Ехинацея – как действа и какви са доказаните ползи за имунитета?

Какво представлява ехинацея и как действа върху имунната система?

 

Дълго време билката ехинацея беше смятана за традиционно езотерично лекарство, използвано само в ограничени райони на Германия и САЩ. Още повече, че приложението й в народната медицина за лекуване на рани и срещу ухапване от змия не съвпадаше с модерната фармакология. Това разминаване се дължеше на факта, че механизмът на действие на билката не можеше да бъде обяснен в аналогия с директно действащите лекарства като антибиотиците. Днес вече знаем, че ехинацея действа главно чрез стимулация на неспецифичната имунна система. През последните 10 г. бяха проведени имунологични ин витро и ин виво анализи. Благодарение на тях стана възможно да се прояви имуностимулиращия ефект на Ехинацея, който се дължи на определени нейни съставки. Нещо повече, вече може да се определи ботаническата идентичност на растителния материал и да се постигне стандартизация на препаратите с ехинацея, което е необходимо условие за провеждане на клинични изпитвания.

 

Каква е историята на медицинската употреба на ехинацея?

 

Първоначалното медицинско приложение на билката е в Северна Америка, от индианците. Данните идват до нас благодарение Смит и Гимлор, които събират сведенията в начелото на миналия век от племената чейени, дакота сиукс, омаха, команчи и др. Териториите на племената, които най-често използват ехинацея, съвпадат с разпространението на ехинацея ангустифолия. По-рядко са използвани ехинацея палида и ехинацея пурпуреа.

 

Ехинацея е един от най-важните лекове на индианците. Гилмор пише, че "е използвана за лечение на най-много болести в сравнение с всяко друго растение". Предписвана е при многобройни състояния, примерно външно за рани, изгаряния, подуване на лимфните възли, ухапване от насекоми; корените се дъвчели при зъбобол и болки във врата; а вътрешно се вземала срещу главоболие, стомашни болки, кашлица, настинка, шарка и гонорея. Често пъти е използвана като противоотрова при ухапване от гърмяща змия и други отрови. Корените, особено на Е. ангустифолия и Е. палида, са най-използваната част от растението. Освен това индианците използвали сок или паста от смачкано прясно растение. Съобщенията за запарки са по-редки.

 

Ехинацея е използвана и от белите заселници в Северна Америка през 18 в., за което първи съобщава Фредерик Гроновиус в своята "Флора Виргиника". Той описва билката под друго име и подчертава ефикасността й за лекуване раните на конете, причинени от седлата. През 1852 г. билката за първи път е включена в Аптекарски справочник на САЩ, където се отбелязва, че корените успешно лекуват сифилис.

 

Широко фармацевтично признание на Е. ангустифолия получава през 19 в. в малкото американско градче Поуни сити, Небраска. Тогава германецът Х. К. Ф. Майер започва да продава своя чудотворен лек за прочистване на кръвта наречен "Майерс Блутрайнигер", който помагал при ревматизъм, невралгия, главоболие, диспепсия, тумори и циреи, отворени рани, световъртеж, отравяне от билки и ухапване от гърмяща змия. Различни лекари започнали да се интересуват от свойствата на растението. Множат се съобщенията за успешно лекуване с Е. ангустифолия, особено на ухапвания от змии, тиф, дифтерит и септични състояния.

 

През 1909 г. Американската медицинска асоциация отказва да признае ехинацеята за активно лекарство и я изключва от списъка на "Новите и неофициални лекарства", позовавайки се на липсата на научност в твърденията за нея. Но през 1916 г. ехинацеята е включена в Националния рецептурен сборник на САЩ и остава там до 1950 г. Корените на Е. ангустифолия и Е. палида стават официални лекарства, в резултат на което разликата между двете растения започва да се пренебрегва. След 1916 г. не може да се разбере кой от двата вида е използван в изследванията.

 

В Европа ехинацея получава широко признание като медицинско растение в началото на 20 в. В своя "Речник за практическа медицина" Кларк описва клиничните успехи с Е. ангустифолия. Цьорниг също включва Е. ангустифолия към официалните лекарства, с алтернативно има Е. палида.

 

През следващите години ехинацеята добива особена популярност в хомеопатията. Препарати, получени от прясното растение, се оказват много ефикасни. В своя "Учебник на биологичните лекарства" Мадаус посвещава дълъг раздел на Е. ангустифолия и описва редица области на приложението й. Когато той не успява да получи семена от Е. ангустифолия, започва да култивира вида ехинацея пурпуреа. Така Е. пурпуреа е въведена като медицинско растение в Европа и получава еднакъв статус като Е. ангустифолия.

 

Какви са фармакологичните действия на ехинацея?

 

По време на първите фармакологични изследвания между 1950 и 1955 г. се знае малко за имунологичното действие на ехинацея и няма методи за изучаването му. Тогава билката била използвана предимно външно за рани. Първите опити са целели да се изучи ефекта й върху стрептококова и тъканна хиалуронидаза (ензим). Било установено, че действието на 0,04 мл екстракт от ехинацея се равнява на ефекта от 1 мг кортизон.

 

Противовъзпалително. Според някои учени свойството на билката да ускорява зарастването на рани се дължи на полизахаридната й фракция. Ефектът се получава вследствие свързване на полизахаридите с хиалуроновата киселина (естествен компонент на междуклетъчното съдържимо в кожата и съединителната тъкан при човека. Една молекула хиалуронова киселина е способна да задържи повече от 1000 молекули вода. Благодарение на тази си способност хиалуроновата киселина поддържа оптималния баланс на влажност в кожата и повишава еластичността и).

 

Антибактериално. Действието на извлек от корените на билката (наречен ехинакозид: комплексен извлек с кофеинова киселина) срещу Стафилококус ауреус отговаря на действието на 10 оксфордски единица пеницилин. Това е най-ниската граница на активност на субстанции, създавани като антибиотици.

 

От корените на ехинацея са изолирани четири полиацетиленови вещества, които спират растежа на бактериите Ешерихия коли и Псеудомонас еругиноза. Сравнен с други растителни екстракти, този от Е. пурпуреа най-силно инхибира растежа на микроба Епидермофитон интердигитале.

 

Антивирусното действие на билката е вторично или индиректно. Воден екстракт от Е. пурпуреа спира растежа на херпесни, грипни вируси и полиовирус.

 

Имуностимулиращо. Първите индикации, че екстракти от билката въздействат върху неспецифичната имунна система, се наблюдават при интравенозното й прилагане на плъхове. След инжектирането на екстракта се повишава броят на левкоцитите и гранулоцитите. Същият ефект е наблюдаван при пациенти с хроничен улцерозен колит. Резултатите съвпадат с ин-витро експерименти с костен мозък и кръвни култури.

 

Опити ин витро показаха, че всички етанолови екстракти от корените на ехинацея увеличават с 20-30% фагоцитозата (поглъщане на микроби, други клетки и чужди частици от фагоцитите).

 

Странични ефекти и оценка на риска

 

Страничните ефекти до 12 седмици орално приложение са рядкост и се изразяват главно в лош дъх в устата. Прясно изцеденият сок от растението, който най-често се използва при самолечението, се понася добре при продължително орално вземане.

 

Статия от вестник Лечител

 

Заключение

 

Ехинацеята е една от най-добре проучените билки за имунитет с историческа употреба и съвременни клинични изследвания. Данните показват имуностимулиращо, противовъзпалително и антимикробно действие, но приложението ѝ трябва да бъде съобразено с индивидуалното здравословно състояние. Преди продължителен прием или парентерално приложение е препоръчителна консултация със специалист. Информираното решение е ключът към безопасната и ефективна употреба.

 

Често задавани въпроси за ехинацея

 

Как действа ехинацеята върху имунната система?
Тя стимулира неспецифичния имунитет чрез повишаване активността на левкоцитите и фагоцитозата.

 

Подходяща ли е ехинацеята при настинка и грип?
Клинични данни показват приложение при респираторни инфекции, особено като поддържаща терапия.

 

Има ли странични ефекти при прием на ехинацея?
Оралният прием рядко води до нежелани реакции.

 

Може ли да се приема дългосрочно?
Обикновено се препоръчва ограничен период на прием, освен ако лекар не препоръча друго.

 

Продукти с ехинацея в Лечител - Ехинасан - 100% екстракт от ехинацея, Ехинамикс - билково-меден сироп за дихателните пътища и имунитета и Ехинамикс - таблетки за смучене с ехинацея, цинк, витамин С и пчелен мед.

 

Може да откриете магазини Лечител ТУК, а при нужда позвънете или ни пишете ТУК!