Как реагира мозъкът на сънната апнея?

Около 936 милиона души в света страдат от сънна апнея и доста от тях използват апарат за постоянно положително налягане в дихателните пътища (СРАР), докато спят. Но тези уреди са скъпи, обемисти, тежки и неудобни, поради което много потребители накрая изоставят употребата им.

 

Високото кръвно налягане често е свързано със сънната апнея, защото мозъкът работи по-усилено за регулиране на кръвния поток и на дишането по време на съня. Скорошно изследване на Университета на Мисури в САЩ предлага нови насоки за мозъчните механизми, които допринасят за хипертонията при пациентите със сънна апнея. Откритията могат да проправят път за нови лекарства, които въздействат върху мозъчния ствол за понижаване на кръвното налягане до нормални нива при страдащите от това състояние.

 

Проучването е проведено в лабораторията на Дейвид Клайн, професор в Колежа по ветеринарна медицина на университета и член на Центъра за сърдечно-съдови изследвания „Далтън“.

 

„Когато кислородните нива в кръвта спаднат при сънната апнея, предният мозък изпраща предупредителни сигнали към зоната на мозъчния ствол, която контролира сърдечните и белодробните функции – обяснява Клайн. – Чрез изследване на тези сигнали открихме, че два неврохимикала, окситоцин и кортикотропин-освобождаващ хормон (CRH), карат мозъка да стане свръхактивен. С времето това води до хипертония.“

 

Хипертонията води до увеличен риск от инсулт, усложнения за метаболизма и различни други проблеми за здравето.

 

„Хората със сънна апнея не само често имат високо кръвно налягане, но и губят много сън, имат повече когнитивни и свързани с паметта проблеми, и са по-предразположени към травми на работното място поради сънливост“, казва Клайн.

 

Разкривайки ролята, която окситоцинът и CRH играят за засилване и свръхвъзбуждане на пътищата и механизмите, свързани със сънната апнея, Клайн и сътрудниците му се надяват това да спомогне за създаване на по-добри терапевтични подходи.

 

„Крайната ни цел е да помогнем на клиницистите да разработят специфични лекарства, въздействащи или върху тези неврохимикали, или върху протеините, с които се свързват, по начин, който понижава високото кръвно налягане – посочва изследователят. – Това откритие отваря вратата за бъдещи проучвания за блокиране на пътищата, които неврохимикалите използват, в крайна сметка спомагайки за нормализиране на кръвното налягане.“

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ