Лицева парализа: причини, симптоми и ефективни методи за лечение

Диагнозата е изписана на лицето на тези болни. Челото не се мръщи. Веждата не се повдига. Окото не се затваря, вижда се само бялата част на склерата. Ъгълът на устата е фиксиран като въпросителен знак, хоризонтално положение. И още – сълзите от това око текат сами.

Причините за увреждане на лицевия нерв са много: травма на костта на слепоочието или тумор на слуховия нерв, интоксикация при захарен диабет... Но най-честата е преохлаждане на лицето. Оттук и пълното название на болестта – “простудна парализа на лицевата мускулатура”.

Продължителното и рязко преохлаждане на кожата на лицето и подкожната съединителна тъкан се придава на прилежащата кост на слепоочието. В нея в дълъг, тесен и извит канал е разположен лицевият нерв. Лигавицата на канала се възпалява, отича, затруднява се и кръвотокът в съдовете, преминаващи близо до нерва, който се притиска и престава да провежда импулси, управляващи движението на лицевите мускули. Както преохлаждането обикновено е едностранно, то и парализата е едностранна. Започва както всяко възпаление, с висока температура и се съпровожда от силна болка. В състава на лицевия нерв влизат още и малка група влакна, управляващи отделянето на слюнката, слъзната течност, влияещи на възприятието на тоналността на звука. Затова парализата на лицевата мускулатура често се съпровожда от силно сълзене на едното око, сухота на лигавицата, промяна в слуха. 

Лицевата парализа се развива не при всички, а само при предразположените към нея. Ако каналът на лицевия нерв в слепоочната кост е тесен и дълъг – рискът от развитие на парализа е голям, широк – опасността е значително по-малка. Определено това може да се види на рентгенова снимка или компютърна томография. Разбираемо е, че за здрав човек подобно изследване не е необходимо.

И все пак има специален тест, който в някаква степен може да посочи добра или отслабена е функцията на лицевия нерв. Опитайте се да затворите първо дясното, а след това и лявото око. Ако ви се удава лесно, функцията на лицевия нерв е достатъчно съхранена и неговото увреждане е възможно в по-малка степен, отколкото при тези, които не могат да изпълнят това упражнение. Макар, че както разбирате, абсолютни гаранции няма и в този случай.

Да се разболееш е лесно, а да се лекуваш се налага продължително. Назначават се противовъзпалителни, противооточни средства и препарати, подобряващи проводимостта на нерва, лекарят се старае да отчете индивидуалните особености и съпътстващите болести на пациента. Обаче това е малко, необходима е гимнастика. При това успехът е предопределен от енергията и целеустремеността на болния, от желанието му да се справи с болестта. Едновременно се назначава и масаж – симетрично на двете половини на лицето. Лечението е продължително, на много етапи и изисква много усърдие, болестта не винаги отстъпва при първи опит. Възможни са рецидиви и не забравяйте, че е много по-лесно да се предпазите, отколкото да се лекувате.

Статия от вестник Лечител