Гентамицинът и рискът от диабет тип 1 при деца

Антитела, произвеждани от тялото срещу често употребявания антибиотик гентамицин, изглежда повишават вероятността от развитие на диабет от първи тип при деца, които имат генетичен риск, съобщиха учени от Медицинския колеж на Джорджия при Университета на Аугуста в САЩ.

Те сравнили кръвта на близо 300 пациенти с диабет от първи тип с тази на здрави контролни участници и установили, че по-високото ниво на антитела срещу гентамицина е свързано с увеличен риск от развитие на състоянието. Подобна връзка се наблюдавала и за G418 и сисомицин – аналози на гентамицина.

Около 5 до 10% от новородените получават този широкоспектърен антибиотик за лечение на потенциално смъртоносен сепсис. Изследователите докладват, че подобен процент, 5,3% от участниците, имали високи нива на въпросните антитела, а голям процент от тази група по-късно развил диабет от първи тип.

Ситуацията допълнително се утежнява от това, че преждевременно родените бебета са в повишен риск както от сепсис, така и от диабет от първи тип. Стандартният подход понастоящем е на новородените със сепсис да се дава гентамицин съгласно насоките на СЗО.

„Тези инфекции са разпространени и бебетата се нуждаят от антибиотика“, казва кореспондиращият автор Шарад Пурохит, биохимик в Центъра за биотехнология и геномна медицина на колежа, отбелязвайки, че техните имунни системи на този етап не са добре развити и медикаментът може да е животоспасяваща терапия.

Не е рядко явление антибиотици да стимулират образуване на антитела, защото тялото ги възприема като чужди. При настоящото изследване учените разгледали антителата срещу гликаните, които се откриват на повърхността на човешките клетки, както и на клетките на микроорганизми от рода на бактерии, и е известно, че са лесна мишена за този имунен отговор.

Гентамицинът и други сходни антибиотици са клас съединения, наречени аминогликозиди, които са масово употребявани за лечението на сериозни инфекции. В по-широк план те се класифицират като гликани заради съдържанието си на захар.

Когато учените „профилирали“ всички антитела, те групирали гликаните по два начина. Първият бил по сходна функция, а вторият – по нива на антителата при пациентите. Освен това те открили връзка между многофункционалния ген FUT2 и антителата както срещу гентамицина, така и срещу клетките на островчетата на панкреаса. „Въз основа на данните ни смятам, че те утежняват рисковете“, казва Пурохит.

Генът FUT2 играе роля за много от ключовите фактори, свързани с прогресията на диабета от първи тип. Неговите функции включват съдържанието на гликаните върху повърхността на клетките и това, какво правят те; риска от сепсис при новородените; диабета от първи тип и други автоимунни болести; както и контролиране на кръвния тип.

Учените изследвали антитела срещу 202 гликана в кръвта на 278 души с диабет от първи тип и ги сравнили с 298 здрави контролни участници. За някои от хората те имали възможност да проследят нивата на антитела в течение на годините.

Те наблюдавали при тези групи нещо, което е документирано и друг път: вариращи нива на антитела срещу няколко класа гликани, които може да играят косвена роля за контрола на имунния отговор.

Определени антитела срещу гликаните в кръвта вече бяха свързани с рак и други автоимунни болести. Тези връзки породиха интерес към техния потенциал като биомаркери за диагностиране и може би дори като мишени за подпомагане лечението на тези състояния. Новото изследване показва, че антивъглехидратните антитела (АСА) може да имат подобен потенциал по отношение на диабета от първи тип, смята Пурохит.

Ролята на гликаните в момента се изследва при множество патологични състояния, в това число рак и други автоимунни болести.

Статия от вестник Лечител