% от опаковките в извънболничната помощ са били от групата Access на СЗО.

 

Рационалната употреба на антибиотиците е важна част от усилията за ограничаване на антимикробната резистентност. Както медицинските специалисти, така и пациентите имат роля за правилното използване на тези лекарства.

 

Важно е обаче данните за броя на предписаните опаковки да не се тълкуват автоматично като доказателство за реално приети количества или за неправилно лечение. Значителните регионални различия са основание за допълнителен анализ на причините и на практиките за предписване.

 

При необходимост от антибиотично лечение лекарството трябва да бъде назначено от медицински специалист и да се приема според предписанието.

 

Често задавани въпроси за антибиотичната консумация в България

 

Колко антибиотични опаковки са предписани в България през 2025 г.?

През 2025 г. в страната са предписани общо 5 364 784 опаковки антибиотици в извънболничната помощ, което съответства на около 835 опаковки на 1000 души.

 

Означава ли това, че всеки българин е изпил по една опаковка антибиотик?

Не. Данните показват броя на предписаните опаковки, а не доказват, че всяка от тях е била реално приета от пациент.

 

В коя област е най-висока антибиотичната консумация?

По представените данни най-висока е стойността в София-област – 1473 предписани опаковки на 1000 души, следвана от Разград с 1456 на 1000 души.

 

В коя област е най-ниска антибиотичната консумация?

Най-ниската отчетена стойност е в област Хасково – 535 предписани опаковки на 1000 души, следвана от Кърджали с 631 на 1000 души.

 

Какво означава антибиотична резистентност?

Антибиотичната резистентност е способността на микроорганизмите, най-вече бактериите, да оцелеят или да се размножават въпреки действието на антибиотици, които обичайно са ефективни срещу тях.

 

Как неправилната употреба на антибиотици допринася за резистентността?

Ненужната или неправилна употреба създава селективен натиск, при който чувствителните бактерии се потискат, докато устойчивите могат да оцелеят и да се размножат.

 

Какво представлява групата Access на СЗО?

Access включва антибиотици с по-нисък потенциал за развитие на резистентност спрямо антибиотиците от другите групи и с важна роля при лечението на много често срещани бактериални инфекции.

 

Какво представляват групите Watch и Reserve?

Watch включва антибиотици с по-висок потенциал за развитие на резистентност, които трябва да се използват внимателно и при подходящи показания. Reserve включва антибиотици, предназначени за ситуации, при които другите възможности не са подходящи.

 

Какъв е целевият дял на антибиотиците от групата Access?

СЗО е определяла цел поне 60% от общото национално антибиотично потребление да бъде от групата Access, докато за ЕС е поставена цел най-малко 65% до 2030 г.

 

Какъв процент от антибиотиците в извънболничната помощ през 2025 г. са били от групата Access?

Според представените при изработването на картата данни 34% от опаковките антибиотици в извънболничната помощ са били от групата Access на СЗО.

 

Защо антибиотичната консумация се различава толкова много между областите?

Предоставените данни показват значителни регионални различия, но сами по себе си не установяват причините за тях. Необходим е допълнителен анализ на фактори като моделите на предписване, достъпа до медицинска помощ, наличността на лекарства и други регионални особености.

 

Как човек може да допринесе за ограничаване на антибиотичната резистентност?

Антибиотиците трябва да се използват само когато са подходящи и са предписани от медицински специалист, като се спазват назначените доза, интервал и продължителност на лечението. Не трябва да се използват за самолечение или при инфекции, при които антибиотик не е необходим.