Диагностиране на болести чрез биомаркери в сълзите

Ходенето на лекар може да ви кара да искате да плачете – и според ново изследване докторите може един ден да намерят добро приложение на тези сълзи. Учени създадоха наномембранна система, която събира и пречиства миниатюрни мехурчета, наречени екзозоми, от сълзите, позволявайки на изследователите бързо да ги анализират за болестни биомаркери. Наречена iTEARS, платформата може да направи възможно по-ефикасното и неинвазивно молекулярно диагностиране на много болести и състояния, без да се разчита само на симптомите.

 

Диагностирането често зависи от оценяването на симптомите на болния, които може да не могат да се наблюдават в по-ранните стадии или да не бъдат докладвани надеждно. Идентифицирането на молекулярни улики в пробите от пациентите, като например специфични протеини или гени от мехурчестите структури, наречени екзозоми, би могло да подобри точността на диагнозите. Но сегашните методи за изолиране на екзозоми от тези проби изискват продължителна и сложна обработка или големи обеми на пробите. Сълзите са много подходящи за вземане на проби, защото течността може да бъде събрана лесно и неинвазивно, макар че само малки количества могат да бъдат получени наведнъж. Ето защо учените Люк Лий, Фей Лиу и техни колеги се запитали дали наномембранна система, която те първоначално разработили за изолиране на екзозоми от урина и кръв, би им позволила да получат бързо тези мехурчета от сълзите и след това да ги изследват за биомаркери за болести.

 

Екипът модифицирал своята оригинална система да работи с малкия обем на сълзите. Новата платформа, наречена „Анализ на инкорпорирани екзозоми в сълзите чрез система за бързо изолиране“ (iTEARS), отделяла екзозомите само за 5 минути чрез филтриране на слъзните разтвори през нанопорести мембрани с вариращо налягане на потока с цел намаляване на запушванията. Протеините от екзозомите можели да бъдат маркирани с флуоресцентни сонди, докато все още се намирали върху устройството, и след това да бъдат прехвърлени към други инструменти за по-нататъшен анализ. От екзозомите се извличали и нуклеинови киселини, които после се анализирали.

 

Изследователите успешно разграничили здрави контролни участници от пациенти с различни видове сухота на очите на базата на протеомен анализ на извлечените протеини. По същия начин iTEARS им позволил да наблюдават разлики в микроРНК между пациентите с диабетна ретинопатия и хората без състоянието, което показва, че системата може да помага и за проследяване прогресията на болестта. Според екипа подходът би могъл да доведе до по-чувствително, бързо и неинвазивно молекулярно диагностиране на различни заболявания – използвайки единствено сълзи.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ