Емоционална интелигентност

"Емоционална интелигентност" е понятие в психологията с не много дълга история, но учени отдавна са установили, че сам по себе си интелектът не е достатъчен за постигането на професионален успех и лично щастие. Много изследователи започват да търсят това липсващо звено от пъзела на човешките взаимоотношения някъде в средата на миналия век – време на следвоенна разруха, морална деградация, но и подем. Едни го определили като "множествена интелигентност", други – като "социална", но всички проучвали един и същи терен: влиянието на неумствените фактори върху интелигентното поведение.

 

Приема се, че понятието „емоционална интелигентност“ (ЕИ) получава разгласа след докторска дисертация от 1985 г. на Уейн Пейн „Изследване на емоцията: Развитието на емоционална интелигентност". Изследванията по темата се увеличават паралелно с признаването в професионалните среди на значението на емоциите за резултата от интелектуалния труд. Медийният интерес допринася за популяризирането на термина, при това акцентирайки върху вероятността ЕИ да има дори по-голямо значение от IQ (коефициента на интелигентност).

 

Макар да предлагат различни дефиниции, авторите са обединени около представата, че ЕИ е съвкупност от различни умения: от една страна – да разпознаваш, да регулираш и да управляваш личните си емоции, и от друга – да разпознаваш и чуждите, да се ориентираш какво ги предизвиква, да проявяваш разбиране, да си отворен за толерантност и емпатия.

 

Изброеното обяснява защо хора с висока интелигентност и образование невинаги постигат професионалните си цели, изостават в кариерното развитие или са неудовлетворени в личния си живот. Дето се казва, само акъл не стига – трябват и емоции. А неумението да се управляват емоциите има и други последствия: влошава психичното здраве, развива склонност към депресия и тревожност, дистанцираност и самота – състояния, които са потенциален рисков фактор за различни заболявания.

 

Психолози имат наблюдения, че хора с високи нива на ЕИ са предпочитани кандидати за работа, дори пред конкуренти с по-добри дипломи или по-висока професионална квалификация. И е обяснимо: стресовите фактори на работната среда, екипната работа, възможността за конфликтни ситуации дават предимство на хора, които умеят да се нагаждат към колегите, "да влизат в техните обувки", да проявят отзивчивост към нуждите им, да насърчават взаимопомощта, да тушират напрежението... Някои западни компании дори са въвели практиката да провеждат тест за ЕИ преди самото интервю за работа.

 

Разбира се, емоционалната интелигентност не се свързва задължително с позитивни действия – "ало-измамниците" например са вероятно с високо, макар и "нездраво" ЕИ, щом съумяват да разпознаят и да управляват емоциите на жертвите си. Затова определящ е изборът на ориентири. За почтения човек, стремящ се да развива своя емоционален интелект (или този на децата си), това са честност, отзивчивост, съпричастност, човеколюбие, уважение – към себе си, към другите, към природния свят. Без тях интелектуалната пълноценност на човека, както и да е пресмятана с двете събираеми на уравнението IQ + EI, ще дава винаги грешен резултат.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ