Генетични дарове и рискове

Известен е отговорът на руския писател Лев Толстой на въпроса дали някое от децата му е наследило неговия талант: "Природа отдыхает на детях..." ("При децата природата си почива"). Така майсторът на словото дипломатично обяснил, че потомците му не са получили "наготово" писателска дарба. От десетилетия учените развиват интерес към генетичните дарове, но и към рисковете, с които сме "обременени" от родителите си. От баща си и майка си всяко човешко същество получава по 23 хромозома, които съдържат 50-100 хиляди гена. Генетичните инструкции, информацията, съдържаща се в нашето ДНК, може да е отговорна не само за наследяването на болести и болестни предразположения, творчески заложби и физически белези, а и за някои специфични прояви на характера ни.

 

Разбира се, поведението на всяка личност се формира и от културата, от обществените норми, но разбирането за генетичната база на странности, аномалии или просто на характерологични особености, може да е ключ за тяхното осъзнаване, а при необходимост – и за терапията им. Ето някои примери за този вид генетично наследство.

 

СМЕХЪТ

 

От родителите си наследяваме генът 5-HTTLPR, който има няколко алели (варианти на даден ген). Според комбинацията между къси и дълги алели той влияе на нашето усещане за щастие или нещастие, за радост и печал. Хора с две къси алели се смеят по-често, отколкото тези с два дълги, са установили генетици, като резултатът е потвърден с оглед на възрастта, пола и етническата принадлежност.

 

ФОБИИТЕ

 

Научен експеримент с мишки показал, че поколението на мишок, който имал травматично преживяване, свързано с определена миризма, проявявало чувствителност към същия мирис. Въпреки отсъствието на негативен личен опит, свързан с него, мишлетата на бащата избягвали несъзнателно места и ситуации, където той се усеща. Според изследователите това можело да обясни някои наши ирационални страхове, като фобията от акари например, агорафобията, височинния страх... Учените са на мнение, че изследванията в тази посока са важни за изучаването не само на фобиите, а и на депресиите и посттравматичните стресови ситуации.

 

ЕКСТРОВЕРТНИЯТ ХАРАКТЕР

 

Открити за запознанства, достъпни, контактни хора са сред наследниците на гени с означения WSCD2 и PCDH15, свързани с екстровертното поведение. Генетична връзка е установена също и при деца със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.

 

ЗАВИСИМОСТИТЕ

 

Културата, средата, обкръжението, обществото имат отношение към възникването и развитието на зависимости (алкохолна, наркотична), но до голяма степен – и гените. Доказано е например, че хора с дефицит на допамин (хормон, който предизвиква чувство на удовлетворение и радост), са склонни да приемат субстанции, подтикващи към зависимост. А този дефицит може да се дължи както на понижаването на количеството допамин, който тялото произвежда, така и на проблем с мозъчните рецептори.

 

СТРЕМЕЖ КЪМ СПЕСТОВНОСТ

 

Спестовността е фактор, формиращ се главно от социалния ни опит, но в 30% от случаите зависи от наследствена предразположеност. Такива хора са склонни да пестят пари независимо от доходите си. За тях е характерно също, че рядко се поддават на пороци като пушене, пиене, пристрастяване към храна. Тоест към нездрави навици, свързани с разход на пари, и може да се допусне, че те разполагат с генетичен въздържащ самоконтрол върху подобен вид пристрастявания.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ