Изследване на Телавивския университет (TAU) откри, че определени условия на обкръжаващата среда могат да ускорят структурните промени, които настъпват в миелиновите обвивки в началния етап от развитието на множествената склероза (МС). Тези обвивки представляват „изолирбанда“, който обвива аксоните – придатъците на невроните, които пренасят електрическите импулси между тях.
Изследването демонстрира, че миелиновите обвивки преминават през структурни преходи, когато бъдат повлияни от промени в условията на заобикалящата ги среда, като например концентрацията на сол (солеността) и температурата. Тези преходи според изследователите правят тялото уязвимо на автоимунни атаки, които могат да доведат до МС.
„Сегашните подходи за лечение се концентрират върху автоимунния отговор, без да посочват виновника – казва проф. Рой Бек, ръководител на изследването. – Ние открихме, че при определени условия на околната среда, като например повишена соленост и температура, миелиновите обвивки, които предпазват невроните, претърпяват структурни промени, съответстващи на патологичните миелинови структури при множествената склероза.“
Физиологичните условия се регулират от самия организъм, но температурата и солеността са обект на локализирани външни изменения. Откритията от изследването предполагат, че дори и малки промени в тези условия могат да отключат появата на МС.
„Миелиновите обвивки преминават през структурни преходи на молекулярно ниво, когато бъдат засегнати от различни условия на заобикалящата ги среда. Тези малки модификации пораждат структурна нестабилност, която позволява на имунната система да атакува невроните“, обяснява Рона Шахарабани, един от авторите на изследването.
Тя и нейните колеги използвали рентгенографски и микроскопски техники, за да проследят и измерят миелиновите обвивки при здрави и болни животни. Те открили, че здравите слоести мембрани спонтанно се преобразуват в различни патологични структури от тръбички с наноразмери, наречени обърнати шестоъгълни форми.
Тези резултати подчертават, че условията на локалната среда са решаващи за миелиновата функция. Проследяването им може да даде възможност за ранно диагностиране, а въздействието върху тях може да предложи средство за избягване началото на демиелинизацията, смята Шахарабани. „Понеже вярваме, че тези структурни модификации правят миелиновата мембрана уязвима на атаките от страна на имунната система, това може да помогне да се обяснят причините за МС и може би да се проправи път към намирането на лечение“, казва тя.
Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ
