Апендиксът – потенциална стартова точка за болестта на Паркинсон?

Каква е връзката между апендикса и риска от болестта на Паркинсон?

 

Отстраняването на апендикса на ранна възраст намалява риска от развитие на синдром на Паркинсон с 19 до 25% - това показа най-мащабното и изчерпателно по рода си изследване, което беше публикувано наскоро в сп. Science Translational Medicine.

 

Ролята на стомашно-чревния тракт и имунната система

 

Откритията затвърждават ролята на стомашно-чревния тракт и имунната система за зараждането на това заболяване, и разкриват, че апендиксът служи като основен резервоар за погрешно нагънати алфа-синуклеинови протеини, които са тясно свързани с появата и развитието на Паркинсон.

 

Какво казват учените за апендикса и алфа-синуклеина?

 

„Резултатите ни сочат към апендикса като място, откъдето води началото си „Паркинсон”, и отварят път за създаване на нови лечебни стратегии, ориентирани към ролята на стомашно-чревния тракт за развитието на заболяването“, казва Вивиан Лабри от Изследователския институт „Ван Андел“ (VARI) в Мичиган, САЩ, старши автор на изследването.

 

„Макар че има репутацията на като цяло ненужен орган, апендиксът обикновено играе важна роля за нашата имунна защита, като регулира състава на чревните бактерии, а сега, както демонстрира нашият труд, и при синдрома на Паркинсон.“

 

Защо ранната апендектомия има значение?

 

Пониженият риск от „Паркинсон” бил очевиден, само когато апендиксът и съдържащият се в него алфа-синуклеин били премахнати на ранна възраст – години преди появата на Паркинсон, което предполага, че този орган може да е свързан с възникването на болестта.

 

Изваждането на апендикса след нейното започване обаче не оказвало ефект върху развитието й.

 

Колко силен е ефектът според популационните данни?

 

От населението като цяло тези, които били претърпели апендектомия, били с 19% по-малко застрашени от развитие на Паркинсон.

 

Ефектът бил още по-голям при хората, които живеели в селски райони – при тях отстраняването на апендикса водело до намаляване с 25% на риска от болестта.

 

Паркинсон често е по-разпространен сред жителите на селата – тенденция, която беше свързана с излагането на пестициди.

 

Може ли апендектомията да забави развитието на болестта?

 

Изследването демонстрирало също, че апендектомията може да забави развитието на болестта при хора, които впоследствие развиват паркинсон, отлагайки диагностирането му средно с 3,6 години.

 

Тъй като не съществуват тестове, които категорично да установяват наличието му, диагнозата често се поставя едва след възникването на моторни симптоми като тремор или скованост.

 

При всички пациенти ли ефектът е валиден?

 

Авторите отбелязват, че апендектомията не носи видима полза при хората, чието заболяване е свързано с генетични мутации, предавани в семействата им. Такива са около 10% от случаите.

 

Какво показват данните за алфа-синуклеина при здрави хора?

 

„Нашите открития добавят нов пласт към разбирането ни за това невероятно комплексно заболяване – казва Браян Килингър, първият автор на изследването. – Ние показахме, че апендиксът е център на натрупването на слепени форми на алфа-синуклеинови протеини, които са свързани с Паркинсон.“

 

Лабри и екипът й открили струпвания на алфа-синуклеин в апендиксите и на здрави хора на всякаква възраст, освен на пациенти с Паркинсон.

 

Нови въпроси, които поставя това откритие

 

„Бяхме изненадани, че патогенните форми на алфа-синуклеин са толкова повсеместни в апендиксите на хора както с, така и без Паркинсон…

 

Паркинсон е сравнително рядко заболяване – под 1% от населението, така че трябва да има някакъв друг механизъм или стечение на обстоятелства, което позволява апендиксът да повлиява риска от синдрома.

 

Как са събрани данните от изследването?

 

Данните за изследването са били събрани при детайлно характеризиране и визуализация на алфа-синуклеинови форми в апендикса, които имали забележителна прилика с тези, откривани в мозъка на болните от паркинсон, а също така и от анализи на две големи бази данни с медицинска информация.

 

Статия от вестник Лечител

 

Заключение

 

Натрупаните научни доказателства ясно показват, че апендиксът не е просто остатъчен орган, а активен участник в сложната мрежа от процеси, свързани с болестта на Паркинсон.

Ролята му като резервоар на алфа-синуклеинови агрегати отваря нови хоризонти за ранна превенция, диагностика и разработване на терапии, насочени към стомашно-чревния тракт и имунната система.
Разбирането на тези механизми може да се окаже ключово за бъдещата борба с едно от най-предизвикателните невродегенеративни заболявания.

 

Често задавани въпроси

 

Може ли апендектомията да предотврати болестта на Паркинсон?
Не напълно, но значително намалява риска, особено когато е извършена в ранна възраст.

 

Защо апендиксът е свързан с Паркинсон?
Защото в него се натрупват погрешно нагънати алфа-синуклеинови протеини, свързани с болестта.

 

Имат ли всички пациенти полза от отстраняване на апендикса?
Не – при генетични форми на Паркинсон ефектът не се наблюдава.

 

Какво значение има чревната микрофлора?
Тя е част от имунната регулация, в която апендиксът играе активна роля.