Далтонизъм: живот в безцветен свят

Човекът е създаден за живот в цветен свят. Но понякога системата за възприятие на цветовете се разваля и цветовете сменят местата си, и дори съвсем изчезват. Нарушението на цветното зрение се нарича далтонизъм – по името на първия далтонист, който осъзнал, че е болен. Днес в света живеят милиони такива хора. Например в САЩ те са 3,5 милиона човека, в Индия – повече от 13 милиона, в Китай – 16 милиона.

Джон Далтон бил един от тези всестранно образовани и изключително любопитни естествоизпитатели, благодарение на които науката направила голям скок в своето развитие през XVIII-XIX в. Той се интересувал от метеорология и създал теорията за циркулация на атмосферата. Проявявал интерес и към езика и станал автор на книгата „Особености на английската граматика”. Разбирал също от химия и оптика, а още – от ботаника. Именно любовта към растенията му „отворила очите” за особеностите на цветното зрение на човека.

Далтон открил, че окраската на венчелистчетата на цветята се променя: през деня е синя, а през нощта – червена. Освен него, никой друг не забелязвал подобна разлика, с изключение на неговия брат. До този момент Далтон искрено смятал, че объркването между синьото и розовото в неговите очи е проблем на квалификацията на цветовете. Но изменението на цвета в зависимост от осветеността му дало основание да заподозре, че не става дума за класификация, а причината се крие в него самия. А наличието на аналогичен проблем в неговия брат говорило за наследствения характер на патологията.

Неговата теория за обезцветяването на течното вещество в окото,

която той представил през 1794 г., не получила подкрепа в научните среди, но посочила съществуването на болестта. Тази патология получила названието „далтонизъм”. По-късно, в края на ХХ в., учените успели да изследват очите на Далтон. Оказало се, че той имал деутеранопия – рядка разновидност на далтонизма. По същество той виждал само виолетовия, синия и жълтия цветове.

Ние можем да различаваме повече от 1 500 оттенъка на различните цветове. Тази забележителна способност дължим на само три разновидности на клетките фоторецептори, които се наричат колбички заради характерната си форма. Те са разположени главно в центъра на ретината – там се намират около 3 милиона колбички общо на ретината.

Съществуват различни форми на нарушение на цветното зрение

При аномалната трихромазия всички пигменти са налице, но активността на един от тях е снижена – това е най-леката форма на патологията.

При дихромазия един от пигментите отсъства напълно. Някои хора не различават зеления цвят, други не различават червеното. Крайно рядко се среща неспособност за виждане на синия цвят.

При монохромазия не достигат два пигмента от три. Т.е. целият свят на човека е обагрен в един хроматичен цвят. Често тази патология се съчетава със страх от светлината, влошаване на остротата на зрението и „треперене” на очните ябълки.

Пълната цветова слепота се нарича ахроматопсия. Това означава, че или никакви пигменти не се изработват въобще при човека, или у него няма колбички. Тази патология се отнася към редките и се среща при един от 30 000 мъже. Тя може да бъде резултат от други болести – атрофия на зрителния нерв, пигментен ретинит и др. Хората с ахроматопсия виждат света чернобял, а прекомерната чувствителност към светлината ги прави практически слепи.

Най-често се среща цветната „червено-зелена” слепота,

свързана с гените, разположени в Х хромозомата. А това означава, че от нея боледуват предимно мъжете: тази форма на далтонизъм се открива при 8% от представителите на силния пол и само при 0,5% от жените. Дамите могат да бъдат носителки на мутантни гени, но ако втората от двойката полови хромозоми при тях е здрава, болест не се развива. Много по-редки са случаите, когато при жени се срещат две полови хромозоми, имащи едни и същи мутации, които отговарят за цветното зрение – такава жена ще бъде далтонист.

Известно е, че хората могат да губят цветното си зрение с възрастта, започвайки примерно от 70 години. През 2014 г. били публикувани резултатите от изследване за това, че 45% от хората на средна възраст 75 години, имат нарушения на зрението в синьо-жълтия спектър. А към 95 години делът на такива хора вече е 2/3. При това проблеми с червено-зеления спектър се развиват много по-рядко.

Ако изменения в цветното зрение се наблюдават при човек, който по-рано не се е сблъсквал с тях, не може да се смята, че това е внезапно открит наследствен далтонизъм. Струва си да се прегледа човек при офталмолог и да се изясни, какво се случва с очите. Освен възрастта, на цветното зрение може да влияе например диабетът, при който е възможно увреждане на ретината.

На пръв поглед не е чак толкова трудно да се живее с далтонизъм, ако се знаят „правилата на играта”

Далтонистите не попадат под колелата на автомобилите по-често от другите хора, защото знаят, къде се намират съответните цветове на светофара. И няма никакво значение, че за тях тези цветове изглеждат по-друг начин.

Но през 1875 г. в Швеция станала влакова катастрофа. В хода на разследването се оказало, че машинистът бил далтонист и не различавал червения цвят. От този момент далтонизмът станал един от пунктовете във въпросниците при кандидатстване за много длъжности. Така че днес това заболяване може до голяма степен да повлияе на избора на кариера. Далтонисти не взимат на работа в авиацията и морския флот. Те практически нямат шансове да си намерят работа като готвачи, бояджии, декоратори и т.н. Всички професии, изискващо цветно зрение, са недостъпни за тях. Впрочем в Турция и Румъния далтонистите не могат да получат шофьорска книжка.

Може ли да се излекува далтонизмът?

Ако става въпрос за наследствена форма на болестта, засега това е невъзможно. Наистина, през 2015 г. учени от Вашингтонския университет съобщили, че са намерили начин за доставка на здрави гени, които ще кодират недостигащите в колбичките белтъчини. До момента те са успели да демонстрират своята методика на генетична терапия при маймуни с нарушено цветно зрение. По думите на изследователите, достатъчно е да се трансформират само 3 % от колбичките, за да получи човек възможност да види света в цялата му пъстрота. Може би в недалечно бъдеще далтонизмът ще се лекува с помощта на няколко инжекции в кабинета на офталмолога.

Ако става дума за придобит далтонизъм (при катаракта, глаукома, ретинопатия и други заболявания), то единственият метод за терапия в такъв случай е да се положат всички усилия за излекуване на основното заболяване, и тогава цветното зрение може да се възстанови.

Статия от вестник Лечител

Разгледайте и продуктите на Лечител в категорията Зрение!