Бромелаинът, съдържащ се в ананаса, участва в регулирането на много функции на тялото като възпалението, имунния отговор, съсирването на кръвта и освен това оказва влияние върху молекулите на клетъчната повърхност.
Противовъзпалителният ефект на бромелаина е отчасти резултат от факта, че той намалява нивото на синтеза на фибрин, участващ в образуването на кръвни съсиреци, и също така стимулира превръщането на плазминогена в плазмин, което води до повишено разграждане на фибрин. В допълнение, бромелаин in vivo индуцира значително намаляване на концентрациите на простагландин Е2.
Бромелаинът също така намалява способността на клетките да се прикрепят към клетъчните мембрани. В клетъчната култура той намалява тромбоцитната агрегация, причинена от тромбин и тромбоцитна адхезия към ендотелните клетки, покриващи кръвоносните съдове.
Благодарение на способността на бромелаина да отстранява молекули, включително рецептори, от клетъчната повърхност той променя адхезивните способности на имунните клетки, предотвратява миграцията на левкоцитите към мястото на възпалението и тяхното прилепване към кръвоносните съдове.
Различни проучвания съобщават за ефектите на бромелаина върху имунната система. Има доказателства, че той може да има двустранен ефект върху нея, стабилизирайки състоянието й.
Бромелаинът може едновременно да засили и инхибира действието на Т-лимфоцитите, да увеличи цитотоксичността на моноцитите при хора с тяхна намалена активност и да повлияе на синтеза на молекули на възпалителните медиатори.
Бромелаинът може да действа като сигнализираща молекула, способна да повлияе на метаболитни каскади, много от които са важни за оцеляване на клетките. Той стимулира клетъчните рецептори, променяйки генната активност и синтеза на биологично активни вещества. Например в изследване на увреден миокард, бромелаинът въздействал на сигналните пътища, влияещи на оцеляването на клетките на сърдечния мускул.
Бромелаинът може да повлияе на стомашно-чревния мотилитет, тъй като нормализира синтеза на определени ензими и сигнални молекули. Един аспект на неговото действие е свързан с взаимодействието му с чревните секреторни сигнални пътища и с калций-зависими сигнални каскади.
Проведени са множество клинични изпитания с различни формули, съдържащи бромелаин самостоятелно или в комбинация с други хранителни добавки (най-често трипсин и рутин), доказващи неговите полезни ефекти.
Подобряване на антибиотичното действие
Клинични проучвания са документирали способността на бромелаина да повишава нивата на определени антибиотици в кръвта и урината. Комбинираното лечение с бромелаин и антибиотици при пневмония, бронхит, кожни стафилококови инфекции, тромбофлебит, целулит, пиелонефрит, периректални и ректални абсцеси, синузит и инфекции на пикочните пътища е по-ефективно от антибиотичната терапия.
Бромелаин, трипсин и рутин са използвани като адювантна терапия в комбинация с антибиотици за лечение на сепсис при деца. В сравнение с антибиотиците и плацебо, комбинацията от бромелаин, трипсин и рутин с антибиотици води до по-ранно намаляване на температурата.
Антидиариен ефект
Способността на бромелаина да влияе на метаболизма на чревните секреторни сигнални пътища прави възможно предпазването от диария, причинена от бактериалния ентеротоксин на Escherichia coli и Vibrio cholerae. Той противодейства на повишената чревна секреция, причинена от ентеротоксина на Vibrio cholerae.
При инфекции с Е. coli, бромелаинът има антиадхезивен ефект, като временно предотвратява прикрепването на бактерии към специфичните гликопротеинови рецептори, разположени върху чревната лигавица.
Антимикробно действие
В допълнение към способността си да устои на действието на определени чревни патогени и да взаимодейства с антибиотици, бромелаинът също проявява антипаразитна активност срещу чревните нематоди Trichuris muris и Heligmosomoides polygyrus.
Ин витро данни също така показали възможността за използване на бромелаин срещу гъбичките Candida, тъй като инкубацията на клетки с бромелаин и трипсин стимулира фагоцитозата и смъртта на Candida albicans.
Влияние върху имунната функция
Ефектът на бромелаина върху имунната функция е свързан с прякото въздействие върху белите кръвни клетки.
Бромелаинът спомага за правилното функциониране на имунната система и запазване на хомеостазата (баланса). В зависимост от средата на клетката и общото състояние на функцията бромелаинът може да причини както повишаване, така и намаляване на активността/експресията на молекулите, участващи в имунния отговор.
Един от ефектите на бромелаина за подпомагане на борбата със свръхактивната имунна система е намаляването на миграцията на белите кръвни клетки към областите на възпаление. Добавянето на повече бели кръвни клетки към възпалена област е като хвърляне на бензин в огъня.
Бромелаинът помага за предотвратяване на влошаване на възпалената и подута област.
По отношение на активирането на способността на имунната система да се бори с инфекцията, бромелаинът засилва функцията на белите кръвни клетки директно и ги „подготвя“ да реагират на сигнални молекули като интерферон – вроденото антивирусно съединение на тялото. Бромелаинът подобрява както вродената (неспецифична) имунна система, така и адаптивния (специфичен) имунен отговор и функцията на белите кръвни клетки.
Сърдечно-съдови заболявания
Тъй като бромелаинът намалява агрегацията на тромбоцитите и е ефективен фибринолитичен агент, който спира тромбозата, той може да се използва при лечението на сърдечно-съдови заболявания и тромбоза.
При експерименти с възстановяване на кръвотока след миокардна исхемия, той предотвратявал разпространението на увреждането, увеличавал аортния кръвоток и намалявал размера на инфаркта и клетъчната смърт в сравнение с контролните животни, като по този начин насърчавал възстановяването на сърдечната функция.
В резултат на експериментите се оказало, че случаите на инфаркт на миокарда след прием на калиев и магнезиев оротат заедно със 120-400 мг бромелаин на ден рязко намалявали.
Клиничните проучвания върху ефектите на бромелаина върху симптомите на стенокардия показали, че той предотвратява пристъпите или намалява тяхната тежест.
След спиране на приема на бромелаин пристъпите на стенокардия се възобновявали след известно време.
В проучване на 73 пациенти с остър тромбофлебит, бромелаинът и аналгетиците постигнали намаляване на симптомите на възпаление: болка, подуване, чувствителност, повишена температура и функционално увреждане.
Подпомагане на храносмилането
Различни изследвания демонстрирали, че бромелаинът може да се използва успешно като храносмилателен ензим след отстраняване на панкреаса, при екзокринна недостатъчност на панкреаса и други чревни заболявания.
Комбинацията от волска жлъчка, панкреатин и бромелаин ефективно намалявала съдържанието на мазнини в изпражненията при пациенти с панкреатична стеаторея.
Лечението с бромелаин, комбинирано с ензими, извлечени от гъбичките Aspergillus niger, подобрява усвояването на протеини при пациенти в напреднала възраст.
В едно проучване бромелаинът, заедно с натриевия алгинат, натриевия бикарбонат и етеричните масла, значително намалявали симптомите на диспепсия.
При плъхове след лапаротомия бромелаинът предотвратявал намаляването на чревната подвижност, причинено от операция, подобрявал движенията на червата и увеличавал теглото на изпражненията и съдържанието на вода.
При разширени и възпалени вени
Доказано е, че бромелаинът има благоприятен ефект при възпаление на вените. Той намалява дискомфорта, подуването, зачервяването, чувствителността, повишената температура на кожата и увреждането, когато се използва от 500 до 750 мг дневно.
Бромелаинът също може да помогне за подобряване на външния вид на разширените вени. Хората с разширени вени имат намалена способност да разграждат фибрина. Когато фибринът се отложи в тъканта близо до разширените вени, кожата става твърда и на „бучки”. Бромелаинът помага в тази ситуация, тъй като стените на вените са основен източник на плазминогенен активатор, който насърчава разграждането на фибрина.
Бромелаинът действа подобно на плазминогенния активатор, за да предизвика разграждане на фибрина.
Възпалителни заболявания на червата
Ежедневното перорално приложение на бромелаин, започващо от петседмична възраст, намалява честотата и тежестта на спонтанния колит при мишки, предразположени към това заболяване, намалявайки клиничните и морфологичните прояви на възпаление на дебелото черво.
Успешната употреба на бромелаин при лечението на лек улцерозен колит е научно потвърдена. Двама пациенти, които не са отговорили на конвенционалната терапия, са приемали бромелаин в допълнение към предписаните лекарства и са отбелязали значително подобрение, което било потвърдено от ендоскопия.
Мускулно-скелетни наранявания
Доказано е, че бромелаинът ускорява заздравяването на синини и хематоми. При травми на опорно-двигателния апарат, водещи до деформация и разкъсване на връзки, бромелаинът намалява отока, болката в покой и при движение, както и чувствителността към натиск.
Едно клинично изследване заключило, че комбинацията от бромелаин, трипсин и рутин не е по-ефективна от плацебо за лечение на пациенти с остро изкълчване на глезена. Въпреки това ензимен препарат, съдържащ бромелаин, съчетан с диетични консултации и акупунктура, помогнал за излекуване на възпалението на сухожилието на ръката на пациент.
Резултатите при лечението на болка след тренировка с бромелаин също са противоречиви.
Бромелаинът, комбиниран с ензимите папаин и протеазите, извлечени от гъби, намалявал вредните ефекти от необичайни упражнения и ускорява възстановяването на мускулната тъкан.
Комбинацията от бромелаин, папаин, трипсин, панкреатични ензими и други протеолитични вещества смекчавала ефектите от увреждане на меките тъкани и болезненост от интензивни упражнения.
Но пероралният бромелаин нямал ефект върху болката при сгъване на лакътя и загубата на обхват на движение в резултат на необичайния режим на упражнения.
Остеоартрит
Има информация, че приемът на бромелаин за един месец е причинил значително намаляване на болката и увеличаване на подвижността на ставите при пациенти с остеоартрит на коляното. Има доклад за това как лечението с комбинация от бромелаин, трипсин и рутин е сравнено с терапията с диклофенак при 103 пациенти с остеоартрит на коленните стави. След шест седмици и двете лечения довели до значително намаляване на болката и възпалението.
В друго шестседмично клинично изследване диклофенак или комбинация от бромелаин, трипсин и рутин при пациенти с остеоартрит на тазобедрената става били еднакво ефективни за намаляване на болката и сковаността на ставите.
Простатит
В проучване на 17 мъже с хроничен простатит категория III (хроничен абактериален простатит с простатодиния), лечението с комбинация от бромелаин, папаин и кверцетин за един месец при 14 пациенти е довело до намаляване на симптомите с най-малко 25 процента.
Бъбречни заболявания
Прилагането на бромелаин, трипсин, рутин и витамин Е забавя прогресията на бъбречната недостатъчност и намалява протеина в урината и тежестта на тубулната фиброза при модел на бъбречно заболяване при плъх.
Заболявания на дихателните пътища
В миши модел на остра астма бромелаинът намалил реактивността на дихателните пътища и чувствителността към дразнители.
Установено е намаляване на маркерите на възпалителни процеси в белите дробове, например инфилтрация на еозинофили и левкоцити и смекчаване на проявата на локалния имунитет на дихателните пътища.
Няколко проучвания, проведени през 60-те години на миналия век, съобщили за терапевтичните ефекти на бромелаина при синузит.
85% от пациентите със синузит, които получавали бромелаин без антибиотици, съобщили за пълно отшумяване на възпалението на носа и затрудненото дишане, докато в групата с плацебо само 40% от пациентите съобщили за пълно отзвучаване на възпалението и само 53% от съобщили за отшумяване на възпалението на носа и проблемите с дишането.
В скорошно проучване на деца с остър синузит лечението с бромелаин съкратило продължителността на симптомите и възстановяването настъпило по-бързо, отколкото при обичайното лечение.
Ревматоиден артрит
Две проучвания върху животни, използващи модел на индуциран от адювант ревматоиден артрит, установили благоприятни ефекти на протеолитичните ензими.
На плъховете бил прилаган циклоспорин, смес от протеолитични ензими (бромелаин, трипсин, рутин) или циклоспорин заедно с ензими.
Въпреки че както циклоспоринът, така и ензимите самостоятелно намаляват възпалението и разрушаването, свързани с артрита, по-добри резултати били получени при плъховете, третирани с циклоспорин и протеолитични ензими.
Клинично проучване, проведено през 60-те години на миналия век, показало, че бромелаинът може да има благоприятен ефект върху ревматоидния артрит. Бромелаин бил предписан за 3-13 месеца на 29 пациенти с подуване на ставите поради артрит. Двадесет и пет пациенти са имали ревматоиден артрит, двама са имали остеоартрит, двама са страдали от ревматоиден и остеоартрит и един е имал подагра. Всички пациенти са имали подуване на ставите въпреки дългосрочната кортикостероидна терапия.
Добавянето на бромелаин довело до значително намаляване или пълно изчезване на подуването на меките тъкани при 21 пациенти. В резултат на проучванията върху противовъзпалителните ефекти на бромелаина при ревматоиден артрит, изследователите стигнали до извода, че той е по-ефективен и се понася по-добре от напроксен, пироксикам, кетопрофен, индометацин, етодолак и диклофенак.
Хирургия
Способността на бромелаина да намалява подуването, натъртването, времето за заздравяване и болката след хирургични процедури е доказана в множество клинични проучвания. Бромелаинът се оказал особено полезен при възстановяване след зъболекарски операции като изваждане на мъдрец.
В едно проучване бромелаинът бил сравнен със стандартната лекарствена терапия (ацеклофенак) след отстраняване на засегнат мъдрец.
Бромелаинът превъзхождал ацеклофенака при намаляване на тежестта на отока и тризмуса (заключена челюст) и демонстрирал подобно облекчаване на болката. Изследователите заключили, че ефикасността на бромелаин е сравнима с тази на ацеклофенак за намаляване на възпалителните усложнения след хирургично отстраняване на засегнатите трети молари на долната челюст.
Странични ефекти и токсичност
Бромелаинът има много ниска токсичност, неговата смъртоносна доза е повече от 10 г/кг. При тест за токсичност на бромелаин при кучета за период от 6 месеца увеличаването на дневната доза на бромелаин до 750 мг/кг, нямало токсичен ефект. При плъхове дози от 1,5 г/кг на ден нямат канцерогенен ефект и не повлияват развитието на ембрионите.
В клиничните изпитания обикновено не се наблюдават странични ефекти. Все още се препоръчва повишено внимание, когато се предписва бромелаин на пациенти с хипертония, тъй като едно проучване установило, че може да се появи тахикардия при лица с предшестваща хипертония след високи дози бромелаин.
Антитела срещу бромелаин (имуноглобулин G) са открити в серума и изпражненията на мишки след продължителна перорална терапия. Бромелаинът може да предизвика появата на имуноглобулин в кръвта и лигавиците. Клиничното значение на това явление все още не е проучено.
Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ
Прочетете още за Бромелаин
