Как е открит хромът и кога е установена неговата биологична роля?
Хромът е открит през 1797 от френския химик Воклен. Елементът получава името си от гръцката дума “хрома”, която означава цвят, тъй като съединенията му са интензивно оцветени. Това е основната причина в миналото той да бъде използван като съставна част на различни неорганични оцветители. Тогава не е било възможно да се допусне какъвто и да е биологичен ефект на хрома, тъй като той е бил предмет на проучване от неорганичната химия.
Преломът в познанието настъпва през 1948 г., когато той е установен в състава на растителните и животински тъкани. Първото предположение за биологичната му активност се появява едва през 1954 г., когато при експериментални проучвания се установява, че хромът активира синтеза на холестерола и мастните киселини в черния дроб на опитни животни. През 1959 г. той вече е идентифициран като активна съставка на “глюкозо-толерансния фактор”.
Първите конкретни данни за ролята на хрома в глюкозния метаболизъм датират от периода 1964-1968 г. Добавянето към диетата на хромен хлорид е показало определено подобрение на глюкозния толеранс, понижение на серумния холестерол и нормализиране на инсулинната активност при натоварване с глюкоза.
Независимо от тези факти хромът не е бил класифициран като есенциален елемент за организма. Това става през 1977 г. след установяване на дефицита му при пациенти на парентерално хранене. Добавянето на хром към хранителния разтвор е довело до подобряване на клиничната картина и нормализиране на глюкозния метаболизъм.
Какво е приложението на хрома в индустрията и околната среда?
Познанието за хрома се е развило в две насоки. Първата е приложението на хрома в бита на човека, а втората изяснява ролята му за баланса в околната среда и за здравето.
Хромът се използва в металургията и машиностроенето като компонент на някои сплави. Негови съединения участват в състава на различни оцветители, на магнитни звукозаписни ленти. Използват се за нанасяне на галванични покрития, за почистване на стъклени съдове, при производството на кибрит, в стъкло-керамичната, кожарската и химическата промишленост.
От широкото му приложение в индустрията виждаме, че околната среда интензивно е изложена на действието на различни форми на хрома. Тези форми са открити и в аерозолния прах, получен при изгарянето на твърди горива и при пирометалургични процеси. Този прах се отлага в почвите, водите или в белите ни дробове.
При недостатъчно пречистване на отпадните води, реките, езерата и моретата могат директно да бъдат замърсени с различни хромови съединения.
Какви форми на хром съществуват и коя е полезна за организма?
Хромът е разпространен елемент, главно под формата на минерала хромит. В околната среда тривалентните и шествалентните форми на хрома са в непрекъснато взаимодействие и се превръщат една в друга.
Шествалентният хром е относително стабилен във въздуха и водата, съдържаща много разтворен кислород.
Тривалентният хром е стабилен в безкислородна среда, но се среща навсякъде даже и във води и почви, богати на кислород. Тривалентният хром е основната химична форма на хрома в храните. Много бавно образува комплекси с биологичните органични вещества.
Поради тази причина не може да е активен компонент на ензимите, тъй като там се изискват бързи химични взаимодействия. Много по-вероятна е неговата роля като структурен компонент на ензимите, протеините и нуклеиновите киселини, осигуряващ подходяща ориентация в пространството на макромолекулите.
Как се усвоява хромът от организма?
Абсорбцията на хромовите съединения от организма зависи от валентността на хрома в тях. Шествалентният хром се задържа добре в организма, а тривалентният се усвоява слабо – под 2%, като абсорбцията намалява още повече с увеличаване на дневния му прием.
Абсорбцията му от храните зависи от взаимодействието му с други съставки, съдържащи се в храната. Типичен пример в това отношение е взаимодействието му с желязото. Колкото една храна е по-богата на желязо, толкова хромът в нея по-слабо се абсорбира.
Развитието на съвременната наука ни даде обяснение на този любопитен факт. Трансферинът (който играе водеща роля при транспорта на желязото) свързва и абсорбирания Cr3+ и го пренася в кръвта. Насищането на трансферина с желязо намалява възможностите за свързването му с хрома, а това съответно намалява абсорбцията на последния от организма.
Освен чрез абсорбцията на хрома, регулацията на нивата му в организма се определя и от неговата екскреция. Хромът се отделя предимно с урината, и то толкова повече, колкото по-високи са нивата на експозицията. В значително по-ниска степен той се отделя чрез косата, потната секреция и жлъчката.
Как хромът влияе върху инсулина и метаболизма?
Есенциалността на хрома за организма се свързва със способността му да подсилва инсулиновата ефективност и по този начин да оказва определено влияние върху въглехидратния, липиден и белтъчен метаболизъм.
Различни са обясненията за механизмите на действие на хрома. Някои автори предполагат, че той има пряк ефект върху инсулина, а други смятат, че ролята му е индиректна чрез улеснение на връзката между инсулина и рецепторите му.
Съществуват и други предположения свързани с участието на хрома в синтеза на рибонуклеиновата киселина (РНК). Доказано е, че след интраперитонеално въвеждане на хромен хлорид, хромът се концентрира в хроматина на ядрата на чернодробните клетки, където се свързва с дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), предизвиквайки ускорен синтез на РНК.
Така хромът вероятно участва в контрола на синтезата на молекула, която засилва инсулинната активност. Днес хромът, под формата на лекарствени препарати или хранителни добавки, е популярен като средство за лечение и превенция на диабета и затлъстяването.
Кои храни са най-добрият източник на хром?
Най-добрите хранителни източници на хром са месото (особено черния дроб), скаридите, пълнозърнестите продукти, бирената мая и подправките. Млякото, мазнините, плодовете и зеленчуците (с изключение на лука и броколите) съдържат ниски количества хром.
Дневният хранителен прием е от порядъка на няколко десетки микрограма и не се различава много за населението от различните страни.
Препоръчителният дневен прием на хрома се движи в широки граници 50–200 μg/ден. За много хора 25–35 μg/ден може да е напълно достатъчно.
Такъв дневен хранителен прием на хром обаче не е достатъчен при повишена консумация на захар, напълняване, тежка физическа работа и спортуване, инфекции или физически травми. Тогава е необходимо набавянето на допълнително количество от 200–400 μg/ден.
Кога хромът може да бъде вреден?
Изследванията са показали, че тривалентният хром става токсичен само при много по-високи дози. Даже и тогава тази форма на хрома обикновено не действа като токсичен елемент, а само дразни стомаха.
Значително по-големи проблеми като алергии, кожни заболявания и рак на белите дробове се появяват при професионална експозиция с прах, съдържащ шествалентен хром.
Друг източник на този вид хром може да е водата. През 1958 г. Световната здравна организация определя норма за неговото съдържание на в питейната вода от не повече от 0.05 mg/L. Превишаването на тази норма е ставало причина за много трагични случаи.
В тази връзка препоръчваме да гледате филма “Ерин Брокович”, пресъздаващ успеха на една жена да осъди индустриална компания, тровила хиляди хора с шествалентен хром в питейната вода.
След постъпването в организма този вид хром проявява тенденция да се свързва с хемоглобина от кръвта. Освен това значителна част от него се редуцира до тривалентен. Последният се задържа задълго в клетките, образувайки комплекси с органичните вещества, инхибирайки биохимичните процеси в организма.
На този механизъм вероятно се дължи канцерогенният и алергенен ефект на хрома.
Статия от вестник Лечител
Заключение
Хромът е важен микроелемент, който подпомага действието на инсулина и влияе върху метаболизма на въглехидратите, мазнините и белтъците. Той има значение за регулирането на кръвната захар и може да бъде полезен за хора с наднормено тегло или повишен риск от метаболитни нарушения. Най-добрият начин за набавянето му е чрез разнообразно и балансирано хранене. При съмнения за дефицит или специфични здравословни проблеми е препоръчително да се консултирате със специалист, преди да приемате хранителни добавки.
Често задавани въпроси за хрома и наднорменото тегло
Какво представлява хромът и защо е важен за организма?
Хромът е микроелемент, който подпомага действието на инсулина и участва в метаболизма на въглехидратите, мазнините и белтъците.
Може ли хромът да помогне при наднормено тегло?
Да, той подпомага регулирането на кръвната захар и инсулиновата чувствителност, което може да има значение за контрола на теглото.
Кои храни съдържат най-много хром?
Основни източници са черният дроб, месото, скаридите, пълнозърнестите храни, бирената мая и някои подправки.
Какъв е препоръчителният дневен прием на хром?
Обикновено се препоръчва прием между 50 и 200 микрограма дневно, в зависимост от нуждите на организма.
Кога хромът може да бъде опасен?
Опасност представлява основно шествалентният хром, който се среща в индустриалната среда и може да бъде токсичен за организма.
В Лечител ще откриете хранителни добавки, съдържащи хром, с най-високо качество!
Може да откриете магазини Лечител ТУК, а при нужда позвънете или ни пишете ТУК!
