Какъв подход към детето е най-ефективен в ежедневното възпитание?

Често ние, родителите, се сблъскваме с купища проблеми, когато ни се налага да вземем най-правилното решение за възпитанието на малчугана. Някои прибягват до строги наказания, други до лишения, забрани, трети напътстват и дават съвети. Но като че ли винаги ни се изплъзва един основен момент – подходът към детето. Нека не забравяме, че с детето трябва да се държим като с възрастен човек. Самото то разбира много повече, отколкото можем да си представим. Затова нека не подценяваме неговите възможности, а се постараем да му обясним всичко като на един равностоен събеседник.

Защо възпитателният модел на родителите често се повтаря през поколенията?

Много често, възпитавайки, родителите повтарят моделите, прилагани от техните родители. Затова смея да твърдя, че има възпитателни подходи, типични за отделните националности, характеризиращи се с нещо общо и типично за по-голямата част от хората. Така е и у нас. Този модел на възпитание в голяма степен оформя националния характер, народопсихологията. От векове българинът възпитава рестриктивно, т.е. чрез ограничения: “Не пипай там!”, “Не прави това!”, “Не казвай онова!”.

Как забраните влияят върху развитието на детето?

Много повече бихте помогнали на детето си, ако му обясните какво може да прави и да казва, а не само да забранявате нередното. Забраните са източник на стрес и не са достатъчни, за да ориентират детето кое е позволено. Детското мислене все още не притежава аналитичната способност на зрелия индивид, за да направи само извода: след като това е забранено, значи обратното е позволено. Освен това забраната не е добър мотив за развитие.

Наказания или поощрения – кое изгражда по-здрава ценностна система?

Същото се отнася и за наказанията и поощренията. Винаги е по-добре да се поощрява добрата постъпка, отколкото само да се наказва лошата. Така децата по-бързо могат да оформят ценностната си система. Не е тайна, че наградата е по-ефикасен стимул за развитие в желаната от вас посока. Други биха го нарекли манипулиране. Но малките имат нужда от това. Защото потребността от утвърждаване и одобрение не изчезва, тя води индивида в целия му жизнен път. Когато тази потребност е задоволена, човекът изгражда по-добра вътрешна самооценка и увереност в себе си. Ако наблягаме на наказанието, подтискаме доброто самочувствие и оттам собствената инициатива за промяна към добро.

Ограниченията и личната свобода – какъв е балансът?

Освен това, колкото повече забраняваме, толкова повече ограничаваме личната свобода, възможността на подрастващите да се научат сами да вземат решения, да бъдат лично отговорни, инициативни и борбени. Живели сме дълго в ситуация, която подтиска личната инициатива и набляга на колективността. Като че ли все някой друг е вземал решенията. Сега обаче оцеляват само тези, които са имали шанса да се научат да бъдат индивиди. Помислете само в коя друга нация децата живеят до преклонна възраст на гърба на родителите си. Дали не им правим мечешка услуга?

Как да подкрепяме, без да контролираме прекомерно?

Ние ли ще живеем живота им? Не им помагаме, като решаваме вместо тях проблемите им. Алтернативата е: Не забрани, а съвети, готовност за подкрепа, но не и обсебващо, авторитарно намесване в живота им. Защото нас утре може да ни няма. Как ще се оправят сами тогава? Когато личната инициатива се подтиска, децата растат пасивни, хленчещи и неуверени, без да разчитат сами на силите си. Най-добрият съветник е собственият опит. Нека им позволим да го натрупат.

Защо детето понякога се противопоставя и какво означава това?

Много от нас се тревожат: защо детето не иска да се вслушва в съветите ми, а иска да си чупи само главата? Това трябва само да ни радва. Означава, че детето ни не е депресивен, пасивен тип, а борбено и пробивно. А това в много по-голяма степен гарантира успех в живота, отколкото пасивното поведение на редника, изпълняващ чужди заповеди и забрани.

Какво причинява наказанието чрез бой и какви рискове крие?

Боят кара детето да задържа агресия, която само не може да прояви, защото е по-слабо и зависимо. Но нищо в природата не се губи, а само се видоизменя. И тази задържана агресивност след време може да се превърне в садизъм или мазохизъм. Затова добрият родител е не този, който предпазва от падане, а този, който превързва рани, казва народната мъдрост.

Силното потискане на агресивността, т.е. активността, води до точно обратното на желания ефект – неподчиняемост, негативизъм и неудовлетвореност, а никой от нас не го желае на децата си! Времето, в което живеем, изисква точно обратното.

Как детското “Не!” помага в изграждането на реалистични граници?

Позволете му да порасне, КАТО СЕ НАУЧИТЕ ДА ПРИЕМАТЕ НЯКОИ ОТ НЕГОВИТЕ “НЕ”. Някои разбира се, не всички. Защото детето все още няма натрупан свой опит и не би могло да прецени, че определени негови желания биха му причинили вреда. Вие сте тези, които трябва да положите границите на позволеното. Но в никакъв случай те не трябва да достигат крайностите “всичко е позволено” или “нищо не е позволено”.

Как детето чрез отказите си търси границите на света?

В този смисъл неговото “”Не!” се явява въпрос “Как да се ориентирам в нормите на този свят?” Като поощрявате или отхвърляте противопоставянията му, ще му помогнете да се научи да взема самостоятелно решения и да търпи последствията от това. Ще му помогнете да изгради усет за реалност, чувството за собствена територия и тази на Другия. Колкото повече го подтискате и се опитвате да го вкарвате във вашите коловози, толкова по-агресивно ще става то.

Какво е ролята на агресията като форма на инициативност?

През периода на подрастване то усвоята един основен модел на поведение – агресията, разбрана като инициативност, борбеност, отстояване на позиция, движение, преодоляване на препятствия, а не примиряване. Детското “Не!” има функциите на антени, с които то “опипва” действителността, учи се да приема нейните лимити и да се адаптира според изграденото трезво чувство за граници, чувство за реалност.

Как да прилагаме стратегията „ограничен избор“ и защо работи?

Ако ви е трудно самите вие да намерита границата доколко да позволявате и забранявате, доверете се на стратегията на “ограничения избор”. Тя се състои в следното: например, ако детето ви се противопоставя и не иска да облече предложените от вас дрехи, то дайте му възможност да избира. Предложете му два или три на цвят пуловера. По този начин вие вече задавате лимитите – навън е студено, не може да облече тениска, трябва да бъде пуловер, но кой от трите – ще реши само. Така в собствените си очи то вече се чувства независимо, избиращо самостоятелно. Това е най-лесният начин и агнето да бъде цяло, и вълкът – сит. Ще запазите авторитета си на родител, а детето ви като възрастен няма да бъде все зависимо и неспособно да диктува само живота си, а зрял индивид с чувство за лична отговорност. Защото, ако го блокирате в първия му порив да завладява света, рискувате да го превърнете в едно хленчещо и безпомощно, вързано доживотно за полата ви създание.

Статия от вестник Лечител

Заключение

Правилният възпитателен подход не е в крайностите, а в баланса между подкрепа, граници и насърчаване на самостоятелността. Поощренията развиват увереност, а прекомерните забрани и наказания ограничават инициативността. Детето има нужда да греши, да опитва и да се учи през опита си.

Най-доброто, което можете да направите, е да бъдете неговият водач, а не надзирател.

Често задавани въпроси

Поощренията или наказанията работят по-добре?

Поощренията развиват самочувствие и учат на желано поведение. Наказанията често водят до страх и ниска самооценка.

Кога забраните са оправдани?

Само когато целят безопасност. Трябва да се обясняват, а не просто да се налагат.

Добре ли е детето да казва „Не“?

Да — това е нормален етап от развитието и показва формиране на лични граници.

Защо бой и физически наказания са вредни?

Те водят до потисната агресия, тревожност и неправилни модели на поведение в зряла възраст.

Какво представлява методът „ограничен избор“?

Родителят задава рамки, а детето избира в тях — така се развива инициативност без загуба на контрол.

За децата - това е категория на Лечител със специално разработени хранителни добавки за деца – за силен имунитет, здравословен растеж, добро зрение, концентрация и енергия. 

Може да откриете магазини Лечител ТУК, а при нужда позвънете или ни пишете ТУК!