Лечебните свойства на чесъна

Чесънът (Allium sativum) е култивиран от дълбока древност и затова не може със сигурност да се установи къде е родината му. Според някои източници в Сицилия се среща в диво състояние. Отглежда се най-много в Средиземноморските страни - "въздухът е парфюмиран от тези привличащи с мистериозна сила скилидки", пише древен автор.

 

Древните гърци оставяли глави чесън върху купчини камъни на кръстопътищата - за вечеря на богинята Хеката. Плиний пише, че египтяните смятали чесъна и лука за божества.

 

Според писанията на Виргилий, древните гърци и римляни ядели много чесън. Но Хораций описва как се разболял, след като ял чесън. Той го нарича "по-отровен от бучиниша" и че миризмата му е белег на простащина. Както впрочем се е смятало и в Англия по времето на Шекспир.

 

Омир разказва, че благодарение на свойствата на чесъна Одисей избегнал участта да бъде превърнат в прасе от Цирцея.

 

Плиний изброява дълъг списък с оплаквания, при които чесънът помага. Гален го нарича "лек за всичко". В книгите на Чосър го срещаме като "лек на бедните".

 

Александър Некман, писател от 12 в., го препоръчва като средство срещу слънчево изгаряне при работа на полето, а в един стар пътепис четем следното: "В районите, където често духа самум (сух вятър, духащ в пустините на Арабия и Северна Африка) хората ядат чесън и през лятото натриват устните и носовете си с него, за да се предпазят от самума."

 

По време на Първата световна война английското правителство изкупува тонове чесън, за да го използва като антисептично средство.

 

Химия на чесъна: една незавършена наука

 

Познанията ни относно химическите реакции, протичащи вътре в скилидката - когато е нарязана, счукана или сготвена, - са едва в началото. Колкото повече научаваме, толкова по-малко разбираме и вероятно така ще е до края на живота ни. Дори най-малката скилидка притежава потенциала на почти неограничен брой вещества.

 

На пръв поглед чесънът изглежда съвсем просто устроен. Всяка жива материя има свои правила на съществуване. Нищо в природата не е инертно - дори скалите. Атомите непрестанно губят или приемат електрони, а когато са подложени на топлинно, светлинно или механично въздействие, се свързват с други вещества или се разпадат.

 

Клетките, изграждащи скилидката, са два типа: едните съдържат алиин (богата на сяра аминокиселина), другите - алиназа (протеинов ензим). Клетъчните стени разделят тези две вещества, но щом установят контакт, между тях веднага протича реакция. Скилидката почти не мирише, преди да е срязана, но от смесването на двете вещества се получава сулфаминова киселина, която спонтанно се кондензира и образува тиосулфинати, главно алицин. Учените използват и други наименования на алицина. На него се дължи познатата чеснова миризма.

 

След като нарежем или счукаме чесъна, количеството алицин с времето се увеличава: докато се осъществява превръщането на алиина в алицин. След това алицинът започва да взаимодейства със себе си или с други вещества, като в резултат се получават различни вещества, главно диалил дисулфид. Реакцията продължава до изчерпването на алицина.

 

Алицинът е летливо (бързо изпаряващо се) вещество с кратък живот. Той е мощен антибиотик (с около 1/5 от силата на пеницилина и 1/10 от силата на тетрациклина), убиващ различни видове бактерии, включително Е.коли, стафилококи, стрептококи, псеудомонас, микобактерии, други микроскопични форми на живот, малки насекоми и паразити. Има антигьбични и антивирусни свойства.

 

Суровият чесън съдържа малко липиди. Етеричното масло се образува едва при обработването на скилидките, след което се разпада по гореописания начин. То е толкова дифузно, че ако намажем петите си със скилидка чесън, миризмата ще се излъчва от дъха ни. Богато е на сяра, но не съдържа кислород. Колкото повече време минава от счукването, толкова по-сложни стават веществата, а миризмата - по-малко сярна. Най-простите серни съединения миришат най-силно и са най-активни срещу бактериите. Полисулфидите - последните продукти от разпада на алицина - имат най-слаб вкус, мирис и антибиотичен ефект, но на тях се дължат други физиологични свойства на чесъна.

 

Установено е, че скилидки от различни части на Европа съдържат различно количество сяра: от 500 мг/кг до 3720 мг/кг. Колкото е повече сярата, толкова е по-голям потенциалът за производство на алицин.

 

Една скилидка тежи 3-6 г и съдържа средно:

 

• 1 г въглехидрати (90% от които са под формата на скорбяла, наречена синистрин);
• 0,2 г протеин;
• 0,05 г фибри;
• 0,01 г мазнини;
• витамините А, В1 В2, В3 и С. Витамин В1 (тиамин) се свързва с алицина и полученият алитиамин лесно се абсорбира в червата;
• около 10 вида захари: фруктоза, гликоза, инулин, арабиноза и др., представлящи четвърт от всички съставки. Цяло чудо е как при това положение понижава кръвната захар!
• микроелементите мед, желязо, цинк, калций, манган, алуминий, германий и селен. Тяхното количество варира в зависимост от вида на почвата.

 

Освен това чесънът е по-богат от всяка друга храна на аденозин-нуклеинова киселина, градивен елемент на ДНК и РНК.

 

Поради летливостта на алицина и разнообразието на веществата, с които влиза в контакт, е трудно да се определи точно какви съединения се образуват. Примерно с дестилираната вода се образуват някакви нови вещества, но съвсем други с чешмяната вода, защото тя съдържа хлор, флуор, следи от селскостопански торове, отпадъчни продукти от организмите, живеещи във водоизточника, и др. Когато алицинът се смеси с тази супа, се получават съвсем други съединения. Също както при смесването на чесъна с масло, със зехтин или с мляко се получават различни вещества.

 

Специални съставки

 

• Диалил дисулфид (ДД) и диалил трисулфид (ДТ) са мастно разтворими вещества, за които беше установено, че притежават антиракови свойства. Ако искате да увеличите количеството им, може да запечете счукания чесън - топлината превръща алицина предимно в ДД и ДТ. При варенето (20 мин. със затворен капак) част от тях се губи чрез парата.

 

• S-алил цистеин и S-алилмеркапто цистеин - водноразтворими вещества с антитуморно действие. S-алил цистеинът се образува в туршията от чесън в оцет. И колкото по-дълго стои, толкова повече от това вещество се образува - до 5-ата година. Какъв прекрасен начин да се лекуваш!

 

Добре е да изчакате 10 мин., преди да сложите нарязания или счукан чесън в яденето, в тигана или в оцета, така алицинът ще има време максимално да разгърне полезните свойства на чесъна.

 

Ефектът върху здравето

 

Цялата тази сложна картина се обърква още повече от противоречивите резултати от изследванията на различни екипи изследователи. Но опитът на учените и на обикновените хора показва, че чесънът безспорно притежава следните свойства:

 

• Понижава леко кръвното налягане.
• Понижава леко лошия холестерол.
• Допринася за намаляване на атеросклеротичните отлагания в кръвоносните съдове. Този ефект е по-изявен при жените, отколкото при мъжете.
• Понижава или допринася за регулирането на кръвната захар.
• Противодейства на образуването на кръвни съсиреци, намалявайки така вероятността от удари или тромбози. (Може да е противопоказен за хемофилици.)
• Допринася за предпазването от рак, особено на храносмилателната система. Намалява размерите на определени тумори, а на други спира растежа.
• Подпомага изхвърлянето от организма на тежки метали като олово и живак.
• Суровият чесън е силен природен антибиотик. Макар и далеч не толкова мощен като съвременните антибиотици, той убива някои щамове бактерии, които са добили резистентност на модерните антибиотици.
• Има антигьбични и антивирусни свойства.
• Драстично намалява гьбични инфекции от видовете кандида.
• Има антиоксидантни свойства и е източник на селен.
• Предпазва от заразната съставка в слюнката на маларийните комари.

 

Новите медицински открития установиха, обратно на предишните представи, че редица болести се дължат на инфекциозни процеси, причинени от бактерии, вируси или и от двете заедно: стомашни язви, улцерозния колит, коронарната артериална болест, сарком на Капоши, рак на маточната шийка и много други. Чесънът може да ги предотврати или да спомогне при лекуването им.

 

Според едно изследване суровият чесън убива Хеликобактер пилори ин витро (тоест в лабораторни условия), но невинаги ин виво (в пациента). Може би защото алицинът, докато достигне до стомаха, вече не е алицин, тъй като слюнката го е променила. Може би ако бяха почакали 10 мин. преди да изядат счукания чесън, резултатите щяха да са други?

 

Коронарната артериална болест се дължи на натрупването на отлагания в артериалната система. В тези отлагания са открити повече от нормалното количество цитомегаловируси и бактерии хламидия пнеумоние. 5-годишен тест в университета Хумболт, Берлин, установи, че от 18 месеца след началото на приема чесънът намалява съществуващата атеросклероза и предпазва от образуване на нови отлагания.

 

Не трябва да забравяме за чесъна днес, когато повечето стафилококови щамове са станали резистентни на всичко, освен на ванкомицин (дори вече има щам, резистентен и на него). Прилаган директно върху засегнатата кожа, суровият чесън може да изчисти стафилококова инфекция. Това е възможно само ако не сте алергични и кожата ви не е нежна и чувствителна, защото може да се получат изгаряния.

 

Предотвратява и рак

 

Ролята на чесъна е по-скоро да предотврати, отколкото да лекува раковите заболявания. Поне що се отнася до днешното му приложение. Демографските проучвания показват, че ядящите чесън хора по-рядко боледуват от рак. В човешкото тяло има две важни циркулационни системи: една за водоразтворими вещества (артериално-венозната) и една за мастно разтворими (лимфната). Тези ракови клетки, които се пренасят от лимфната система, могат да бъдат унищожени от мастно разтворимите съставки на чесъна ДД и ДТ, а другите - от водоразтворимите SAC.

 

Ако смесим счукания чесън с алкохол, той бързо ще попадне в кръвоносната система, защото се просмуква направо през стомашната стена, а не стига до червата. Ако искаме чесънът да попадне в лимфната система, ще го разбъркаме с малко зехтин (или олио). При това препечената филийка, натопена в чесновото олио, е много вкусна.

 

Щом чесънът притежава всички тези качества, защо лекарите не го препоръчват на пациентите си? Има няколко възможни отговора: 1. От незнание (медицинското образование куца откъм знания за храните и билките). 2. Струва им се ненаучно. 3. Фармацевтичните фирми не предлагат чесън (от него не се печели).

 

Както всички растения, и от чесъна е изключително трудно, ако не невъзможно, да се изолира единична субстанция с полезен ефект. А в чесъна има много такива субстанции.

 

Възможно ли е чесънът да ни прави по-позитивни?

 

Колкото и невероятно да звучи – да! И ще ви кажем, защо: установили са го специалисти, изнесли данните от своето проучване на годишната среща на Американското психологическо общество. Те твърдят, че ароматните вещества, съдържащи се в пресния чесън, намаляват склонността на тези, които си похапват от него, към грубости и нетактично поведение.

 

Така че когато следващия път се съберете с приятели или близки на спагети, добавете чесън в соса и гледайте какво ще става! При проведеното клинично изследване, на 50 семейства било предложено да консумират чеснови продукти и според изследователите, хората се наслаждавали на близо 10 процента повече позитивни реакции от страна на близките си по време на общия обяд или вечеря. Освен това били отбелязани близо 23 на сто по-малко злобни забележки, намекващи за мързела или немарливостта на отделни членове на семейството. Според учените чесновият аромат прави родителите да се чувстват по детски позитивно настроени, навява им различни спомени и ги прави по-меки с децата си и в отношенията помежду им.

 

Той се справя и с бронхиалната астма

 

За лечението на тази болест се предлагат следните способи:

 

• настържете на ренде 2 глави чесън и 5 лимона и залейте с 1 л преварена вода със стайна температура. Оставете да кисне 5 дни и прецедете. Приемайте по 1 с.л. 3 пъти на ден 20 мин преди ядене. При алергия към лимон или чесън този метод, разбира се, е противопоказан;
• вземете 100 г розови листенца, 500 г настъргана тиква, 5 ситно нарязани листа от живовляк, 2 с.л. мед, 1 л червено сухо вино. Кипнете, но не оставяйте да ври. Пийте по 1 с.л. 5 пъти на ден;
• през есента изкопайте корени дива малина, изсушете и смелете. Пийте от отварата 3 пъти на ден по една трета чаша;
• пригответе астматична смес от равни части брезови пъпки, листа живовляк и листа подбел. Запарва се 1 ч.л. от сместа с 1 чаша вряла вода. Изпийте на 3 приема през деня.

Но все пак има един проблем при всички многобройни ползи от консумацията на чесъна и това е смущаващата миризма на здравето.

Навсякъде около нас се движат мъже, попрехвърлили 60-те, и разнасят убийствена миризма на чесън, но пък са без проблеми с простатната жлеза. Без да го съзнават, те вероятно дължат както неприятното си излъчване, така и здравето си на една и съща причина – на чесъна.

 

Изследователи от Националния институт за ракови изследвания на САЩ и от Института за ракови изследвания на Китай в Шанхай неотдавна са сравнили начина, по който се хранели 238 пациенти с рак на простатната жлеза и 471 случайно избрани техни връстници, които нямали това заболяване. Оказало се, че тези от мъжете, които изяждали повече от 10 г дневно зеленчуци като чесън, лук, арпаджик или праз (това прави 3 скилидки чесън или четвърт купичка от другите видове зеленчук), намалявали риска да се разболеят от рак на простатната жлеза близо наполовина! Сред изброените зеленчуци обаче чесънът и арпаджикът държели първенството по предпазване на организма от посочения вид рак.

 

Засега не се знае как тези миризливи блага предпазват простатната жлеза на мъжете от ракови образувания. Според някои изследвания трябва да се предполага, че високото съдържание на флавоноли и органосулфурни съединения – органични вещества с голям противотуморен потенциал – са в основата на превантивното действие на чесъна и другите му побратими. Тези субстанции вероятно блокират и размножаването на раковите клетки, елиминират възможността на микробите да действат и укрепват имунната система на организма като цяло.

 

Като се прибави и една истина, известна на човечеството от хилядолетия – че без чесън и лук вкусно ядене е трудно да се получи (не случайно тези зеленчуци са толкова разпространени и използвани от традиционната кухня по целия свят), не ни остава нищо друго, освен да насърчим мъжете към тяхната употреба, независимо от възможността понякога околните да не са във възторг от това.

 

А за по-изисканите вече има и друго решение: възползване от всички лечебни свойства на чесъна, но без неприятната му миризма. Тази нова възможност я има в хранителните добавки с екстракт от чесън.

 

Чесънът е едно от най-прекрасните лечебни и профилактични средства. Още Авицена е твърдял, че той помага “срещу всякакви болести”. Препоръчвал го варен или пресен при всевъзможни вътрешни и външни възпаления, при хронични бронхити и туберкулоза, заболявания на стомашно-чревния тракт, в качеството му на пикочогонно и потогонно средство. А Хипократ активно е използвал чесъна в борбата с инфекциозните заболявания. Древните индийски лекари предписвали на своите пациенти да носят тюрбан, набоден със скилидки чесън, чеснови гирлянди и обеци. За по-голям ефект, към краката, шията и ръцете се прикрепяли чеснови глави, а дрехите се напоявали с чеснов сок. С безценен опит ни даряват и старинните руски билкови справочници. В един от тях от 1616 г. съветвали с чесън да се лекуват циреи, скорбут, водянка, болести на черния дроб и кожата. В по-късните издания, се препоръчвало чесънът да се приема вътрешно при ангина, грип, пресипналост, кашлица, задух, гнойни секрети, кръвохрачене, болести на белите дробове, сърцето, далака, стомаха и червата, а също и при подагра, тъпи болки в ставите, проказа, епилепсия, меланхолия, при липса на полово влечение, безсъние, псориазис и за укрепване на косата.

 

Статия от вестник Лечител

 

Научете повече за Гарлимакс 5000 - екстракт от чесън!