Излагането на горещина и студ в ранна възраст засяга развитието на мозъка

Образни изследвания на мозъка на 2000 деца в предюношеска възраст (от 9 до 12 години) предполагат, че излагането на горещина и студ в ранния етап от живота може да оказва трайни ефекти върху микроструктурата на бялото мозъчно вещество, особено при тези, които живеят в по-бедни квартали. Изследването подчертава уязвимостта на фетусите и децата на екстремни температури. То е проведено от Барселонския институт за глобално здраве (ISGlobal) в сътрудничество с още няколко институции.

 

В текущата климатична ситуация влиянието на екстремните температури върху човешкото здраве е основна грижа за научната общност и обществото като цяло. Децата са особено уязвими на температурните промени, защото механизмите за терморегулация при тях все още са незрели.

 

„Ние знаем, че развиващият се мозък на фетусите и децата е особено уязвим на външни въздействия и някои предварителни данни предполагат, че излагането на студ и горещина може да засяга умственото благосъстояние и когнитивното представяне при децата и юношите – казва Моника Гушенс, изследовател от ISGlobal. – Липсват обаче изследвания, оценяващи потенциалните промени в мозъчната структура в резултат на тези въздействия.“

 

При настоящия труд Гушенс и екипът й проучили структурата на бялото вещество в мозъците на деца на предюношеска възраст, за да идентифицират прозорци на уязвимост на излагане на студ и горещина в ранния етап от живота. Анализът включвал 2681 деца от Проучването на поколение R – родилна кохорта в Ротердам, Нидерландия, които преминали образно изследване на мозъка (ЯМР) на възраст между 9 и 12 години. ЯМР протоколът оценявал мозъчната свързаност, като измервал степента и посоката на дифузията на водата в бялото вещество на мозъка. При по-зрелите мозъци водата тече повече в една посока, вместо в много, което дава по-ниски стойности на маркер, наречен средна дифузивност, и по-високи на друг, наречен фракционна анизотропия. Изследователите използвали сложен статистически подход, за да определят излагането на средни месечни температури за всеки от участниците от зачатието до 8-годишна възраст, и техния ефект върху тези ЯМР параметри за свързаност (средната дифузивност и фракционната анизотропия), измерени на възраст между 9 и 12 години.

 

Прозорец на уязвимост между бременността и 3-годишна възраст

 

Резултатите показват, че излагането на студ по време на бременността и през първата година от живота, и на горещина от раждането до 3-годишна възраст са свързани с по-висока средна дифузивност в предюношеска възраст, което говори за по-бавно съзряване на бялото вещество. „Студ“ и „горещина“ в случая се дефинират като температурите, които са съответно в най-ниския и най-високия диапазон на разпределението на температурата в изследвания регион.

 

„Влакната на бялото вещество са отговорни за свързването на различните зони на мозъка, правейки възможна комуникацията между тях. Когато бялото вещество се развива, тази комуникация става по-бърза и ефикасна. Нашето изследване е като снимка в определен момент от време и това, което виждаме на тази снимка, е, че участниците, които са били по-изложени на студ и горещина, показват разлики в един параметър, средната дифузивност, който е свързан с по-ниско ниво на съзряване на бялото вещество – обяснява Лаура Гранес, първи автор на изследването. – При предишни проучвания промяната на този параметър беше свързана с по-лоша когнитивна функция и определени умствени проблеми.“

 

„Най-големите промени в параметрите за свързаност се наблюдават през първата година от живота – добавя съавторът Карлес Сорано. – Нашите резултати предполагат, че именно по време на този период на бързо мозъчно развитие излагането на студ и горещина може да има дълготрайни ефекти върху микроструктурата на бялото вещество.“

 

Не била открита връзка между температурното излагане в ранния етап от живота и фракционната анизотропия на възраст 9-12 години. Според авторите е възможно тези два параметра да отразяват различни микроструктурни промени и средната дифузивност да е по-силен индикатор за съзряването на бялото вещество в сравнение с фракционната анизотропия.

 

По-бедните деца са в по-голям риск

 

Стратифициран анализ според обществено-икономическите условия показал, че децата, които живеят в по-бедни квартали, са по-уязвими на въздействието на студа и горещината. При тях прозорците на уязвимост на екстремните температури били сходни с тези, идентифицирани при общата кохорта, но започвали по-рано. Тези разлики може да са свързани с жилищните условия и енергийната бедност.

 

Един важен механизъм, който би могъл да обяснява ефекта от околната температура върху нервното развитие, може да е свързан с по-лошото качество на съня. Други възможни механизми включват нарушаване на функциите на плацентата, активиране на хормоналната ос, водещо до по-голямо производство на кортизол, или възпалителни процеси.

 

„Нашите открития спомагат за по-добра осведоменост за уязвимостта на фетусите и децата на променящите се температури“, казва Гушенс. Те подчертават и необходимостта от разработването на обществени здравни стратегии за предпазване на най-уязвимите общности пред лицето на надвисналата климатична опасност.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ