Диагностиране с Дикенс: литературата разкрива болести преди медицината

Как лекар би „диагностицирал“ Ебенизър Скрудж?

Самотен възрастен мъж седи в дома си на Бъдни вечер и го спохожда поредица от неочаквани гости - неспокойният дух на отдавна починалия му съдружник, последван от духовете на отминалите, настоящите и бъдещите Коледи. До сутринта този стиснат и окаян самотник се преобразява в олицетворение на пищното празнуване. Това е, разбира се, историята на Ебенизър Скрудж, както е разказана от Чарлз Дикенс в новелата му "Коледна песен".

Има обаче и друг начин да бъде разказана тази позната история: възрастен човек без известни медицински проблеми претърпява внезапна промяна в менталния си статус, характеризираща се с обърканост и ярки халюцинации, свързани с роднини и приятели, което го докарва до състояние на нервна възбуда и нетипична еуфория. Тези думи също описват Ебенизър Скрудж, но така, както би го видял един лекар. Какво е предизвикало въпросните необичайни симптоми, би се запитал той. Възможно ли е неговото преживяване да се дължи на някакъв патологичен процес?

Защо Дикенс е толкова прецизен хроникьор на болестите?

Дикенс отдавна е признат за умел хроникьор на поведението на човека. Героите му са представени с безпогрешно и улавящо детайлите око на реалист. Читателите лекари са отбелязвали прецизността, с която той изобразява техните чудатости - много от които днес се разпознават като болестни състояния. Някои от най-паметните му герои са истински модели на болести, които са били описани или разбрани много след времето на Дикенс.

Как „Синдромът на Пикуик“ се ражда от литературата?

В "Записките на клуба Пикуик" писателят разказва за Джо - млад мъж, известен с любовта си към храната, щедрото си телосложение и необичайната способност да заспива на всякакви места. През 1956 - 120 години, след като книгата започва да излиза на части, д-р Ч.С. Бъруел и колегите му публикуват медицински доклад, озаглавен "Екстремно затлъстяване, свързано с алвеоларна хиповентилация: Синдром на Пикуик".

След като цитират дикенсовото описание на Джо, авторите продължават с представяне на своя пациент - 51-годишен бизнесмен, който е висок 1.68 м и тежи над 118 кг.

Той страдал от "затлъстяване, умора и сънливост". След няколко години имал преживяване, което "загатнало за тежестта на недъга му". По време на седмичната партия покер пациентът "получил ръка от три аса и два попа. ... Тъй като внезапно заспал, той пропуснал да се възползва от шанса си. Няколко дни по-късно влязъл в болница".

Това е първото медицинско съобщение за нещо, което сега е известно като сънна апнея - състояние, обикновено свързано със затлъстяването, при което по време на сън излишната тъкан блокира трахеята (дихателната тръба), водейки до чести събуждания и хронично недоспиване.

Кои други заболявания „се крият“ в героите на Дикенс?

Това е само първата от множеството медицински диагнози, "скрити" в страниците на творбите на Дикенс. Друг негов герой, мистър Крук - ексцентричен собственик на магазин в произведението "Мрачната къща", е описан по следния начин: "Той никога не чете. Може да разчита всички букви една по една и разпознава повечето, щом ги види поотделно... но не може да ги свърже заедно", за да състави думи. Това се смята за първия описан пример за дислексия - затруднение, което беше разпознато като неврологично разстройство едва 50 години по-късно.

Каква болест е имал Малкия Тим?

В "Коледна песен" се отделя голямо внимание на Малкия Тим. Какво ли е имал, което е могло да го осакати, да го убие, но е можело да се лекува по време, когато са били налице много малко ефикасни терапии? Двете най-дискутирани теории допускат, че е имал или туберкулоза, или дефицит на витамин D. И двете са щели да се повлияят от най-вероятното лечение по онова време - посещение на санаториум.

Какви медицински обяснения има за виденията на Скрудж?

Що се отнася до самия Скрудж, хората често го разбират повече като метафора, отколкото като човек, и преобразяването му се възприема като отражение на истинския смисъл на Коледата, а не от гледна точка на физиологията на човешкото тяло. Но той е обрисуван със същата прецизна специфичност като останалите обитатели на Дикенсовия Лондон от ХІХ век.

Какво ли може да се е случило с този човек на Бъдни вечер? Какво би могло да се крие зад халюцинациите-откровения през тази нощ?

Скрудж сам си поставя диагноза - хранително отравяне. Той казва на духа на съдружника си Марли: "Ти може да си несмляно парче говеждо, капчица горчица, трошичка от сирене, късче от недоварен картоф." Стомашното разстройство не изглежда вероятен виновник и все пак Скрудж подсказва интересна възможност - ами ако наистина причината е в нещо, което е ял? Още от време оно е известно, че ерготизмът - отравянето с плесен, която се развива в навлажненото ръжено брашно, предизвиква поява на халюцинации и замъглява разума. Но пък от друга страна, понеже цели партиди брашно са били заразени, обикновено ерготизмът предизвиквал епидемии, а не отделни случаи.

А може би тези симптоми са били причинени от инфекция? В един момент Скрудж целият трепери и се поти. Дали е страх или от треска? Но пък каква инфекция може да се появи и изчезне за толкова кратко?

Деменцията е една от най-разпространените причини за промяна в психическото състояние при възрастните хора. Пациентите с тежка форма понякога повторно изживяват случки от миналото си, въобразявайки си посещения и даже разговори с близки и приятели, в много случаи отдавна починали. Обикновено обаче деменцията се развива бавно и постепенно. Как би могъл Скрудж да продължи да ръководи бизнеса си, ако е имал Алцхаймер в достатъчно напреднал стадий, че да предизвиква подобни видения?

Тогава възможно ли е той да е получил мозъчен удар? Апоплексията (както е била известна по това време), е била честа причина за смърт и инвалидност. Инсултът настъпва, щом някоя част от мозъка внезапно е лишена от кръв. Ако това се случи в средната му зона, може да възникнат ярки халюцинации. Тези на Скрудж наподобяват виденията след инсулт, които често се описват като много цветни и обикновено възникват след стъмване - и, както и при него, внезапно.

Обмисляйки тези възможности, аз осъзнах, че се нуждая и от второ мнение. Обърнах се към д-р Чанс Елгар - невролог и внимателен читател (по една случайност мой племенник). Първоначалната му забележка беше, че един предизвикващ видения инсулт най-вероятно би довел и до физически недъзи - парализа или промени в зрението и усещанията. Нищо такова обаче не се наблюдава при Скрудж - на следващата сутрин той скача от леглото и изтичва до прозореца; вижда и говори без никаква трудност. От онова, което виждаме, Скрудж по никакъв начин не се чувства по-зле след ужасното си изпитание. Така че какво би могло да е в крайна сметка? Дали виденията му са просто умел литературен похват или отразяват действително явление?

Каква е окончателната диагноза – деменция на Люи?

Чанс препрочете книгата, за да разшири списъка си от възможни диагнози. На следващия ден ми позвъни развълнуван. Това било деменция, каза ми той, но не от най-разпространените типове като Алцхаймер или тази, причинена от серия микроудари. Не, това била едва наскоро описана разновидност, наречена телесна деменция на Люи. От гледна точка на симптомите това заболяване лежи на кръстопътя между Паркинсон и Алцхаймер и за първи път е разпознато през 1996 година. По принцип думите, използвани за обрисуване на Скрудж, могат да бъдат отнесени към много паркинсоници: безизразен, скован, почти неспособен да се движи... Дикенс пише: "Студът в него смръзна старческите му черти... и скова походката му". Наблюдава се и тремор - симптом, характерен за Паркинсон, както и за малко познатата деменция на Люи. Но отличителният белег на последната е онова, което решително доказва диагнозата - ярки и детайлни халюцинации, често свързани с роднини и приятели. И също като призраците на Ебенизър Скрудж, виденията са печални и в много от случаите ужасяващи. И накрая, при телесната деменция на Люи халюцинациите се явяват на ранен етап от заболяването, често преди да станат видими каквито и да е когнитивни нарушения.

Отново препрочетох книгата с диагнозата на Чанс наум. Прилягаше! Дикенс за пореден път беше идентифицирал болест - в този случай изпреварвайки с цял век и половина медицината. Какво да кажем обаче за чудотворното преобразявяне на Скрудж от скъперник и жалка отрепка в олицетворение на щедростта? Нито едно заболяване не е в състояние да го обясни. Може би това е истинското чудо на историята - или пък истинското чудо на Коледата.

Статия от вестник Лечител

Заключение

Произведенията на Чарлз Дикенс показват, че внимателното наблюдение на човешкото поведение може да разкрие медицински истини много преди науката да им даде име. „Диагностиране с Дикенс“ не е просто интелектуална игра, а пример за това как литературата и медицината могат да се допълват. Поглеждайки класическите текстове с нови очи, можем да открием неподозирани пластове знание.

Прочети класиката не само като история, а и като диагноза.

Често задавани въпроси

Какво означава „диагностиране с Дикенс“?

Интерпретиране на литературни герои и поведения като симптоми на реални медицински състояния.

Наистина ли Дикенс е описвал болести преди медицината?

Да. Някои от описанията му съвпадат поразително с диагнози, формулирани десетилетия по-късно.

Може ли литературата да бъде източник на медицинско познание?

Като наблюдение и описание на симптоми – да, особено в исторически контекст.

Скрудж наистина ли е имал деменция?

Текстът допуска интерпретация за телесна деменция на Люи, но това остава аналитична хипотеза.

Нервна система, стрес, депресия, добър сън - натурални добавки за спокойствие, психическо равновесие в Лечител!

Може да откриете магазини Лечител ТУК, а при нужда позвънете или ни пишете ТУК!