Лутеин и зеаксантин – как действат за очите и какво показват научните данни?

Какво представляват лутеинът и зеаксантинът?

 

Лутеинът и зеаксантинът са растителни пигменти, принадлежащи към каротеноидите. За разлика от бета-каротена, те не се превръщат в организма във витамин А, но имат специфично значение за тъканите на окото.

 

Тяхната особеност е, че не се разпределят равномерно в организма. Те могат да се натрупват в ретината, като заедно с мезо-зеаксантина формират макулния пигмент. Концентрацията им в макулата се оценява чрез показател, наречен макулна пигментна оптична плътност (MPOD).

 

Лутеин срещу зеаксантин – каква е разликата?

 

И двата каротеноида имат сходна химична структура, но се разпределят различно в ретината.

 

• Лутеинът е широко разпространен в храната и е особено характерен за тъмнозелените листни зеленчуци.
• Зеаксантинът също присъства в растителни продукти, но се среща в по-ограничени количества.
• В макулата двата каротеноида работят като част от обща система на макулния пигмент.
• Мезо-зеаксантинът е третият каротеноид на макулния пигмент и се намира в особено висока концентрация в централната част на макулата.

 

Затова в научната литература често се разглеждат заедно като lutein + zeaxanthin (L/Z).

 

Как действат лутеинът и зеаксантинът в очите?

 

Защо макулата има нужда от макулен пигмент?

 

Макулата е централната зона на ретината и осигурява детайлното зрение, необходимо например за четене, разпознаване на лица и шофиране. Тя е изложена постоянно на светлина и има висока метаболитна активност, което я прави чувствителна към оксидативни процеси.

 

Лутеинът и зеаксантинът се концентрират именно в тази област. Макулният пигмент поглъща част от синьо-виолетовата светлина и има антиоксидантни свойства, поради което се предполага, че допринася за защитата на ретината.

 

Какво означава това за зрението?

 

Важно е да се направи разлика между поддържане на нормалната функция на очите и лечение на очно заболяване.

 

Наличието на лутеин и зеаксантин в ретината е биологично значимо, но това не означава, че приемът им може да възстанови вече настъпило увреждане или да замести офталмологично лечение.

 

Научните данни са най-убедителни при определени стадии на AMD (възрастово обусловена макулна дегенерация) и при хора с повишен риск от прогресия на заболяването.

 

Какво показват научните изследвания за лутеин и зеаксантин?

 

Какво установява голямото проучване AREDS2?

 

Едно от най-важните клинични проучвания е AREDS2 (Age-Related Eye Disease Study 2) – многоцентрово, рандомизирано, двойно-сляпо проучване с 4203 участници на възраст 50–85 години, които са били с междинна или напреднала AMD в едното око и риск от прогресия.

 

В него са изследвани 10 mg лутеин + 2 mg зеаксантин дневно като част от различни варианти на AREDS формулата.

 

В първичния анализ добавянето на лутеин и зеаксантин към AREDS формулата не показва статистически значимо допълнително намаляване на прогресията до напреднала AMD спрямо плацебо.

 

Тук обаче има важна подробност.

 

При участниците с по-нисък хранителен прием на лутеин и зеаксантин последващ анализ показва по-изразена полза: рискът от развитие на напреднала AMD е бил с около 26% по-нисък при приемащите лутеин и зеаксантин спрямо съответната група без тях.

 

Това е добър пример защо при оценката на хранителните вещества е важно да се разглеждат не само средните резултати, но и хранителният статус на конкретните групи.

 

Повишават ли лутеинът и зеаксантинът макулния пигмент?

 

Да – редица интервенционни проучвания показват увеличение на макулната пигментна оптична плътност при прием на лутеин и/или зеаксантин.

 

В рандомизирано, двойно-сляпо проучване с 108 души с ранна AMD, участниците са приемали различни количества лутеин, комбинация от лутеин и зеаксантин или плацебо в продължение на 48 седмици. При активните групи е отчетено значимо увеличение на макулната пигментна оптична плътност, а при част от групите са наблюдавани и подобрения в показатели за ретиналната функция.

 

Друго двугодишно рандомизирано проучване с 112 пациенти с ранна AMD също установява увеличение на MPOD при прием на лутеин и зеаксантин.

 

Важно: увеличаването на MPOD е измерим биологичен ефект, но само по себе си не означава автоматично предотвратяване или лечение на очно заболяване.

 

Какви са естествените източници на лутеин и зеаксантин?

 

Лутеинът и зеаксантинът се набавят основно чрез храната. Най-богати източници са зелените листни зеленчуци, някои други зеленчуци и яйчният жълтък.

 

В кои храни има най-много лутеин?

 

Сред добрите хранителни източници са:

• спанак;
• кейл и други тъмнозелени листни зеленчуци;
• броколи;
• зеле;
• тиква;
• грах;
• някои ядки и други растителни продукти.

 

Кои храни са източници на зеаксантин?

 

Зеаксантинът се среща в различни растителни храни, но яйчният жълтък е интересен хранителен източник поради добрата биодостъпност на каротеноидите в него.

 

Това не означава, че една конкретна храна е „най-добра“ за очите. По-скоро разнообразното хранене увеличава вероятността организмът да получава достатъчно различни каротеноиди и други хранителни вещества.

 

Как храненето влияе върху усвояването на лутеин и зеаксантин?

 

Лутеинът и зеаксантинът са мастноразтворими каротеноиди, поради което наличието на мазнини в храненето може да има значение за тяхната биодостъпност.

 

На практика това означава, че комбинацията от зеленчуци с малко източник на полезни мазнини може да бъде разумен хранителен подход. Научен обзор върху биодостъпността на тези каротеноиди подчертава значението на хранителния контекст, разнообразието на храната и използването на здравословни мазнини.

 

Има ли значение колко лутеин и зеаксантин приемаме?

 

Тук няма една универсална дневна доза, която да е валидна за всички здрави хора.

 

Проучванията използват различни количества и комбинации, а резултатите зависят от възрастта, хранителния прием, състоянието на очите и други фактори. Например AREDS2 използва 10 mg лутеин + 2 mg зеаксантин дневно, докато други клинични изпитвания са изследвали различни съотношения и количества.

 

Затова дозата, използвана в конкретно клинично проучване, не трябва автоматично да се приема като препоръчителна профилактична доза за всеки човек.

 

Кога приемът на лутеин и зеаксантин има най-силна научна обосновка?

 

Най-солидните клинични данни са свързани с възрастово обусловената макулна дегенерация (AMD), особено при хора с междинна или напреднала форма, които са проследявани в рамките на AREDS/AREDS2.

 

Националният очен институт на САЩ посочва, че AREDS2 формулите са предназначени за хора с определени стадии на AMD и че подходящата формула трябва да бъде обсъдена с лекар или очен специалист.

 

Това е съществено уточнение: лутеинът и зеаксантинът могат да бъдат част от стратегията за хранителна подкрепа на очите, но не са универсално лечение за всички очни заболявания.

 

Помагат ли лутеинът и зеаксантинът при катаракта?

 

Данните са по-нееднозначни, отколкото при AMD.

 

В рамките на AREDS2 е изследвано дали добавянето на 10 mg лутеин и 2 mg зеаксантин влияе върху необходимостта от операция на катаракта. Резултатите не показват общ ефект върху необходимостта от операция на катаракта.

 

Следователно не е коректно лутеинът и зеаксантинът да бъдат представяни като средство, което предотвратява или лекува катаракта.

 

Могат ли лутеинът и зеаксантинът да подобрят зрението?

 

На този въпрос няма универсален отговор.

 

При хора с ранна AMD някои рандомизирани проучвания установяват подобрения в определени показатели на ретиналната функция след прием на лутеин и зеаксантин.

 

Това обаче не означава, че човек с нормално зрение ще получи измеримо „по-остро“ зрение само от прием на тези каротеноиди.

 

По-правилно е да се говори за подкрепа на макулния пигмент и нормалната функция на ретината, а не за универсално подобряване на зрителната острота.

 

Има ли значение съотношението между лутеин и зеаксантин?

 

Да, но няма едно доказано „идеално“ съотношение за всички ситуации.

 

В храната лутеинът обикновено се приема в значително по-големи количества от зеаксантина. Един обзор посочва приблизително съотношение 5:1 лутеин към зеаксантин в хранителния прием, докато в ретината разпределението е различно.

 

В AREDS2 е използвана комбинация 10 mg лутеин + 2 mg зеаксантин, но тази формула е разработена в конкретен клиничен контекст – при хора с риск от прогресия на AMD.

 

Следователно съотношението 5:1 или 10:2 не трябва да се представя като универсална норма за хранене или суплементация.

 

Какво е мезо-зеаксантинът и защо се споменава заедно с лутеина?

 

Мезо-зеаксантинът е третият основен каротеноид на макулния пигмент. Той се различава от зеаксантина по химична конфигурация и се намира в особено висока концентрация в централната част на макулата.

 

Интересът към него нараства именно защото макулният пигмент не се състои само от лутеин и зеаксантин. Това е една от причините съвременните научни публикации да разглеждат трите ксантофила като взаимосвързана система.

 

Лутеин и зеаксантин – какво е доказано и какво все още се изследва?

 

Въпрос	Какво показват данните
Натрупват ли се в ретината?	Да. Те са основни компоненти на макулния пигмент.
Могат ли да увеличат MPOD?	Да, при редица интервенционни проучвания.
Имат ли отношение към AMD?	Да. Най-солидната клинична база е при AMD и AREDS2.
Лекуват ли AMD?	Не. Хранителните добавки не заместват офталмологичното лечение.
Предотвратяват ли катаракта?	Няма достатъчно основание за такова универсално твърдение.
Има ли универсална дневна доза?	Не. Изследваните количества зависят от конкретната клинична ситуация.
Могат ли да се набавят чрез храната?	Да. Зелените листни зеленчуци и други растителни храни са добри източници.
Има ли значение хранителният прием?	Да. AREDS2 показва по-изразена полза при хора с по-нисък хранителен прием.

 

Кои са най-важните факти за лутеина и зеаксантина?

 

Факт 1: Лутеинът и зеаксантинът са каротеноиди от групата на ксантофилите, които се натрупват в ретината.

Факт 2: Те са основни компоненти на макулния пигмент и могат да бъдат измервани чрез макулната пигментна оптична плътност (MPOD).

Факт 3: AREDS2 включва 4203 участници на възраст 50–85 години с повишен риск от прогресия на AMD.

Факт 4: Изследваната в AREDS2 комбинация е 10 mg лутеин + 2 mg зеаксантин дневно.

Факт 5: При основния анализ комбинацията не показва статистически значимо допълнително намаляване на прогресията до напреднала AMD, но последващи анализи установяват по-голяма полза при хора с нисък хранителен прием на тези каротеноиди.

Факт 6: Лутеинът и зеаксантинът могат да се набавят чрез разнообразно хранене, особено чрез зелени листни зеленчуци и други богати на каротеноиди продукти.

 

Заключение

 

Лутеинът и зеаксантинът са специфични каротеноиди, които се концентрират в макулата и са част от естествената защитна система на ретината. Научните данни подкрепят значението им за макулния пигмент и показват най-съществена клинична роля при определени стадии на възрастово обусловена макулна дегенерация.

 

Най-разумният подход е да се мисли за тях като част от цялостната грижа за зрението – разнообразно хранене, достатъчен прием на ценни хранителни вещества, редовни профилактични очни прегледи и навременна консултация при промени в зрението.

 

Ако имате диагностицирана AMD или друг очен проблем, обсъдете с офталмолог дали приемът на лутеин и зеаксантин е подходящ за вас и в каква форма.

 

 

Най-често задавани въпроси за лутеин и зеаксантин

 

За какво са полезни лутеинът и зеаксантинът?

Лутеинът и зеаксантинът са каротеноиди, които се натрупват в макулата и са важни компоненти на макулния пигмент. Най-силните клинични данни за тях са свързани с хранителната подкрепа при определени стадии на възрастово обусловена макулна дегенерация.

 

Къде се съдържа лутеин?

Лутеинът се среща в много зеленчуци, като особено добри източници са тъмнозелените листни зеленчуци, броколите, зелето и други растителни храни.

 

Къде се съдържа зеаксантин?

Зеаксантинът се съдържа в различни растителни храни, а яйчният жълтък е сред хранителните източници, при които каротеноидите се отличават с добра биодостъпност.

 

Лутеинът и зеаксантинът едно и също ли са?

Не. Те са различни каротеноиди с близка химична структура, които се натрупват в ретината и заедно участват във формирането на макулния пигмент.

 

Каква доза лутеин и зеаксантин е изследвана при AREDS2?

В AREDS2 е изследвана комбинация от 10 mg лутеин и 2 mg зеаксантин дневно при хора с повишен риск от прогресия на AMD.

 

Може ли лутеинът да замести витамин А?

Не. Лутеинът не е провитамин А и не се превръща във витамин А по начина, по който това се случва с някои други каротеноиди.

 

Помагат ли лутеинът и зеаксантинът при макулна дегенерация?

При определени стадии на AMD формулите на AREDS2 имат доказана роля за забавяне на загубата на централно зрение. Те са предназначени за конкретни групи пациенти, а не като универсално лечение на всички форми на AMD.

 

Могат ли лутеинът и зеаксантинът да се приемат чрез храната?

Да. Разнообразното хранене с богати на каротеноиди зеленчуци и други подходящи продукти може да осигури лутеин и зеаксантин.

 

Нужно ли е да се приемат хранителни добавки с лутеин и зеаксантин?

Не за всеки човек. Необходимостта от добавка зависи от хранителния прием, възрастта, състоянието на очите и конкретните медицински показания; при AMD изборът на AREDS2 формула е добре да се обсъди с офталмолог.

 

Лутеинът и зеаксантинът подобряват ли зрението?

Проучвания при хора с ранна AMD показват подобрения в определени показатели на ретиналната функция, но това не означава, че добавянето им автоматично повишава зрителната острота при всеки човек.

 

В Лечител натурални добавки с лутеин и зеаксантин за възрастни и за деца

 

Може да откриете магазини Лечител ТУК, а при нужда позвънете или ни пишете ТУК!