Билката Дебела мара – непозната, а толкова полезна

Според прогноза ва Световната здравна организация през не тъй далечната 2025 година от алергия ще страда всеки втори жител на планетата. Стремителното нарастване на честотата на това заболяване започва в средата на миналия век. През 60-те години от алергия са страдали едва 2-3% от земните жители. В наши дни от една или друга форма на алергия боледува 30-40% от населението на света. Всеки трети жител на земята страда от алергичен ринит, всеки десети – от бронхиална астма. Според специалистите основна причина за този невероятен ръст на алергичните заболяване са катастрофалното повишаване на замърсеността на околната среда (вода, въздух, храни), огромният брой чужди на човешкия метаболизъм добавки, използвани в хранителната промишленост, безконтролното използване на невероятното количество синтетични лекарствени средства, вредните условия на труд, постоянният стрес и пр.

 

Алергията е свързана с реакция на имунната система, която е вдигната по тревога, в резултата на проникване в човешкото тяло на чуждородни субстанции, т.нар. алергени. Най-разпространени алергени са домашният прах, цветният прашец, плесенните гъби, епидермисът на животните, определени съставки на хранителните продукти, лекарствените препарати и т.н. Т.нар. адаптивен имунитет има за задача да идентифицира „нарушителите“, да продуцира съответните антитела (имуноглобулини), които да се свържат с последните и да ги елиминират, както и да ги включи в „черния“ списък на потенциални нарушители. При повторна атака на същия алерген реакцията на организма е много по-бърза и по-ефективна.

 

Не е тайна, че на практика всички лекарства оказват повече или по-малко странични ефекти,

 

а много от тях предизвикват алергични реакции. Описанията на възможните странични ефекти и алергични реакции на редица лекарства нерядко имат размерите на среден по обем научен труд. След тяхното прочитане неминуемо възниква въпросът всъщност кое преобладава – лечебният ефект или рискът от поява на един или няколко от многото описани странични ефекти? Ето защо през последните десетилетия в медицинската практика, както и във фармацевтичната промишленост, значително се повиши делът на природните лечебни растения, разпръснати щедро около нас от нечия добронамерена и благотворна ръка. За борба с болести и недъзи нашите предци са разчитали единствено на тези безценни дарове на природата. Съществува огромна по своя обем информация за тези чудодейни природни средства, старателно записана през хилядолетията от знахари, божи служители и антични лечители. С времето информацията за много от тези чудотворни билки постепенно потъва в забрава... И ето сега, в търсене на изцеление от множеството болести на века, светът отново с надежда и упование се обръща към тази необятна природна аптека.

 

Една от целебните билки, използвани много столетия с успех от нашите предци, е Дебелата Мара

 

Това звучно и любопитно народно название се отнася за лечебното растение Hylotelephium spectabile, принадлежащо към семейство Тлъстигови (Crassulaceae). Дебелата Мара е многогодишно растение със сочни и дебели листа, достигащо до 50-60 см височина. Съществуват няколко разновидности на растението, които цъфтят от април до септември с пурпурни, розови, жълти и бели цветове. У нас най-разпространен е видът с розови цветове. В студените месеци растението „умира“ – листата му пожълтяват и окапват, но преди това, то „възкръсва“, създавайки нови миниатюрни „розички“, от които впоследствие се развиват нови растения. Добре е по това време да се отстранят мъртвите стебла и листа. Частта "spectabilis" от латинското наименование на растението в превод означава грандиозен, прекрасен, възхитителен. Това се отнася за красивите му цветове, но в голяма степен и за неговите многобройни полезни свойства.

 

Счита се, че прародина на Дебелата Мара са земите на Изтока – Китай и Корея. По тази причина тя не се среща в дивата природа, а само на места, посадена от човешка ръка. Съществуват множество доказателства, че билката е била използвана от лечителите в Поднебесната империя, Индия, Корея и Арабския свят, както и от античните целители в древна Гърция и древния Рим Гален, Хипократ, Диоскорид и т.н.

 

Макар и рядко, Дебелата Мара може да се срещне в някои селски дворове или отглеждана в саксии. Тя е непретенциозно растение, което вирее отлично на слънце или на полусянка. Издържа на продължително засушаване и не понася преполиване. При температури под 15 градуса по Целзий постепенно загива.  Размножава се чрез семена, но по-бързо чрез разделяне на коренището или с резници. След отрязването резниците се оставят да позавехнат за един ден, след което се засаждат в леко навлажнена почва. При преполиване те загниват.

 

Билката съдържа огромен брой биологически активни субстанции,

 

на които се дължат множеството й благотворни въздействия. В нея са открити редица органични киселини – оцетна, оксалова, ябълчна, лимонена, изолимонена, янтарна, фумарова, глицеринова, флавоноиди, каротеноиди, алкалоиди (седамин, никотин), дъбилни вещества, етерични масла, гликозиди (рутин, арбутин), сапонини, витамин С, както и ценни минерали – магнезий, калций, мед, цинк, желязо и т.н.

 

Най-голяма лечебна сила притежават месестите листа на билката, които са обвити с дебела ципа. Ето защо преди използването им те се начукват или обелват, за да се освободи съдържащия се в тях целебен сок. В българската народна лечебна практика Дебелата Мара се препоръчва само за външно приложение, въпреки че по света съществуват множество рецепти за вътрешното й използване.

 

Билката е отлично средство за спиране на кървенето от рани, съдейства за бързото им зарастване и премахване на болката. Тя е особено ефикасна при гнойни рани и циреи, както и за отстраняване на мазоли, брадавици, кокоши трън, херпес и други кожни възпаления. За третиране на рани и циреи листата се обелват, поставят се на болното място и се прикрепват с лейкопласт. За лечение на брадавици и папиломи от пресния цвят на билката се изцежда сок, с който сутрин и вечер се мажат проблемните места. Особено ефикасно е действието срещу папиломи на „краче“. При третиране на мазоли и кокоши трън всяка вечер се прави компрес от обелени листа. Преди това обаче болното място се накисва в топла вода и сода до размекване на образуванията.

 

Дебелата Мара се справя отлично и с различни кожни алергични реакции. Има данни за използване на сока на билката срещу болки в ставите и мускулите. Няколко капки от пресния сок от листата са отлично средство срещу болки в ушите, вследствие на възпалителен процес. Процедурата следва да се прави два пъти на ден, докато болката отшуми. 

 

Благодарение на  силното си антибактериално действие

 

сокът от листата на билката действа ефикасно срещу пъпки на лицето или на друго място по тялото. За целта или пъпките се натриват с обелен и нарязан лист, или от листата се изцежда сок, който със стерилен тампон (но никога с пръст!) се нанася върху засегнатата кожа. За третиране на херпес прясно изцеден сок от билката през няколко часа с помощта на тампон се нанася върху засегнатото място до пълното възстановяване на кожата.

 

Според привържениците на езотериката билката Дебела Мара освен красота внася в дома положителна енергия и води до успехи и благополучие – както са дебели листата й, толкова ще са и портфейлите. Тя привлича в дома щастливи и радостни събития.

 

Както споменахме, съществуват редица съобщения за вътрешно приложение на Дебела Мара, която, казват, оказва широк кръг благотворни въздействия – срещу високо кръвно налягане, лош сън, заболявания на нервната система, чревни проблеми, болести на дихателната система и т.н. Тъй като все още липсват достатъчно убедителни доказателства и рецепти за тези приложения, на този етап следва да се ограничим с ползите от приложението на билката само за външно приложение. Които никак не са малко. 

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ