Как вирусите влияят на мозъка?

Не всички вируси са способни да проникнат в мозъка. Повечето от тях не преминават естествената защита – кръвно-мозъчната бариера. И само тези, които са в състояние да проникнат през тази бариера, могат да доведат до някои неврологични и психични разстройства.

 

Източникът на невроинфекция е болен човек или носител на инфекцията. Болестта може да се предава от човек на човек по различни начини.

 

Въздушно-капков – при контакт с болен човек при кашляне, кихане или дори по време на нормален разговор. Така например се предават коронавирусната и менингококовата инфекция.

 

Контактно-битов – чрез предмети и при пряк контакт с болния. Например така се случва заразяването със сифилис и херпес.

 

Фекално-орално – чрез замърсена храна, вода или неизмити ръце. По този начин можете да се заразите с полиомиелит и ботулизъм.

 

Сексуално – през лигавиците на гениталния тракт с незащитен интимен контакт: така се предават сифилис и ХИВ.

 

Всяка невроинфекция има свои собствени особености на патогенезата, но появата на характерни неврологични (а понякога и психични) симптоми винаги се появява след като вирусните частици преодолеят кръвно-мозъчната бариера.

 

Най-често се появяват такива симптоми: силно главоболие; пристъпи на световъртеж; непоносимост към ярка светлина и силни звуци; гадене и повръщане; конвулсии; загуба на съзнание.

 

Има и по-специфични симптоми, свързани със специален механизъм за развитие на определени невроинфекции. Например това могат да бъдат автоимунни реакции и нарколепсия, състояние, при което човек изпитва силна сънливост през деня, но не може да спи през нощта.

 

В клиничната практика най-често трябва да се справяме с такива невроинфекции.

 

COVID-19 

 

Коронавирусът най-често навлиза в мозъка по влакната на обонятелния нерв – този, който отговаря за възприемането на миризми. Първо вирусът „изключва” обонянието, след което преодолява защитната кръвно-мозъчна бариера. 

 

Понякога действа по друг начин, като се вгражда в имунните клетки на макрофагите и се промъква в мозъка „под прикритие“, мамейки имунната система.

 

И тогава всичко върви по добре отработена схема. Под въздействието на вируса невроните умират, в мозъка се образуват микротромби, което води до влошаване на кръвоснабдяването на мозъка (или неговите отделни области). В резултат на това могат да се появят доста характерни симптоми, свързани с увреждане на мозъчните клетки. Това не е само загубата на обонятелни и вкусови усещания, които много хора, прекарали коронавирусна инфекция, са изпитали. COVID-19 причинява също постоянно главоболие, нарушена координация и замаяност, нарушена памет и концентрация, намалена работоспособност и умора, а също така може да причини проблеми с артериалното налягане и сърдечния ритъм. Възстановяването е възможно да отнеме няколко месеца.

 

Грип

 

Преодолявайки кръвно-мозъчната бариера, грипният вирус атакува невроните и нервната система. В допълнение към главоболието, той причинява рязко повишаване на телесната температура, а понякога дори конвулсивни припадъци. 

 

В тежки случаи грипният вирус може да причини смърт на неврони и допълнително да доведе до мозъчно-съдова недостатъчност. 

 

Вирусът на грипа може също да зарази директно веществото на мозъка, причинявайки тежко възпаление – енцефалит.

 

Херпес 

 

Тази група инфекции е разнородна и може да причини различни заболявания.

 

Широко разпространеният вирус на херпес симплекс тип 1 и 2 обикновено засяга лигавицата и кожата, причинявайки болезнени обриви по крайната граница на устните, носа и т.н. Но той може също да причини енцефалит. По правило това се случва при хора с отслабен имунитет.

 

Вирусът на варицела зостер също може да причини развитието на енцефалит с намаляване на защитните сили на организма. В този случай пациентът изпитва объркване, може да има конвулсии, понякога се стига до изпадане в кома.

 

Цитомегаловирусът с увреждане на нервната система води до развитие на парализа, миелит и енцефалит. Когато инфекцията е вродена, тя може да причини загуба на слуха и умствена изостаналост.

 

Херпес вирус тип 6 причинява екзантема при децата. Обривът е придружен от висока телесна температура. Ако инфекцията проникне в мозъка, това води до смъртта на невроните, провокира развитието на енцефалит и менингоенцефалит.

 

Вирусът на Епщейн-Бар причинява мононуклеоза. Високата телесна температура, подутите лимфни възли и увреждането на черния дроб могат да бъдат комбинирани с признаци на енцефалит.

 

Епидемичен паротит 

 

Парамиксовирусът инфектира първо паротидните слюнчени жлези, след това преминава в дихателните пътища, навлиза в кръвообращението и в мозъка. В резултат на това може да се развие менингит, който се характеризира с непоносимост към ярка светлина и силни звуци, непоносимо главоболие, понякога придружено с повръщане и висока температура.

 

Полиомиелит

 

Първо полиовирусът заразява дихателните пътища и червата, след това навлиза в кръвта и може да премине кръвно-мозъчната бариера. Инфекцията достига до двигателните неврони на гръбначния мозък, разрушава ги и причинява парализа и пареза. 

 

Морбили

 

От респираторния тракт вирусът на морбили навлиза в лимфните възли и след това достига до мозъка. Може да причини различни неврологични усложнения, преди всичко енцефалит.

 

Бяс

 

Вирусът, причиняващ бяс, първо навлиза в мускулните клетки на мястото на ухапване от животно, след което се свързва с ацетилхолиновите рецептори и прониква в мозъка. Там се размножава в невроните и се връща в периферията, в слюнчените жлези, за да продължи инфекцията.

 

При бяс се появяват конвулсии, развива се мускулна парализа, включително на долните крайници. Ако се развие парализа на дихателните мускули, човек спира да диша и умира.

 

HIV инфекция

 

Вирусът може да премине през кръвно-мозъчната бариера, което води до развитие на менингит и дори инсулт. Известни са случаи на деменция, свързана с ХИВ.

 

Всички неврологични усложнения се развиват на фона на вирусна инфекция, така че е важно да се предпазите от нея. 

Ето какво можете да направите.

• Ограничете контакта с хора, които показват признаци на респираторна инфекция.
• Измивайте добре ръцете със сапун и използвайте дезинфектант за ръце.
• Носете маски на обществени места по време на епидемии.
• Третирайте раните с антисептици и в случай на сериозни наранявания незабавно потърсете спешна медицинска помощ.
• Избягвайте случайни сексуални контакти и използвайте бариерни контрацептиви.
• Ваксинирайте се срещу вирусни заболявания, за които са разработени ваксини, ако са доказали своята ефективност и безопасност.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ