Рискове и странични ефекти от пункция на гръбначния стълб

Човешкият главен и гръбначен мозък са обвити от специална течност, която служи не само да ги предпазва от опасни сътресения, но и дава възможност на нервната система да следи за състоянието на тези жизненоважни органи.
Съмнения за различни болестни състояния налагат да се анализира съставът на тази течност и това става с помощта на проби, вземани чрез игла и спринцовка от областта между прешлените в долната част на гръбнака. Подобни манипулации се правят и за вкарване на оцветители, необходими при някои видове рентгенови изследвания, за измерване на налягането на течността, за инжектиране на химиотерапевтични лекарства или на обезболяващи средства преди операция.

При толкова многостранно приложение на този вид манипулация е изненадващо колко малко се знае за степента на прецизност на диагностичните резултати, които могат да бъдат получени благодарение на нея. Така например анализът на течността става много труден, ако при проникването на иглата се допусне нараняване на съседните тъкани и кръвоносни съдове. В такива случаи във взетата проба от течността проникват кръв и други телесни материали. Колкото по–дебела е иглата, толкова по–голяма е вероятността да се допусне подобно нараняване. В такъв случай е твърде вероятно пробите за вируса на херпес симплекс или за синдрома на Епщайн–Бар да бъдат фалшиво положителни (т.е. че е налице такова заболяване, а това да не е вярно).

Неопитността на лекаря или медицинското лице, извършващо пункцията, може да доведе до взимане на твърде много или недостатъчно количество течност, което или повишава риска от странични ефекти, или заплашва с необходимостта от повторна пункция. Лошата хигиена пък може да доведе също до замърсяване на пробата.

Гръбначната пункция се смята за рутинна манипулация и често се извършва амбулаторно. Лицата, които я извършват, невинаги имат нужната квалификация и това води до сравнително голям брой странични ефекти.

Едно проведено изследване върху повече от 70 английски болници показа, че само в една трета от тях иглата се вкарва по точно определения за това начин. Повечето лекари предпочитат да карат пациентите си да лягат на една страна вместо да сядат наведени напред, въпреки че така пункцията се прави по–лесно и се пести време. Вече почти 100 години се води спор, дали е по–добре да се прави пункция с по–тънка и тъпа игла или обратното – с по–дебела и островръха. В първия случай рискът от нараняване е по–малък, но пък броят на неуспешните опити се повишава.

Сред възможните странични ефекти от една неуспешна пункция са увреждане на нерви и тъкани, хронични болки в кръста, предизвикване на епидермални тумори, инфекции, вътрешен кръвоизлив и съсиреци. В много редки случаи може да се стигне до спиране на сърцето или припадък.

Един от най–често наблюдаваните странични ефекти обаче е главоболието, което настъпва до ден–два след пункцията и продължава обикновено седмица и даже повече. До 40 на сто от пациентите, подложени на манипулацията, се оплакват от главоболие, което се влошава при изправяне, движение, кашляне, напрягане или кихане. При покой в легнало положение болките отшумяват. Свързани с него симптоми са схванат врат, гадене, повръщане и проблеми с очите или ушите.

Статистиката показва, че при използване на тънки и тъпи игли (лекарите ги наричат нетравмиращи) рискът от странични ефекти е по–малък, но голяма част от невролозите не са чували даже за такова нещо, а като цяло само 2 на сто от тях ги използват.

Как можем да намалим риска за себе си, ако ни се наложи да се подложим на гръбначна пункция? Трябва най–напред да се каже, че при спешни случаи алтернатива на тази важна процедура почти не съществува. Надеждата е, че хората, които са правоспособни да я извършват, трябва да са добре подготвени. При случаи на мозъчен едем (получен след нараняване на главата например) процедурата не е препоръчително да се извършва. При не–спешни случаи винаги настоявайте да се потърси друг метод за поставяне на точна диагноза.

И така, ако ви се налага да изтърпите гръбначна пункция, можете да вземете следните предпазни мерки:

• потърсете лекар, който използва нетравмираща игла;
• не позволявайте студент по медицина да ви прави пункция;
• поискайте да седнете наведени напред, а не да лягате на една страна.

Трябва да знаете, че вероятността да получите главоболие след манипулацията е по–голяма, ако сте:
• жена (жените страдат от такова главоболие два пъти по–често от мъжете);
• раждаща жена, на която се инжектират обезболяващи за раждането лекарства;
• между 18 и 30 години (децата до 13 и хората над 60 години страдат по–рядко от такова главоболие);
• с телесно тегло (или индекс на телесната маса) под нормата;
• предразположени към главоболие или страдате от хронична ;
• ставали сте вече жертва на такова главоболие.

Ако все пак ви се случи да получите силно главоболие след пункцията, можете да облекчите състоянието си по следните няколко начина:

• приемате повече течности докато околомозъчната ви течност възстанови количеството си (нарушено от взимането на пробата);
• след пункцията е добре да полежите няколко часа, но повече от това няма да ви донесе допълнителна полза; това само може да отложи появата на специфичното главоболие без да го облекчи или да намали риска от него;
• кофеинът е стимулант за централната нервна система, който за известно време може да компенсира недостатъчното кръвоснабдяване на мозъка, с което се обяснява специфичното главоболие след пункцията; препоръчва се доза от 300 мг кофеин, приета през устата.

Статия от вестник Лечител