Дървените повърхности имат естествени антивирусни свойства

Вирусите могат да се предават от човек на човек посредством замърсени повърхности. Но могат ли някои повърхности да намаляват риска от този тип предаване без помощта на домакински дезинфектанти? Изследователи докладват, че дървото притежава естествени антивирусни свойства и може да скъсява времето, в течение на което вирусите оцеляват на повърхността му. А някои видове дърво са по-ефективни от други за намаляване на инфекциозността им.

 

Обвитите вируси, какъвто е коронавирусът, могат да живеят до 5 дни върху повърхности, а необвитите, в това число ентеровирусите, оцеляват в продължение на седмици, дори ако повърхностите са дезинфекцирани.

 

Предишни изследвания демонстрираха, че дървото има антибактериални и антигъбични свойства, което го прави идеален материал за изработка на дъски за рязане.

 

Способността му обаче да дезактивира вирусите все още не е проучена, което подтикнало новото изследване. Авторите Варпу Марьомаки и нейни колеги от Университета на Юваскила във Финландия тествали колко време обвити и необвити вируси оставали заразни върху повърхността на шест вида дърво: шотландски бор, бяла бреза, бяла елша, евкалипт, летен дъб и норвежки смърч.

 

За да определят вирусната активност, учените промивали повърхността на дървените мостри с течен разтвор в различни моменти и после поставяли този разтвор в петриева паничка, съдържаща култивирани клетки. След като инкубирали клетките с разтвора, те измервали броя на тези (ако имало такива), които били инфектирани с вируса.

 

Резултатите от демонстрациите им с обвит коронавирус показали, че на бора, смърча, брезата и елшата бил нужен един час, за да ограничат напълно способността на вируса да заразява клетките, а на евкалипта и дъба – два часа.

 

При бора имало най-бързо начало на антивирусната активност, която започвала след 5 минути. Втори се нареждал смърчът, който демонстрирал рязък спад на инфекциозността след 10 минути.

 

За необвит ентеровирус изследователите открили, че инкубирането му върху дъбови и смърчови повърхности водело до загуба на инфекциозност в рамките на около час, като антивирусната активност при дъба започвала след 7,5 минути, а при смърча – след 60 минути.

 

Борът, брезата и евкалиптът намалявали инфекциозността на вируса след 4 часа, а елшата не демонстрирала антивирусен ефект срещу този тип вирус.

 

На базата на данните от тяхното изследване, учените заключават, че химичният състав на дървесната повърхност е главният отговорник за антивирусната й функционалност.

 

Макар че определянето на конкретните химични механизми, на които се дължи дезактивирането на вирусите, ще изисква по-нататъшни изследвания, авторите казват, че откритията отличават дървото като обещаващ кандидат за устойчив, антивирусен материал.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ