Хората чуват „звука на тишината“

Тишината може да не е оглушителна, но тя е нещо, което наистина може да бъде чуто, заключи екип философи и психолози, който използва слухови илюзии, за да разкрие как моментите на тишина изкривяват възприятието ни за време.

 

Откритията разрешават спора дали хората могат да чуват нещо повече от звуци – въпрос, който озадачава философите от векове.

 

„Обикновено мислим за слуха си като нещо, касаещо звуците. Но тишината, каквото и да представлява, не е звук – тя е отсъствие на звук – казва водещият автор Руи Же Го, дипломант по философия и психология от университета „Джонс Хопкинс“. - Изненадващо, нашият труд предполага, че нищото също е нещо, което можете да чуете.“

 

Екипът адаптирал добре известни слухови илюзии, създавайки версии, при които звуците от оригиналните илюзии били заменени с моменти на тишина. Така например една от илюзиите правела звука да изглежда много по-продължителен, отколкото е всъщност. При новата версия еквивалентен момент на тишина също изглеждал по-дълъг, отколкото е в действителност.

 

Фактът, че тези базирани на тишина илюзии постигали точно същите резултати като звуковите им аналози, предполага, че хората чуват тишината, точно както чуват и звуците, казват изследователите.

 

„Философите спорят отдавна дали тишината е нещо, което можем действително да възприемем, но липсваха научни изследвания, насочени пряко към този въпрос – казва Чаз Файърстоун, асистент по психология и мозъчни науки, който е ръководител на Лабораторията за възприятието и ума на „Джонс Хопкинс“. - Нашият подход беше да зададем въпроса дали мозъците ни третират тишината по начина, по който третират и звуците. Ако получавате същите илюзии с моментите на тишина, каквито и със звуците, това може да е доказателство, че ние все пак буквално чуваме тишината.“

 

Както зрителните илюзии заблуждават хората какво виждат, така и слуховите ги карат да чуват периоди от време като по-дълги или кратки, отколкото са всъщност. Един пример е познат като илюзията „едно е повече“, при която едно дълго бипкане изглежда по-продължително от две кратки последователни бипкания, дори когато те са точно толкова дълги като него.

 

При тестове, включващи 1000 участници, изследователите заместили звуците в тази слухова илюзия с моменти на тишина, преработвайки я във версия, която нарекли „една тишина е повече от две“. Те открили същите резултати – хората си мислели, че един дълъг миг тишина е по-продължителен от два кратки. Други илюзии с тишина също постигали еднакъв резултат със своите звукови еквиваленти.

 

На участниците били пуснати звукови пейзажи, които симулирали врявата на пълни ресторанти, пазари и железопътни гари. След това те слушали за периоди в тези аудиозаписи, когато целият звук внезапно спирал, създавайки кратки мигове на тишина. Идеята не била просто, че тези моменти на тишина карали хората да получават илюзии, казват изследователите, а че същите илюзии, за които учените смятаха, че могат да бъдат предизвикани само със звуци, работели точно толкова добре и когато звуците били заменени с тишина.

 

„Има поне едно нещо, което чуваме, което не е звук, и това е тишината, която настъпва, когато звуците изчезнат – казва съавторът Иън Филипс, изтъкнат професор по философия и психологически и мозъчни науки. - Видовете илюзии и ефекти, които изглеждат уникални за слуховата обработка на звука, се получават и от тишината, което предполага, че ние наистина чуваме и липсите на звук.“

 

Откритията установяват нов начин за изследване на възприятието на отсъствието, казват авторите. Те планират да продължат да изучават степента, в която хората чуват тишината, включително дали чуваме мигове на тишина, които не са предшествани от звук.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ