Екранното време и психичното здраве на подрастващите: вреда или полза?

Как екранното време влияе на психичното здраве на подрастващите?

Момчетата, които редовно играят видеоигри на 11-годишна възраст, са по-малко застрашени от развитие на депресивни симптоми три години по-късно. Това откри ново проучване под ръководството на изследовател от Юнивърсити колидж Лондон, което беше публикувано в сп. Psychological Medicine. То показа също, че момичетата, които прекарват повече време в социалните медии, изглежда развиват повече симптоми на депресия.

Имат ли различните видове екранно време различен ефект?

Взети заедно, откритията демонстрират как различни типове екранно време могат да влияят позитивно или негативно на психичното здраве на подрастващите, както и че могат да се отразяват различно на момичетата и момчетата.

Какво казват учените за видеоигрите и психичното здраве?

Водещият автор, докторантът Аарон Кандола, казва: „Екраните ни позволяват да се занимаваме с широк кръг от дейности. Насоките и препоръките относно екранното време трябва да бъдат основани на нашето разбиране за това, как тези дейности биха могли да влияят на психичното здраве и дали това влияние е смислено.

Макар да не можем да потвърдим дали играенето на видеоигри действително подобрява психичното здраве, при нашето изследване то не изглеждаше вредно и може да носи някои ползи. Особено по време на пандемията видеоигрите са важна социална платформа за младите хора.

Ние трябва да ограничим времето, което децата – и възрастните – прекарват седнали заради тяхното физическо и психично здраве, но това не означава, че екранното време по своята същност е вредно.“

Как заседналият начин на живот е свързан с депресията?

По-рано Кандола е ръководил изследвания, които демонстрирали, че заседналото поведение (липсата на движение) изглежда повишава риска от депресия и безпокойство при юношите. За да разберат по-добре какво обуславя тази връзка, той и колегите му решили да проучат екранното време, понеже то е отговорно за голяма част от заседналото поведение при юношите. Други изследвания стигнаха до колебливи резултати и много от тях не разграничаваха различните видове екранно време, не съпоставяха половете или не проследяваха толкова голяма група млади хора в течение на няколко години.

Как е проведено изследването върху подрастващите?

При новото изследване екип от Юнивърсити колидж Лондон, Каролинския институт в Швеция и Института „Бейкър“ за сърцето и диабета в Австралия проучил данни за 11 341 юноши, които са част от Кохортното изследване на поколението „Милениум“ – национално представителна извадка от млади хора, проследявани още от раждането им в Обединеното кралство през 2000-2002 година.

Какви фактори са взети предвид при анализа?

Всички участници отговорили на въпроси за времето, което прекарват в социалните медии, в играене на видеоигри или използване на интернет, на 11-годишна възраст, и след това за наличието на депресивни симптоми като липса на настроение, удоволствие и концентрация, на 14. За измерване на депресивните симптоми и тяхната тежест бил използван клиничен въпросник.

При анализа изследователите са отчели и други фактори, които биха могли да влияят върху резултатите, като обществено-икономически статус, нива на физическа активност, съобщения за тормоз и по-ранни емоционални симптоми.

Какви са резултатите при момчетата?

Те открили, че момчетата, които играели видеоигри през повечето дни, имали с 24% по-малко депресивни симптоми три години по-късно в сравнение с тези, които играели такива игри по-рядко от веднъж месечно, макар че този ефект бил значителен само при момчетата с ниски нива на физическа активност и не бил наблюдаван при момичетата. Според изследователите това би могло да означава, че по-малко активните момчета може да получават повече удоволствие и социално взаимодействие от видеоигрите.

Какви са възможните обяснения за тези резултати?

Макар че изследването не е в състояние да потвърди дали става дума за причинно-следствена връзка, авторите казват, че съществуват някои положителни аспекти на видеоигрите, които биха могли да поддържат психичното здраве, като например елементи, свързани с решаване на проблеми, ангажиране, сътрудничество и общуване.

Може да има и други обяснения за връзката между видеоигрите и депресията, като разликите в социалните контакти или подхода на родителите, за които изследователите не са имали данни. Те не са разполагали със сведения и за броя часове, прекарвани пред екрана на ден, така че не могат да кажат дали многото часове екранно време всеки ден биха могли да влияят върху риска от депресия.

Как социалните медии влияят на момичетата?

Изследователите открили, че момичетата (но не и момчетата), които използвали социални медии през повечето дни на 11-годишна възраст, имали с 13% повече симптоми на депресия три години по-късно от онези, които ги използвали по-рядко от веднъж месечно, макар че не открили връзка с по-умерената употреба. По-ранни изследвания също демонстрираха подобни тенденции и авторите предположиха, че честото използване на социални медии може да увеличава чувството за социална изолация.

Има ли връзка между общото използване на интернет и депресията?

Изследователите не открили ясна връзка между употребата на интернет като цяло и депресивните симптоми и при двата пола.

Какво казват експертите за баланса между екран и движение?

Старшият автор д-р Матс Халгрен от Каролинския институт е провел и други изследвания при възрастни хора, които показали, че умствено активните видове екранно време, като играенето на видеоигри или работата на компютър, може да не влияят върху риска от депресия по начина, по който изглежда го правят по-пасивните форми.

„Връзката между екранното време и психичното здраве е сложна и все още се нуждаем от повече изследвания, които да помогнат за нейното разбиране. Всички инициативи за намаляване екранното време на младите хора трябва да бъдат конкретно насочени и нюансирани. Нашето изследване говори за възможни ползи от екранното време; но при все това трябва да насърчаваме младите хора да бъдат физически активни и да прекъсват продължителните периоди на седене с лека физическа активност“, казва ученият.

Статия от вестник Лечител

Заключение

Екранното време не е еднозначно вредно или полезно – неговото въздействие зависи от типа дейност и индивидуалните особености на подрастващите. Видеоигрите могат да имат положителен ефект при определени условия, докато прекомерната употреба на социални медии може да увеличи риска от депресия, особено при момичетата. Най-важното е да се поддържа баланс между дигиталните активности и физическата активност. Родителите и специалистите трябва да подхождат информирано и индивидуално към всяко дете.

Често задавани въпроси за екранното време и психичното здраве на подрастващите

Вредно ли е екранното време за децата?
Не винаги – ефектът зависи от вида дейност и продължителността.

Видеоигрите причиняват ли депресия?
Не – някои изследвания показват дори потенциални ползи.

Социалните медии увеличават ли риска от депресия?
Да, особено при честа употреба и при момичета.

Колко екранно време е препоръчително?
Няма универсален отговор – важно е балансът и физическата активност.

Как родителите да контролират екранното време?
Чрез ясни правила, разнообразни активности и активен диалог с децата.

Специално разработени хранителни добавки за деца в Лечител – за силен имунитет, здравословен растеж, добро зрение, концентрация и енергия. Формули с витамини, минерали и билкови екстракти, съобразени с нуждите на подрастващия организъм и с приятен вкус за лесен прием.

Може да откриете магазини Лечител ТУК, а при нужда позвънете или ни пишете ТУК!