Когато сами си причиняваме глухота

Ушната мида е своеобразен локатор, който събира звуците и ги насочва към слуховия канал. Освен това тя защитава сложната конструкция на нашия природен слухов апарат от попадането на чужди предмети в него.

Защо имаме две уши?

Имаме една уста, един нос, защо са ни тогава две уши? Работата е там, че двата “звукоприемника” помагат да се установи от коя страна се намира източникът на звука, а това не е без значение за ориентацията в пространството. Ако звукът идва отстрани, то в едното ухо той постъпва с части от секундата по-рано и с по-голяма сила, отколкото в другото и по такъв начин в мозъка се създава триизмерна картина на света.

Каквото повикало, такова се обадило

Оказава се, че нашите уши не само улавят звука, но и сами могат да подават сигнали. При половината жени и при всеки четвърти мъж ушите “звучат”, т.е. сами по себе си генерират звуци. Това става заради непрекъснатите механични колебания в охлюва (средното ухо). Наистина притежателите на “звучащи уши” не подозират за това, но ако до таково ухо се постави микрофон, приборът ще регистрира непрекъснато провлачващ се монотонен звук. Освен това здравите уши винаги откликват с ехо на звуковите сигнали. Този акустичен ефект се използва за проверка на слуха при новородени. Липсата на такова ехо в първите дни от живота на детето е тревожен сигнал.

В банята ли си?

Нашите слухови органи са създадени с различен запас от жизнеспособност. Например бъбреците ще ни стигнат за три живота, а с очите е по-напрегнато (добре би било да виждаме ясно макар и четвърт век), а слухът е някъде по средата. Човек може прекрасно да чува до дълбока старост. Откъде тогава толкова много глухи баби и дядовци? Т.нар. старческа глухота всъщност е следствие на множество прекарани отити, с които днес лекарите успешно се справят. Но човек умее да си навлича беди. Заради цивилизационните шумове глухотата или намаляването на слуха е обичайна и за съжаление труднопоправима (с помощта на слухови апаратчета) работа.

Бастунът на Бетовен

Оказва се, че слухът достига до слуховите рецептори не само чрез сложната конструкция на нашия природен слухов апарат, но и прониквайки на вълни през костите на черепа. Това явление така и се нарича – костна проводимост на звука. Изумителен пример на това явление е историята с глухия Бетовен. Той слушал (и чувал) свиренето на рояла, доближавайки до него единият края на бастун, а другия край опирал в зъбите си.

За високите тонове

Защо така ни дразнят монотонните, обикновени, ниски “бум-бум-бум”, проникващи даже през затворени врати? Защото нашето ухо възприема по-естествено високите звуци. Нашият свят е свят на високите звуци. Цялата жизнено важна информация е в тази тоналност: плач на дете, вик за помощ и т.н.

Статия от вестник Лечител