Диагноза: Любов

Насред лято сме – сезон на отпуски, пътувания, ваканции – зареден с възможности да ни споходи едно от най-възвишените човешки чувства, любовта. Или – да ни връхлети едно от най-опустошителните преживявания – любовното страдание.

Когато през 2011 г. в социалните мрежи се появи фейк новината, че Световната здравна организация е вписала любовта като диагноза в регистъра на заболяванията (в раздела на алкохолизма, игроманиите, токсикоманиите), мнозина специалисти по психично здраве не само повярваха на лъжливата информация, а и намериха убедителни доводи за това решение. Разсъждаваха така: щом, според дефиницията на СЗО, "здраве – това е състояние на пълно физическо, душевно и социално благополучие, а не само отсъствие на болест и физически дефекти", то влюбеният човек не отговаря на тези критерии и определено не е здрав. Под напора на емоциите нормалният ход на биологичните процеси в организма му е нарушен и много от системите не функционират правилно. Химията на любовта разстройва работата на сърцето и го кара да бие по-учестено (особено при среща с обекта на чувствата), кръвното се покачва, сън се губи, глава боли, апетитът го няма, адреналинът скача... А при нещастно влюбения това е в пъти...

Слава Богу, че любовната страст отминава. Според изследователи от Националния автономен университет на Мексико, тя не продължава повече от 3-4 години, защото организмът просто нямало да издържи повече. Съществува статистика, според която сред мъжете, получили инфаркт във възрастта между 30-та и 40-та година, първопричината е нещастна любов – преди липса на жилище и неуспехи в кариерата. (Не се уточнява националността на анкетираните, но със сигурност можем да предположим, че не са нашенци – българският мъж е генетично имунизиран срещу романтични чувства, та да позволи на някоя си изгора да му изгори сърцето!) Още

древните учени не гледали с добро око на влюбените

Според Хипократ любовта била психоза, форма на безумие, а Гален допускал, че страстната любов е следствие от химически дисбаланс в организма. В своя енциклопедичен трактат "Канон на медицината" Авицена също споменава любовната треска и влиянието й върху мозъчната дейност и промените в настроението. Днес неврофизиолози и психолози могат и да документират тези промени – наблюдават емоционалните реакции със скенери. И доказват, че в мозъка на влюбения човек отговорните за паметта и концентрацията дялове наистина намаляват активността си, докато други, свързани с емоциите, необичайно се възбуждат. Тоест апаратурата илюстрира как любовта разстройва и ум, и дух. И тяло, разбира се: някои специалисти са на мнение, че влюбването е тежка травматична ситуация за човешкото здраве изобщо, и сравняват преживяванията на влюбения с психичното натоварване на атлет, пробягал 20-километрова дистанция!

Ужас! При такива последици заслужава ли си човек изобщо да се влюбва? А ние го правим дори и след нещастни, разочароващи, драматични връзки, потапяли ни в депресия, мъка, безсъници, сълзи...

Къде ни е умът?

Работата е там, че умът е пас – природата е изработила механизми, които го оплитат в "булото на любовната магия", както са забелязали поети. А учени пък, начело с Дарвин, допускат, че хората се влюбват, за да не дезертират от процеса на възпроизводството. Защото, за разлика от животните, които послушно следват инстинктите си, хора със здрав разум могат егоистично да предпочетат личното си спокойствие и да се скатаят от вменения им репродуктивен ангажимент. Но природата е предвидлива – замята ни с онова нейно було от хормони, които имат свойства да деактивират разума, да замъгляват и поглед, и съзнание. Както беше се произнесъл комикът Робин Уилямс: "Мъжете са надарени с две глави, но действа или едната, или другата – никога в синхрон".

Привържениците на еволюционната теория имат свое обяснение и за преходността на страстната любов: можела да трае максимум четири до седем години. Колкото да се откърмят до три деца...

Логиката им изглежда убедителна, макар че "принизяването" на най-трепетни човешки чувства до трескавостта на нагона вероятно ще подразни по-романтичните натури. Защото ние, бидейки именно човеци, а не животни, умеем духовно да възвисяваме любовния копнеж. Посвещаваме му поетични слова, превръщаме го в музика, строим за него въздушни кули...

А когато се случи кулите ни да се срутят, застига ни

любовната мъка – едно от най-тежките човешки страдания

Психолози сравняват поведението и преживяванията на несподелено влюбения или на разлюбения човек с тези на дете, загубило майка си. Уви, първи впечатления от тази тъмна страна на любовния импулс получаваме обикновено още в ранна младост, още неосъзнали мястото си в "йерархията на привлекателността" (според сполучливия израз на един психолог) и избрали неподходяща цел за първите си чувства. Но и като възрастни, вече вкусили, така да се каже, "забранения плод", дори още по-страдалчески преживяваме отхвърлянето и изоставянето.

Самоубийствата заради отхвърлена любов са в рисковата група на клиничните депресии, което подсказва и тук връзката между любов и душевно заболяване. Но докато душевноболният е лекуван с медикаменти, за любовна мъка лекове не са открити.

Терапия обаче се намира. Още Авицена я прилагал, като защита срещу пагубни прояви на любовната треска: умеел да дегероизира в очите на влюбените страдалци обекта на чувствата им. Както бе споменато, заблудени от хормоналните "интриги" сме склонни да идеализираме любимите и да преувеличаваме достойнствата им, а оставаме слепи за недостатъците или ги омаловажаваме. А такива има, защото никой не е съвършен, нали?

Психотерапевти, надградили Авиценовия метод, могат да са полезни в трудни любовни ситуации – да ни върнат самочувствието и да ни накарат здраво да си стъпим на краката. Някои предлагат и

прости техники за самопомощ

с подобен ефект. Например да си съставим списък с плюсовете и минусите на "обекта" и честичко гласно да прочитаме "минусите". Така може по-лесно да отхвърлим от съзнанието си розовата пелена на самозаблудата и да видим ситуацията в нова светлина. И дори да я оценим като шанс, че сме се отървали от токсични отношения и връзка с възможни лоши последици.

Но и някои лекарствени средства могат да смекчат любовната мъка. Тъй като нивата на серотонина в мозъка на влюбения човек са понижени, временен (именно временен!) прием на антидепресанти може да нормализира хормона и това да притъпи остротата на болезнените преживявания. Далеч по-опасни могат да бъдат "транквиланти" като алкохола, шоколада, тъпченето с храна, забранените субстанции... – те облекчават измамно, но навреждат съвсем реално. При това трайно и с тенденция към зависимост.

Да, можем и трябва да пуснем лодката с нещастната любов да отплава в реката на забравата. Но и да я запомним като ценен опит, който да ни подсеща, колко безценни са ни животът и здравето. Тях трябва да пазим. Да ги пазим и за следващите любими. А ако сме орисани да сме сред щастливците, открили своята допълваща половинка – да й се насладим с цялата любов, кодирана в гените ни от Създателя. И когато огънят на страстта започне да гасне, да продължим любовното блаженство с взаимна отдаденост, уважение и благодарна обич, до края на земните ни дни.

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ