Храносмилателните ензими – основа на живота

Без съмнение, храносмилателният процес е един от най-важните и най-сложните в човешкия организъм. Той включва механична обработка на постъпващата в организма храна и огромен брой биохимични процеси, водещи до превръщане на сложните компоненти в нея в по-прости с оглед по-нататъшното им използване – за добив на енергия или в качеството на субстрати за многобройни синтези. Храносмилателният процес протича на няколко етапа и в различни органи на човешкото тяло. Във всеки етап задължително участват ензими (биокатализатори), които ускоряват многократно скоростта на протичащите биохимични процеси, свързани с разлагането на сложните вещества в храната – въглехидрати, протеини, липиди, нуклеинови киселини и т.н. За протичането на една химична реакция е нужна т.нар. активираща енергия. Тя може да се осигури например чрез повишаване на температурата на реакционната среда. Но в човешкия организъм това е невъзможно. Ензимите изпълняват една уникална функция – те понижават активиращата енергия на биохимичните процеси, в резултат на което същите протичат в „меки“ условия, при температурата на човешкото тяло. Едва ли е нужно да се подчертава, че без тези около три хиляди вида ензими човешкият организъм просто не може да съществува. Всички ензими, действащи в стомашно-чревния тракт, се отнасят към т.нар. хидролази, което означава, че тяхното действие задължително протича с участието на водните молекули.

 

Първият етап на храносмилателния процес се осъществява в устната кухина, където храната се подлага на механична обработка, целяща нейното щателно раздробяване с оглед осигуряване на максимална реакционна повърхност за следващите биохимични процеси. Тук действа

 

ензимът алфа-амилаза, отделян от слюнчените жлези,

 

който превръща полимерната молекула на нишестето в олигозахариди – по-прости захари, съставени от два до десет глюкозни мономера. В по-следващи етапи, с участието на други ензими, олигозахаридите се разграждат до глюкоза, която е основният източник на енергия в човешкия организъм.

 

Вторият етап протича в стомаха, всеки квадратен милиметър на чиято слизеста обвивка е покрит с т.нар. стомашни ямички, в които има от три до осем отвора, през които се изливат стомашните ензими и солна киселина. Отделянето на стомашния сок се стимулира от вида, миризмата и дори от мисълта за дадена храна. Ежедневно в стомаха се изливат около два литра кисел стомашен сок, в който съдържанието на солна киселина е в границите от 0,3 до 0,5%. Основният ензим в стомашния сок е пепсинът, способстващ за разлагането на протеините до пептиди – късоверижни съединения на аминокиселините. Пепсинът се секретира в неактивна форма (т.нар. пепсиноген) от синтезиращите го клетки с оглед предпазване от тяхното саморазлагане. В активна форма той преминава под действието на солната киселина, която изпълнява и защитни функции, убивайки вредните бактерии, съдържащи се в приеманата храна. Наред с това тя способства за денатурацията на протеините и осигуряване на подходяща киселинност за действието на ензимите. Освен пепсин, в стомаха действа и ензимът желатиназа, който разгражда желатина и колагена, съдържащи се в месото. В стомашния сок се съдържа и особен пептид, т.нар. кастъл-фактор, който е от съществено значение за усвояването на важния витамин В₁₂, съдържащ се в храната.

 

От стомаха храната попада в тънкото черво, където протича третият етап – основната част от храносмилателния процес. Тук действа цял комплекс от ензими, продуцирани от панкреаса (задстомашната жлеза), всеки от които изпълнява строго определени метаболитни функции. Ежедневно панкреасът секретира 1,5-2 литра панкреатичен сок, съдържащ натриев карбонат и ензимите:

– амилаза, разграждаща скорбялата, олигозахаридите, гликогена и други въглехидрати;

– трипсин, химотрипсин, карбоксипептидаза, еластаза, които разграждат пептидите и протеините;

– нуклеази, участващи в разграждането на нуклеиновите киселини и нуклеотидите;

– липаза, разграждаща мазнините (триглицеридите). Последната действа на триглицеридите, предварително емулгирани от жлъчния сок, синтезиран в черния дроб и секретиран от жлъчния мехур.

 

На гладно задстомашната жлеза секретира незначително количество панкреатичен сок, но след приема на храна секрецията нараства до 20 пъти. Последната се стимулира от субстанции, продуцирани от лигавицата на дуоденума (дванадесетопръстника) – началото на тънкото черво, които по кръвен път достигат до панкреаса. Ензимите, продуцирани от панкреаса също се синтезират в неактивна форма, в противен случай би настъпило саморазрушаване на жлезата. Тяхната активация се осъществява в дуоденума. Натриевият карбонат осигурява подходяща киселинност на средата за оптимално функциониране на действащите в тънкото черво ензими.

 

Четвъртият етап на храносмилателния процес се осъществява също в тънките черва и протича под действието на около 20 ензима, продуцирани от жлезите на Либекюн и Брунер,

 

намиращи се в тяхната лигавица. Чревният сок съдържа няколко пептидази, разлагащи пептидите, ензими, разграждащи дизахаридите (захараза, малтаза, изомалтаза, лактаза), чревна липаза и ерепсин, разлагащ протеините. Ензимите на чревния сок способстват за пълното разпадане на хранителните вещества, с оглед последващото им всмукване в кръвния ток.

 

Петият етап протича в дебелото черво, където процесът на храносмилане частично продължава. В неговата слизеста обвивка се намират жлези, секретиращи силноалкален сок (pH 8,5—9), който съдържа слузни вещества, лимфоцити и неголямо количество ензими (пептидаза, лепаза, амилаза, фосфатаза).

 

В дебелото черво храната постъпва почти изцяло преработена

 

с изключение на целулозата, пектина и инулина, които организмът не може да преработва, и минимално количество въглехидрати, протеини и липиди. В дебелото черво се осъществява главно всмукване на водата (около 500 мл в денонощие), докато всмукването на други хранителни вещества е съвсем незначително. В него действат около 260 вида микроорганизми, съставляващи т.нар. дружествена микрофлора, която изпълнява изключително широк кръг полезни функции за човешкия организъм: участва в разграждането на целулозата, инулина и пектина, синтезира редица ценни витамини от В-групата и витамин К, участва в метаболизма на стероидните хормони, снабдява организма с допълнителна енергия (до 9% от неговата потребност), защитава го от патогенни микроорганизми, синтезира субстанции, противодействащи на канцерогенезата и т.н.

 

При оптимално функциониране на системите, участващи в храносмилателния процес и секрецията на нужните ензими, човешкият организъм функционира безотказно – храната успешно се храносмила, осигурявайки нужната енергия, както и веществата, потребни за многобройните синтези. Но понякога синтезът на ензимите се нарушава, което води до различни клинични последствия. В случая на панкреаса, симптомите на ензимната недостатъчност се проявяват особено отчетливо – гадене, диария, полифекалия, метеоризъм, както и наличието в изпражненията на късчета неусвоена храна. В резултат на непълното усвояване на хранителните вещества у болния се наблюдава отпадналост, анемия, авитаминоза и общо изтощение. Ензимната недостатъчност е твърде неприятна, но понякога и опасна патология, която следва своевременно да се лекува.

 

Какво може да се направи за подобряване на храносмилателния процес?

 

За лечение на пациентите с ензимна недостатъчност най-често се прилага т.нар. заместителна ензимна терапия. За първи път този подход е приложен преди около 150 години от нидерландския лекар Д. Флеш, който използвал екстракт от задстомашната жлеза на теле за лечение на стеаторея – повишено съдържание на мазнини в изпражненията на пациент със захарен диабет. Ензимната терапия се прилага при заболявания на панкреаса, тънките черва, диспепсия, болести, свързани с черния дроб и жлъчните пътища, нарушения в моториката на стомашно-чревния тракт, преяждане и пр. 

 

Важна предпоставка за възможно най-пълно усвояване на хранителните вещества е благоприятната и предразполагаща психическа обстановка по време на храненето и храносмилането – доброто настроение, положителните емоции, приятно обкръжение. Съществува сентенция, в която се казва, че храненето и сексът са двете най-големи удоволствия в живота, които взаимно се обуславят. В зависимост от възрастта едното става по-значимо от другото...

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ

 

Прочетете повече за качествата и състава на продукта Колоник плюс Ензими - мултиензимна формула.