Комбинацията на алкохол с лекарства може да бъде смъртоносна

Някога алкохолът бил смятан за лекарство. Но сега все по-често чуваме, че „алкохолът е отрова”, а лекарите препоръчват отказ от употребата на спиртни напитки по всеки повод, независимо от това дали приемате антибиотици, лекувате се от тревожност или имате намерение да рискувате, като се ваксинирате против коронавируса. Означава ли това, че ненавреме изпитата чаша вино може да ликвидира целия ефект от лечението или дори да осакати човек?

 

В нашата кръв спирт може да се открие почти винаги, дори в най-честните трезвеници – в неголеми концентрации той се появява в хода на разпада на глюкозата. Но докато спиртът не е твърде много, клетките се справят успешно с неговата неутрализация. Проблемите започват, когато той стане много. И само се увеличават, когато в организма се появяват други вещества, които действат на същите мишени, както и алкохола.

 

Антибиотици

 

Забрана за употреба на алкохол може да се срещне в инструкциите на повечето антибиотици. Например за метронидазола пише, че препаратът „... предизвиква сенсибилизация към алкохол” – т.е. пречи на организма да се защитава от него.

 

А ето какво става в действителност. С избавяне на нашите клетки от алкохола са ангажирани два ензима. Първият – алкохолдехидрогеназа – откъсва от етанола два атома водород. Получава се ацеталдехид и това е много по-силна отрова, отколкото самия етанол. Тя поврежда не само мембраните, но и клетъчните протеини – встъпвайки в реакция с тях, те губят своята форма и стават безполезни.

 

За да не се тровят с ацеталдехид, клетките пускат в действие втория ензим – алдехид дехидрогеназа. Тя откъсва още един атом водород, превръщайки токсина в напълно безопасна оцетна киселина.

 

Ако в организма се появи вещество, което пречи на алдехид дехидрогеназата да работи, алкохолът става много по-опасен – тъй като клетките го превръщат в оцетен алдехид и се ограничават с това. Алдехидът се натрупва в кръвта и може да предизвика главоболие, повдигане, потене, слабост и гърчове.

 

Някои антибиотици (например метронидазол и цефалоспорини), съдейки по всичко, също могат да блокират алдехид дехидрогеназата. Поне ако се съчетаят с алкохол, ефектът е почти същият. Ако например се пият спиртни напитки веднага след вътревенозна инжекция с цефалоспорин, концентрацията на алдехид може да подскочи толкова силно, че да възникне оток на Квинке – и това може да доведе до смърт.

 

Но тъй като антибиотиците от различни класове не си приличат нито по химичен състав, нито по механизма на действие, техните отношения с етанола също могат да се различават. Някои, например еритромицина и доксициклина, в присъствието на спирт просто се усвояват по-лошо – той раздразва стомашната лигавица и затормозява придвижването на храната в червата. От това тяхната концентрация в кръвта става по-ниска и те работят съответно по-лошо. 

 

Обезболяващи, антихистаминни препарати, транквилизатори

 

Инструкциите към много седативни препарати заплашват любителите на спиртните напитки с най-различни последствия, от „парадоксални реакции, такива като психомоторна възбуда и агресивно поведение” до кома.

 

Тъй като етанолът е малка молекула, той лесно преминава през бариерата, отделяща мозъка от общия кръвоток. Там той веднага започва да действа на допаминовите рецептори – наистина, с всеки следващ път това му се удава все по-малко. Спиртът постепенно разклаща допаминовата система и организмът губи чувствителност към собственото ниво на медиатора, т.е. възниква привикване (на мишките за това например им е достатъчна само еднократна употреба на алкохол). Освен това етанолът действа и на други рецептори на нервните клетки – например принуждава ги да поглъщат по-активно затормозяващия медиатор гама аминомаслена киселина. Всичко това води до там, че алкохолът в крайна сметка се оказва един от най-силните депресанти.

 

Това означава, че етанолът само ще усилва действието на всякакви препарати, които потискат централната нервна система. Например бензодиазепините, които лекарите назначават като транквилизатори за снемане на гърчове и тревожност. Или някои спазмолитици като питофенон. Или антихистаминните лекарства от първо поколение – същите, които нерядко предизвикват сънливост (твърди се, че с новите поколения такива проблеми не възникват).

 

Колкото по-силен е „затормозяващият” ефект от самото лекарство, толкова по-опасно е неговото съчетаване с алкохол. А ако етанолът още и ускорява разтварянето и усвояването на препарата – така става например с един от най-силните опиоидни аналгетици, хидроморфон – то 220 мл 40-градусов алкохол може да предизвикат предозиране и да „забавят” нервната система чак до смърт.

 

Сърдечно-съдови препарати

 

Етанолът има особени отношения с кръвообращението. Някои изследователи смятат, че в неголеми дози той не само не вреди на здравето, но дори може да служи като профилактика на сърдечно-съдовите болести. И именно поради това, ако човек вече се лекува от такива заболявания, участието на алкохола може да влоши нещата.

 

Известно е например, че етиловият спирт разрежда кръвта: в негово присъствие по-лесно се разтваря фибриногенът, един от главните протеини на съсирването на кръвта. Ето защо лекарите не препоръчват да се съчетават алкохол и антикоагуланти: колкото по-лошо е съсирването, толкова по-висок е рискът от силни кръвотечения и вътрешни кръвоизливи.

 

Освен това алкохолът е „строго забранен” в съчетание с някои препарати, употребявани при хипертония. Например нитроглицерин. Проблемът е в това, че алкохолът и сам по себе си намалява артериалното налягане – действа на съдовата стена и кара клетките да отделят вещества, отпускащи мускулите. В резултат съдовете се разширяват, налягането пада и по този начин алкохолът може да усили ефекта от другите лекарства за повишено налягане и сърдечна недостатъчност.

 

Всичко това показва, че в съчетание с други силно действащи препарати алкохолът може да се превърне в опасно оръжие. Например с клонидин, който сваля налягането бързо и рязко. Заедно с етанола те могат сериозно да забавят работата на сърцето и да предизвикат припадък – те често са използвани от престъпници, за да „изключат” жертвата преди да я ограбят или отвлекат.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ