Автоимунитетът като причина за шизофрения

Редица учени докладваха за връзки между шизофренията и протеини, произвеждани от имунната система, които могат да действат срещу собственото тяло на пациента – така наречените автоантитела. Сега японски изследователи идентифицираха автоантитела, които атакуват „синаптичен адхезионен протеин“, неврексин 1α, при подгрупа пациенти с шизофрения. Когато бъдат инжектирани на мишки, автоантителата причиняват много шизофренни промени.

 

Какво е синаптичен протеин и защо може да е свързан с шизофренията? Синаптичните адхезионни протеини са специализирани протеини, които се свързват, за да създадат физически връзки между мозъчните клетки. Тези връзки, наречени синапси, позволяват на клетките да комуникират, като си предават молекули помежду си. Както за синапсите, така и за автоимунитета е известно, че са свързани с шизофренията, и затова изследователите от Токийския медицински и стоматолотичен университет (TDMU) решили да проучат автоантитела, които атакуват синаптични протеини при шизофрениците.

 

„При около 2% от пациентите открихме автоантитела срещу синаптичния протеин неврексин 1α, който се експресира от едната клетка в синапса и се свързва с протеини, известни като невролигини, върху другата клетка в него – казва водещият автор на изследването Хироки Шиваку. – Щом идентифицирахме тези автоантитела, поискахме да видим дали могат да причиняват шизофренни промени.“

 

За тази цел изследователите изолирали автоантитела от някои от пациентите с шизофрения и ги инжектирали в гръбначно-мозъчната течност на мишки, така че да достигнат до мозъка. При тези мишки автоантителата блокирали свързването на неврексин 1α и невролигините, и променяли някои свързани синаптични свойства. Прилагането им довело и до намаляване на синапсите в мозъка на гризачите, както и до шизофренни поведения като намален социален контакт с непознати мишки и понижена когнитивна функция.

 

„Взети заедно, тези резултати убедително показват, че автоантителата срещу неврексин 1α могат да причиняват шизофренни промени, поне при мишки – обяснява Хироки Шиваку. – Следователно тези автоантитела може да представляват терапевтична мишена при подгрупа пациенти с шизофрения.“

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ