Автофагията – голямото предизвикателство в медицината: какво представлява и защо е толкова важна?

Какво представлява автофагията и как е открита?

През 2016 година японският клетъчен биолог професор Йошинори Осуми, преподавател в Токийския технологичен институт, беше удостоен с Нобелова награда за изследванията си върху механизма на автофагията. Малцина са тези, които имат дори и приблизителна представа за същността на този процес, за който в научните среди активно се заговори едва през последните години. Терминът „автофагия” (от гръцки αὐτόφαγος – самоизяждане) за първи път е въведен в употреба през 70-те години на миналия век от носителя на Нобелова награда – белгийския цитолог Кристиан дьо Дюв. Автофагията е естествен процес, протичащ в живите клетки, който е свързан с асимилиране на собствени съставни части – повредени белтъчни структури, дефектни митохондрии, остатъци от метаболитните процеси, вируси, бактерии и т.н. Получените субстанции при разграждането на ненужните клетъчни структури и чужди вещества организмът използва за добив на енергия, както и за изграждане на нови клетки. Чрез автофагията организмът се избавя от старите и дефектни клетки, самопречиства се и се подмладява.

Каква е връзката между глада и активирането на автофагията?

Автофагията стартира по време на глад, когато в организма не постъпват хранителни вещества. За добив на нужната енергия за поддържане на жизнените функции, т.е. за оцеляването си, организмът се „превключва” на вътрешни ресурси – разграждане на гликогена в черния дроб, мастните депа и автофагия. В него се задейства и глюконеогенезата – метаболитен път, при който невъглехидратни субстрати като глицерол, аминокиселини, лактат и др. се превръщат в основния за човешкия организъм енергиен източник – глюкоза. Колкото и странно да изглежда, многобройни наблюдения убедително доказват, че гладът не води до спад на жизнените функции на човешкия организъм, а тъкмо обратно – способства за тяхното активизиране и отключване на допълнителни източници на енергия. Тонусът на симпатичната нервна система се повишава, отделя се медиаторът и хормона норадреналин, в резултат на което организмът мултиплицира своя жизнен потенциал.

Защо автофагията е еволюционен механизъм за оцеляване?

Обяснението на този феномен следва да се търси в годините, когато нашите далечни предци твърде често са били обричани на продължителен глад – през зимата или по време на голяма суша. За оцеляването на Хомо сапиенс в него генетично е бил заложен механизъм, отключващ скрити източници на енергия, която да му помогне в търсенето на нужната храна за преодоляването на кризисния период. Това няма как да се случи, ако гладът би довел до тотален упадък на жизнените сили на човешкия организъм. Изходът би бил единствено неминуема гибел. Т.е. автофагията е генетично кодиран механизъм за съхранение на човешкия индивид, в случай, че той е лишен от основния източник на енергия – храната.

Как автофагията селектира дефектните клетки?

Човешкият организъм е гениално планиран и блестящо изпълнен проект на природата, който удивлява със своето съвършенство и рационалност. Например автофагията засяга единствено и само дефектните клетки, докато здравите и жизнеспособните остават незасегнати. Съществува информация, че автофагията се отключва при недостиг в храната на някои специфични за животинските храни аминокиселини – аргинин, левцин, лизин и метионин, участващи активно в синтезата на важни за човешкия организъм протеини. Тяхното отсъствие в постъпващата храна води до необходимостта от търсене на вътрешни ресурси за тяхното осигуряване.

Каква е историческата роля на гладуването в медицината?

В интерес на истината следва да споменем, че периодичното гладуване е било прилагано от редица лечители на древността – Хипократ, Авицена, Парацелз и др. за лечение на множество заболявания и активизиране на жизнените сили на организма.

Каква е връзката между автофагията, сиртуините и дълголетието?

В края на миналия век професорът по биология в Масачузецкия технологичен институт в САЩ Леонард Гуаренте сензационно оповести, че т.нар. нискокалоричен стрес, свързан с недостатъчно постъпление в организма на основните хранителни вещества, води до активизиране на гени, отговорни за синтезата на специфични белтъци с тайнственото и странно наименование сиртуини. Според учения последните активизират ензими, които се заемат с охраната на наследствената информация, съдържаща се в молекулите на ДНК, противодействат на дегенеративните изменения в клетките, активизират функциите на митохондриите – клетъчните енергоцентрали и по същество подмладяват и удължават живота на организма. Т.е. в условията на гладния стрес организмът задейства неподозиран, скрит жизнен ресурс, с основна цел – оцеляване и запазване на вида. Логично, светът изпадна в еуфория от забележителното откритие и лудна по лечебната и подмладяваща гладна диета. В резултат кой усука стомах, кой сплете черва, а някои дори зърнаха онази с косата... В плен на познатата сентенция на Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече” мнозина решиха, че колкото по-продължителен е гладът, толкова по-значим ще е положителният ефект. Обаче, както показаха изследванията, свързани с аутофагията, ако гладът е твърде продължителен, след изчерпване на всички изброени вътрешни ресурси, за осигуряване на нужната на организма жизнена енергия аутофагията се разпространява и върху здравите клетки.

Какви са физиологичните ефекти на автофагията?

Наблюденията върху състоянието на организма по време на глад свидетелстват, че автофагията е съпроводена с понижение на артериалното налягане и честотата на сърдечните съкращения, с противодействие на развитието на възпалителни процеси и туморни образувания, стимулиране на имунната система, увеличаване на броя на белите кръвни клетки и т.н. Периодичният глад се отразява благотворно на когнитивните функции на мозъка (мисловен процес, памет, разсъждение, реч и пр.) и води до повишаване на чувствителността на клетките към инсулина, което способства за по-доброто им осигуряване с енергия. Редица наблюдения по категоричен начин свидетелстват, че по време на глад чувствително се повишава работоспособността, съзнанието е по-ясно, значително нарастват творческите и интелектуални способности. Периодичното 36-часово гладуване води до намаление на телесната маса, понижение на нивото на холестерола и подобрение на функциите на сърдечно-съдовата система. До този извод неотдавна достигнаха група австрийски учени от университета в Грац.

Какви са медицинските приложения на автофагията?

След установяването на безспорната полза от периодичното подлагане на организма на гладна диета сред водещите медицински специалисти се оформиха две основни гледни точки за приложение на феномена автофагия – разрушаване на натрупаните патогенни протеини в нервните клетки, водещи до синдрома на Алцхаймер и други невродегенеративни заболявания, и унищожаване на раковите клетки. Многобройни изследвания обаче недвусмислено доказват, че възможностите на автофагията далеч не се изчерпват с това. Безспорна е нейната полза за забавяне на процесите на стареене в организма, противодействието на множество хронични заболявания, удължаване на продължителността на живота и пр.

Как може съзнателно да се провокира автофагията?

Несъмнено, най-голям интерес предизвиква въпросът по какъв начин да се провокира автофагията в човешкия организъм, за да се достигне максимален положителен ефект. В диетологията се появи понятието „периодично гладуване”, за съдържанието на което сред диетолозите няма единно мнение. Всъщност, даже недостатъчното постъпление на хранителни вещества, т.е. частичното гладуване, също провокира автофагията. Преобладава мнението, че автофагията стартира 12 часа след прекратяване на приемането на храна или след нейното драстично ограничаване. Примерно, вечеря в 19 часа и закуска – в 7 часа сутринта. През останалото време на денонощието храненето е без специални ограничения, при спазване на възприетото в диетологията съотношение между въглехидрати протеини и липиди – 55% : 30% : 15%. Продължителността на прилагането на тази диета зависи от общото самочувствие и постигнатите ефекти. В случай, че липсва желание за подлагане на подобна процедура, има и план Б – понижение с 40–50% на количеството на приеманата храна и чувствително намаление в ежедневния хранителен режим на високоенергийните хранителни продукти, съдържащи „бързи” захари и мазнини.

Кои вещества допълнително стимулират автофагията?

Установено е, че автофагията се провокира, макар и не в такава степен, както гладуването, и от някои вещества – уролитин (продуцира се от чревната микрофлора от плодове като нар, ягоди, малини и т.н.), глюкозида кукурбитацин (обуславя вкуса на горчивите краставици), полифенола ресвератрол (съдържа се в тъмните грозда и червеното вино), флавоноидите катехин и епикатехин (съдържат се в зеления чай), витамин В3, витамин D, гама-токотриенола (една от формите на витамин Е), алкалоида магнофлорин (съдържа се в корените на женшена).

Статия от вестник Лечител

Заключение

Без съмнение автофагията е една от многото загадки на природата, скрити в лабиринта на човешкия организъм, разгадаването на дълбоката същност и невероятните възможности на която е едно от големите предизвикателства на медицината в наши дни.

Често задавани въпроси

Какво е автофагия?
Автофагията е естествен клетъчен процес на самопречистване и рециклиране на дефектни структури.

Кога се активира автофагията?
Обикновено около 12 часа след прекратяване или рязко ограничаване на приема на храна.

Опасна ли е автофагията?
При продължително и неконтролирано гладуване автофагията може да засегне и здрави клетки.

Каква е ползата ѝ за здравето?
Свързана е със забавяне на стареенето, подобрен метаболизъм, имунитет и превенция на хронични заболявания.

Може да откриете магазини Лечител ТУК, а при нужда позвънете или ни пишете ТУК!