Хиперактивността е много по-разпространена при възрастните хора, отколкото сме подозирали

Оценка за глобалното разпространение на ХАДВ (хиперактивност с дефицит на вниманието) в зряла възраст сочи, че състоянието може да е много по-често срещано, отколкото сме осъзнавали. Това вероятно обяснява скорошния скок в диагностирането на възрастни хора.

 

Международен екип изследователи направил обзор на 57 изследвания с общо 21 млн. участници и открил, че около 180 млн. души в света на зряла възраст вероятно имат ХАДВ.

„Фокусирането върху ХАДВ при възрастните е критична грижа за общественото здраве, тъй като оставянето й без лечение може да води до дългосрочни социални, физически и психични предизвикателства за здравето“, казва епидемиологът Роза Алати от университета „Къртин“ в Австралия.

Тъжната истина е, че за хората с ХАДВ е три пъти по-вероятно да отнемат собствения си живот, сравнено с населението като цяло. Много от тях са били диагностирани с безпокойство, а по-късно и с депресия, но опитите да потърсят професионална помощ в повечето случаи са им донесли само временно облекчение. Едно от най-проблемните проявления на състоянието е хроничното безсъние, което засяга близо половината от възрастните хора с ХАДВ. А щом сънят си отиде, всички други симптоми се изострят.

„Няколко фактора допринасят за стряскащия факт, че огромно мнозинство от хората на зряла възраст не получават подходящото лечение, в това число ограничено внимание, ограничен достъп до специализирани грижи, диагностични трудности и вариации в опциите за лечение“, обяснява психиатърът и епидемиолог от „Къртин“ Гетинет Аяно.

Масовото схващане приравнява ХАДВ с хиперактивното й детското въплъщение и в обществото се е вкоренило негласно заклеймяване на нейните симптоми.

„ХАДВ обикновено се свързва с децата, но може да засяга всяка възрастова група“, отбелязва Аяно.

В действителност има няколко начина, по които това зле наименувано отклонение в нервното развитие може да се проявява. Обзорът на Аяно и екипа му открил, че повечето възрастни хора имат невнимателния тип. След него идва по-добре познатата хиперактивна форма и друг тип, при който и двете групи от симптоми се проявяват еднакво често (комбиниран).

Официалните диагностични инструменти се базират на хиперактивното проявление при децата, което е причината много пациенти да остават недиагностирани на по-ранна възраст. А това не е малък проблем – неполучаването на лечение за ХАДВ в детството е един от няколкото фактора, които допринасят за вероятността състоянието да продължава в зряла възраст, посочват авторите в доклада си.

Обзорът демонстрира, че сегашните лечения, макар и в повечето случаи да не облекчават всички симптоми, подобряват дългосрочните изходи за хората с ХАДВ. Но все още липсват данни за дългосрочната ефикасност и безопасност на медикаментите.

Разпространението на ХАДВ не съответства на здравните ресурси, които получава, сравнено с други състояния със сходна честота, изтъкват авторите на обзора. Те обаче се надяват, че трудът им ще допринесе за по-добро разбиране, така че повече хора да могат да получат по-навреме помощта, от която се нуждаят.

„[Обзорът] не само хвърли светлина върху значителното разпространение на ХАДВ при възрастните, но и показва крайната нужда от по-голямо осъзнаване, диагностиране и третиране на това състояние в зряла възраст“, заключава Аяно.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ