Силицият - минерал, който удължава живота

Силицият е наричан „кралят на неорганичния свят”. Той е вторият най-разпространен елемент в земната кора след кислорода. Всеки шести атом от земната обвивка принадлежи на него. Но какво знаем за ролята, която играе в тялото ни? И как се отразява недостигът му на здравето?

 

Надеждно е установено, че силицият играе жизненоважна роля във физиологичните процеси, протичащи в живите организми. Той е третият най-разпространен микроелемент в човешкото тяло. Максималното му количество се намира в съединителната тъкан, която е част от такива анатомични структури като белите дробове, жлезите, аортата, трахеята, хрущялите, костите, сухожилията, зъбния емайл, кожата, косата и ноктите. Високото му ниво в кръвния серум е подобно на други основни микроелементи – желязо, мед и цинк.

Силицият участва в различни физиологични процеси като катализатор. Силициевото съединение натриев силикат действа като мощен митохондриален активатор. Диетичният силиций под формата на натриев метасиликат активира образуването на амоняк, повишавайки използването на кислород от митохондриите, като по този начин осигурява синтеза на съединителната тъкан, дихателните процеси и др.

Силициевите съединения от храната под въздействието на солната киселина в стомаха се превръщат в достъпна за организма ортосилициева киселина, която лесно преминава през мембраните.

 

Силиций и съединителна тъкан

 

Една от най-важните функции на силиция е образуването на съединителна тъкан. Той насърчава развитието на архитектурата на фиброзните елементи на съединителната тъкан и допринася за тяхната структурна цялост, осигурявайки еластичност.

Силицият е ключов участник и „координатор” на образуването на съединителната тъкан, което се изразява предимно в процеси като заздравяването на рани. Силицият „омрежва” киселинни мукополизахариди и протеини на съединителната тъкан – техният комплекс се образува поради валентни връзки Si-O, както и водородни връзки, образувани от ортосилициева киселина с кислородни или азотни атоми на полипептидни и полизахаридни вериги. Съдържанието на силиций в мукополизахаридите е 0,03-0,12%, като при децата е максимално, а с възрастта намалява поради естествено намаляване на метаболитните процеси в организма. Можем да кажем, че силицият е толкова необходим за съединителната тъкан, колкото желязото за осигуряване на клетъчното дишане.

 

Растеж и образуване на костна тъкан

 

Здравината на костната тъкан зависи от количеството калций, но нейният растеж, еластичността и състоянието на хрущяла зависят от концентрацията на силиций, който е най-важният фактор в синтеза на съединителната тъкан, изграждаща костите.

Еластичната тъкан е неразделна част от костните структури и когато е дефицитна, костите растат по-бавно, стават по-твърди и по-крехки, тъй като еластичните тъкани се съпротивляват по-добре на деформация.

 

Срещу атеросклероза

 

Недостигът или излишъкът на силиций, както всяко друго биологично активно вещество, води до развитие на патологични процеси в организма. Той е биокатализатор за окислително-възстановителни реакции, включително метаболизъм на мазнини и протеини, предотвратява проникването на холестерол в кръвната плазма и в резултат на това отлагането на липиди по стените на кръвоносните съдове, като по този начин повишава тяхната еластичност.

Когато нивото на силиций в кръвта намалява, еластичността на кръвоносните съдове и способността им да реагират на команди от сигналната система за разширяване или свиване намаляват. В този случай силицият се заменя в съдовата стена с калций, което прави съдовете твърди. Холестеролът се отлага върху калциевите „шипове“, което води до развитие на атеросклероза, ангина пекторис, коронарна болест на сърцето и нейните ужасни последици – инфаркт и инсулт.

Приемът на силициеви съединения в тялото в подходящи количества спира развитието на атеросклероза и помага за възстановяване на функцията на съдовата стена.

Логично е да се предположи, че наблюдаваното намаляване на концентрацията на силиций при възрастните хора може да доведе до редица дегенеративни заболявания, включително атеросклероза. Следователно добавянето на бионалични форми на силиций към редовната диета може да има терапевтичен потенциал, осигурявайки предотвратяване на калцификацията на стените на съдовете и отлагането на холестеролни плаки.

 

При укрепване на имунитета

 

Силицият е ключов компонент за осигуряване на гладкото функциониране на нашата имунна система. Неговите съединения позволяват на тялото да се справи с инфекциите и токсините поради способността му да бъде естествен сорбент в тялото. Благодарение на това свойство силицият е в състояние да свързва и премахва продуктите на разпадане и жизнената активност на патогенните бактерии, както и последствията от „борбата“ с инфекциите на имунната система. По този начин липсата на силиций причинява значително отслабване на имунната система, като същевременно прави всички органи и системи уязвими към патогенната флора.

 

Стомашни и храносмилателни разстройства

 

Повечето заболявания на стомаха и храносмилателния тракт включват разграждане на лигавицата в стомашно-чревния тракт.

Силицият е основен елемент, участващ във възстановяването и поддържането на тези тъкани, което има голямо значение включително за предотвратяване и лечение на стомашни киселини.

 

Силицият като медиатор

 

Редица изследвания са доказали, че силициевите съединения играят ключова роля за пълното усвояване на витамини, минерали и основни хранителни вещества от човешкия организъм. Липсата на силиций води до влошаване на усвояването на желязо, мед, кобалт, флуор и много други жизненоважни за човека елементи.

Днес вече са натрупани достатъчно данни за последствията от дефицита на един или друг микроелемент или витамин. По този начин липсата на желязо причинява сериозно заболяване – желязодефицитна анемия. Дефицитът на желязо се отразява негативно на когнитивното развитие на децата, уврежда имунните механизми, което води до увеличаване на заболеваемостта от инфекциозни заболявания.

Медта е необходима за метаболизма на желязото. Намира се в сърцето, белите дробове, черния дроб и жлъчния мехур и за усвояването му от своя страна е необходима силициева киселина. В противен случай се появяват симптоми, подобни на тези при недостиг на желязо: ниски нива на хемоглобина, анемия, умора и бавен растеж.

Освен това желязодефицитната анемия е един от големите проблеми, засягащи вида и състоянието на кожата. Тя става чувствителна и раздразнена. Възниква състояние на дифузна алопеция, което се проявява под формата на загуба на коса, влошаване на състоянието и намален растеж на нови косми.

Кобалтът, който също се усвоява правилно само в присъствието на силиций в тялото, помага при лечението на заболявания като анемия и някои инфекциозни заболявания, усвоява и преработва витамин B₁₂, възстановява миелина, който изгражда защитната обвивка на невроните, и насърчава образуването на хемоглобин в червените кръвни клетки.

 

За кожата, ноктите и косата

 

Особено много силиций има в кожата (главно в дермата), в косата и ноктите, те са първите, които страдат от неговия дефицит.

Проучванията показват общо намаляване на нивото на силиций в организма по време на процеса на стареене: нивото му в човешкото тяло започва да намалява от десетгодишна възраст, по-забележимо след 35 години, което се отразява на еластичността на кожата.

Като антиоксидант, който може да блокира реакциите на липидния пероксид и ензимното окисление, силицият предотвратява увреждането на епидермалните и дермалните клетки. Това свойство на силиция е особено необходимо в моменти на оксидативен стрес на кожата. Тази ситуация е възможна поради внезапна промяна на климата (прекомерно количество ултравиолетова радиация), излагане на агресивни козметични техники като пилинг и хроничен стрес с нарушени функции на тялото.

Поддържането на количеството силиций в тялото на правилното ниво не само спомага за поддържането на млада кожа, плътна коса и здрави нокти, но също така предпазва вътрешните органи и особено кожата от въздействието на свободните радикали, забавяйки процеса на стареене на тялото.

Друго важно свойство на силиция е способността му да се бори с нискокачествения колаген.

Причината за появата на патологична форма на колаген или неговата дегенерация е неензимното гликозилиране, което е процес на денатуриране на структурни молекули чрез свързване на глюкозни молекули.

Феноменът на гликозилиране започва на приблизително 30-годишна възраст и се засилва с възрастта. По време на образуването на гликиран колаген страда не само качеството на кожата, но и състоянието на стените на артериите. Силицият може да забави този процес.

Силициево-съдържащите препарати имат стимулиращ ефект върху пролиферативната и репаративната функция на съединителната тъкан, което води до ускорено зарастване на рани, язви и изгаряния. При използване на разтвор на органичен силиций се образува регенерат, който не се различава съществено по своята хистологична картина от нормалната кожа.

По отношение на ползите за косата, предполага се, че по-високото съдържание на силиций в космите води до намалени нива на косопад и подобрена структура, особено чрез поддържане на адекватни нива на желязо, което е толкова критично за здравето на косата.

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ