Почти една трета от населението на света страда от анемия, която в 80-90% от случаите се причинява от недостиг на желязо в организма.
При липса на това хранително вещество функционирането на всички жизненоважни органи, включително мозъка, се нарушава.
Желязодефицитните състояния са провокатор на психопатологии, безсъние и намалени умствени способности.
Защо анемията е опасна за мозъка и как може да се компенсира дефицита на желязо?
Ефектът на желязото върху централната нервна система
Желязото е основен микроелемент, който влияе върху функционирането на всички системи на тялото. Неговите ключови функции включват транспорт на електрони, кислород, синтез на ДНК и тъканно дишане. Липсата на желязо в организма има много негативни ефекти, включително намален имунитет, хронична умора и влошаване на функционирането на централната нервна система.
Тялото не произвежда самостоятелно желязо и го получава чрез храната. Повечето от този микроелемент се съдържа в хемоглобина на червените кръвни клетки. Желязото се отлага в клетките на черния дроб, далака, костния мозък и други тъкани под формата на феритин, сложен протеинов комплекс.
Желязото навлиза в мозъка през кръвно-мозъчната бариера с помощта на транспортния протеин трансферин. Най-високата му концентрация се наблюдава в базалните ганглии, комплекс от големи мозъчни структури, обграждащи централната лимбична система. Базалните ганглии освен че регулират двигателните умения, регулират и емоциите, поведението и мотивацията.
Желязото участва в много процеси, важни за централната нервна система, включително генерирането на нервни импулси, образуването на миелинова обвивка на аксоните, производството на невромедиатори. От него зависи нормалното функциониране на хипоталамуса, основният регулатор на невроендокринната система.
Недостигът на желязо в мозъка води до депресия и тревожни разстройства. Ниските нива на този елемент в централната нервна система провокират смъртта на мозъчните митохондрии.
Митохондриалната дисфункция е провокатор на намалени умствени способности и интелигентност.
Дефицитът на желязо по време на бременност се свързва с психопатология, неврологични заболявания и анормална структура на мозъка в потомството.
Има няколко медицински термина, свързани с липсата на желязо в организма, включително желязодефицитна анемия и латентен дефицит на желязо.
Лабораторните признаци на желязодефицитна анемия включват ниски нива на хемоглобин, феритин и серумно желязо. Диагностичният признак на това състояние са ниските нива на феритин в кръвта, въпреки че нивата на хемоглобина и серумното желязо може да са нормални.
Феритинът в кръвта е ключов параметър за идентифициране на дефицит на желязо. Въпреки това лекарите често не предписват скрининг за феритин поради пропуски в образованието, което води до недостатъчна диагноза на латентен дефицит на желязо.
Междувременно, без своевременно отстраняване, той може да прогресира и да се трансформира в анемия с присъщите си усложнения.
Последствията от дефицита на желязо върху развиващия се мозък
Едно от всеки три деца не достига своя потенциал за развитие до предучилищна възраст. Първите 1000 дни от живота, от зачеването до 2-годишна възраст, са най-важният период за развитието на централната нервна система.
Дефицитът на желязо, възникващ през това време, уврежда образуването на мозъка и производството на невротрансмитери, което води до необратими неврокогнитивни и поведенчески промени.
При бременни жени в 19-24 гестационна седмица се увеличава рискът от латентен железен дефицит, който, ако не се лекува, прогресира до желязодефицитна анемия в 65% от случаите. Това високо разпространение на желязодефицитна анемия до голяма степен се дължи на повишената нужда от желязо по време на бременността.
Обемът на кръвта на бременната жена се увеличава, което означава, че производството на хемоглобин се увеличава. За всеки допълнителен грам хемоглобин са необходими 3,46 милиграма желязо. Част от това хранително вещество се използва за развитието и метаболизма на плода. В допълнение, плодът съхранява майчиното желязо в резерв, за да го използва след раждането.
При лек дефицит на желязо в тялото на майката нероденото дете не е в опасност, тъй като плацентата отлага желязо и, ако е необходимо, го насочва към нуждите на плода. Когато се появи тежък дефицит на желязо при бременна жена, това се случва в цялата система майка-плацента-плод, което води до сериозни последици, включително намаляване на умствените способности и развитие на психични разстройства в потомството.
При фетален дефицит на желязо в мозъка на плода възникват редица патологични процеси.
Синтезът на серотонин, допамин и норепинефрин – невромедиатори, от които до голяма степен зависи нормалното функциониране на централната нервна система, се понижава.
Серотонинът е отговорен за емоционалната стабилност, паметта и ученето и нормалното качество на съня.
Липсата на невромедиатори, възникнала по време на развитието на плода, продължава и в зряла възраст.
Нарушава се образуването на важни мозъчни структури, включително хипокампуса, който отговаря за паметта за разпознаване. Децата, родени с ниски нива на феритин в кръвта, демонстрират лоша памет за разпознаване както в ранна детска възраст, така и на възраст 3,5 години. В училищна възраст те имат проблеми с академичното представяне, планирането и вниманието.
Миелинизацията на нервните влакна при фетален дефицит на желязо е нарушена. Желязото участва в синтеза на мастни киселини, които изграждат миелина. При недостига му се наблюдава демиелинизация, което повишава риска от забавено физическо и психическо развитие и редица психични заболявания.
Генната експресия също се променя при фетален дефицит на желязо. Тогава в плода намалява експресията на гени, отговорни за синаптичната пластичност и се повишава активността на гените, които провокират неврологични заболявания и психопатологии.
Недостатъчният прием на желязо от майката през първия триместър на бременността се свързва с повишена вероятност от аутизъм при потомството, а през втория триместър – с 30% увеличение на риска от шизофрения.
Плодът може да не получи достатъчно желязо не само ако има липса на хранителни вещества в тялото на майката.
Доставянето на желязо на плода може да бъде нарушено, ако бременната жена има хипертония, диабет или вредни навици, включително тютюнопушене.
Анемията може да се появи при 68% от децата през първата година от живота, родени от майки с желязодефицитна анемия.
Дефицитът на желязо при малките деца е провокатор на забавено умствено, физическо и речево развитие, понижен имунитет и висока заболеваемост.
Желязодефицитна анемия и когнитивна функция при юноши и възрастни
Пубертетът е свързан с интензивен растеж и хормонални промени в организма, така че през този период се увеличава нуждата от всички хранителни вещества. Недостигът на желязо е често срещано явление по време на пубертета: среща се при 26,4% от момичетата и 16,5% от момчетата.
Момичетата често развиват както латентен железен дефицит, така и желязодефицитна анемия.
Първият често остава недиагностиран, което създава благоприятни условия за трансформирането му по време на бременност в желязодефицитна анемия, което увеличава риска от смърт на майката и аномалии в развитието на плода.
Недостигът на желязо се отразява негативно на соматичните и умствените способности на подрастващите. Отслабват паметта, концентрацията, мотивацията за учене и се провокира емоционална лабилност.
Ако недостигът на желязо не се коригира навреме, тези нарушения имат тенденция да прогресират в зряла възраст.
Проучване на възрастни пациенти с желязодефицитна анемия разкрило, че дефицитът на желязо също влияе негативно на развиващия се мозък, което води до намаляване на паметта и интелигентността.
Нормализирането на нивата на феритин в кръвта чрез добавки с желязо корелира с подобрена когнитивна функция.
Статия за вестник ЛЕЧИТЕЛ
Прочетете още за Ферофорте В+С - натурално желязо и Ферофорте В+С - железен цитрат + витамини В и С
