Неандерталски гени и болката: как древната ДНК определя нашата чувствителност

Какво показват новите открития за неандерталските гени и болката?

Хората, които са носители на три генни варианта, наследени от неандерталците, са по-чувствителни към някои видове болка според ново изследване на учени от Англия, Франция и Китай. Това е най-новото от серия открития, които показват как кръстосването с неандерталците в миналото е повлияло на генетиката на съвременните хора.

Как работи генът SCN9A и защо влияе на болковите сигнали?

Според откритието хората, които носят три така наречени неандерталски варианта в гена SCN9A, свързан със сетивните неврони, са по-чувствителни към пареща болка по кожата след излагане на синапено масло.

Кои са трите наследени варианта и как са открити?

Предишни изследвания идентифицираха три варианта в този ген, известни като M932L, V991L и D1908G, в секвенирани геноми на неандерталци, и беше докладвано за по-голяма чувствителност към болка при хората, които са носители на всичките три варианта. Но преди настоящото изследване не беше ясно точно кои сетивни отговори са засегнати от тези варианти.

Международен екип, ръководен от изследователи от Университетския колеж в Лондон, университета Екс-Марсилия и Тулузкия университет във Франция, Отворения университет в Англия, Университета на Фудан в Китай и Оксфордския университет, измерил прага на болката в отговор на набор от стимули при 1963 колумбийци.

Колко разпространени са тези гени и при кого се срещат най-често?

Генът SCN9A кодира натриев канал, експресиран във високи нива в сетивните неврони, които улавят сигнали от увредени тъкани. Учените открили, че вариантът D1908G на гена присъства в около 20% от хромозомите в изследваната популация, а около 30% от хромозомите, които са носителки на този вариант, носят също така и вариантите M932L и V991L.

Авторите установили, че трите варианта са свързани с по-нисък праг на болката в отговор на парене на кожата след влизането й в контакт със синапено масло, но не и в отговор на топлина или натиск. Освен това носителството на всичките три варианта се асоциирало с по-голяма чувствителност към болка, отколкото това само на един вариант.

Защо тези неандерталски варианти са чести при популации с индиански произход?

Когато анализирали геномния регион, включващ SCN9A, като използвали генетични данни от 5971 души от Бразилия, Чили, Колумбия, Мексико и Перу, авторите открили, че трите неандерталски варианта са по-често срещани в популации с по-висок дял на хората от индиански произход, като например перуанците, при които средният дял на населението с индиански произход е 66%.

Авторите предполагат, че неандерталските варианти може да правят по-чувствителни сетивните неврони, като променят прага, при който бива генериран нервен импулс. Те допускат, че вариантите може да са по-разпространени в популациите с по-голям дял на хората от индиански произход в резултат на случайност и резки намаления на популациите по време на първоначалното завладяване на американския континент.

Какво означава повишената чувствителност към болка за еволюцията?

Макар че острата болка може да регулира поведението и да предотвратява по-нататъшно нараняване, учените казват, че са нужни допълнителни изследвания, за да се определи дали носителството на тези варианти и притежаването на по-голяма чувствителност към болка може да е давало предимство в хода на човешката еволюция.

Предишни изследвания на съавтора д-р Каустуб Адхикари (от Университетския колеж в Лондон и Отворения университет) показаха, че хората са наследили и генетичен материал от неандерталците, който влияе върху формата на носовете ни.

Какво казват учените за ролята на гените в усещането за болка?

Д-р Адхикари коментира: „През последните 15 години, откакто геномът на неандерталците беше секвениран за първи път, ние научаваме все повече и повече за това, какво сме наследили от тях в резултат от кръстосване преди десетки хиляди години.

Чувствителността към болка е важна черта за оцеляването, която ни дава възможност да избягваме болезнени неща, способни да ни причинят сериозна вреда, но са нужни по-нататъшни изследвания, за да разберем защо това е така и дали тези конкретни генетични варианти са представлявали еволюционно предимство“.

Първият автор д-р Пиер Фо (от университета Екс-Марсилия и Тулузкия университет) отбелязва: „Ние показахме как вариация в генетичния ни код може да променя начина, по който възприемаме болката, в това число гени, които съвременните хора са придобили от неандерталците. Но гените са само един от многото фактори, включващи околна среда, минал опит и психологически фактори, които влияят върху болката“.

Заключение

Изследванията върху неандерталските гени разкриват колко дълбоко древната ДНК оформя нашите реакции, поведение и физиология. Чувствителността към болка е само една от многото човешки характеристики, която продължава да носи печата на нашите праисторически родственици. Следете новите научни открития — те не само разказват историята на човешката еволюция, но и ни помагат да разберем по-добре собственото си тяло.

Следвайте блога ни за още научни открития и здравни анализи.

Често задавани въпроси

Защо неандерталските гени влияят на болката?

Защото генът SCN9A регулира работа на сетивните неврони, които предават болкови сигнали.

Опасна ли е по-високата чувствителност към болка?

Не, но може да направи организма по-реактивен към дразнители като синапено масло.

Срещат ли се тези гени при европейци?

Да, но по-рядко. Най-често се срещат при популации с по-висок индиански генетичен дял.

Имат ли тези гени еволюционно предимство?

Все още няма доказателства — учените предполагат, че може да е случайност.

Само гените ли определят болката?

Не — влияят още околна среда, психика, възраст и минал опит.

Статия от вестник Лечител