Пропускането на закуската отслабва имунната система

Гладуването може да се отразява пагубно на борбата с инфекциите и да води до увеличен риск от сърдечни заболявания според ново изследване на Медицинското училище „Икан“ в Маунт Синай, Ню Йорк. Проведено при миши модели, то е първото, което демонстрира, че пропускането на хранения активира реакция в мозъка, която засяга негативно имунните клетки. Резултатите, които се фокусират върху закуската, бяха публикувани в сп. Immunity и биха могли да доведат до по-добро разбиране на начина, по който хроничното гладуване може да влияе върху тялото в дългосрочен план.

 

„Нараства възприемането на гладуването като здравословно и действително има обилни доказателства за ползите от него. Нашето изследване дава едно предупреждение, защото предполага, че гладуването може да има и цена, която носи риск за здравето – казва водещият автор Филип Свирски, директор на Института за сърдечно-съдови изследвания на „Икан“. – Това е механистично изследване, което задълбава в част от фундаменталната биология, свързана с гладуването. То показва, че има комуникация между нервната и имунната система.“

 

Изследователите имали за цел да разберат по-добре как гладуването – от сравнително краткото, само в продължение на няколко часа, до по-сериозното в течение на цяло денонощие – засяга имунната система. Те анализирали две групи мишки. Едната консумирала закуска непосредствено след ставането си от сън (като закуската била най-голямото хранене за деня), а другата – не. Изследователите взели кръвни проби и от двете групи след събуждането и отново след 4 и 8 часа.

 

Те забелязали отчетлива разлика в кръвните показатели при гладуващата група и по-специално в броя на моноцитите – бели кръвни клетки, произвеждани в костния мозък, които изпълняват много жизненоважни функции в тялото, включващи борба с инфекциите, сърдечните болести и рака.

 

След събуждането си от сън животните имали едно и също количество моноцити. Но след 4 часа тези при гладуващите мишки били силно понижени. Изследователите открили, че 90% от тези клетки изчезвали от кръвообращението, като техният брой намалявал още повече след 8 часа. Междувременно моноцитите при групата, която консумирала закуска, били непроменени.

 

При гладуващите мишки било установено, че моноцитите се връщат обратно в костния мозък, където хибернират (изпадат в латентно състояние). Едновременно с това производството на нови клетки в костния мозък намалявало. Моноцитите в костния мозък, които обикновено имат кратък живот, се променяли значително. Те оцелявали по-дълго в резултат на това, че стояли в костния мозък, и стареели различно от тези, които оставали в кръвта.

 

Изследователите продължили да държат мишките гладни за период до 24 часа и след това отново им дали храна. До няколко часа клетките, които се криели в костния мозък, нахлули обратно в кръвообращението и това нахлуване довело до повишено ниво на възпалението. Вместо да предпазват от инфекция, тези променени моноцити били по-възпалителни, правейки тялото по-слабоустойчиво на патогените.

 

Това изследване е между първите, които правят връзка между мозъка и имунните клетки по време на гладуване. Изследователите открили, че определени мозъчни региони контролират моноцитния отговор в условията на лишаване от храна. Резултатите показват, че гладуването предизвиква стресова реакция в мозъка (тя е тази, която прави хората гладни и раздразнителни) и това незабавно стимулира мащабна миграция на тези бели кръвни клетки от кръвта към костния мозък и след това обратно в кръвообращението скоро след възстановяване на храненето.

 

Д-р Свирски подчертава, че макар да има доказателства и за метаболитните ползи от гладуването, това ново изследване е важна стъпка напред към пълното разбиране на механизмите на тялото.

 

„Изследването показва, че от една страна гладуването намалява броя на циркулиращите моноцити, за което човек би могъл да си помисли, че е нещо положително, защото тези клетки са важни компоненти на възпалението. Но от друга страна възобновяването на храненето поражда прилив на моноцити обратно в кръвта, което може да бъде проблемно. Следователно гладуването регулира този фонд от клетки по начини, които невинаги са благоприятни за способността на тялото да отговаря на предизвикателства като инфекциите – обяснява д-р Свирски. – И понеже тези клетки са важни и за други заболявания като сърдечни болести или рак, разбирането на това, как се контролира функцията им, е от критично значение.“

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ

 

Прочетете още за ИмунМедикс - имунна подкрепа