Проблемите с желязната обмяна – нов ключ към лечението на лупус?

Какво показва новото изследване за ролята на желязото при лупус?

Регулирането на желязната обмяна в имунната система може да предложи нов подход за лечението на системния лупус еритематозус (СЛЕ) – най-разпространената форма на хроничното автоимунно заболяване лупус.

Мултидисциплинарен екип изследователи от Медицинския център на университета „Вандербилт“ в Тенеси, САЩ откри, че блокирането на рецептор за захващане на желязото намалява болестния процес и стимулира активността на противовъзпалителните регулаторни Т-клетки при миши модел на СЛЕ. Откритията бяха публикувани в сп. Science Immunology.

Какво представлява системният лупус еритематозус и кого засяга?

Лупус, в това число и СЛЕ, възниква, когато имунната система атакува собствените здрави тъкани на пациента, причинявайки болка, възпаление и тъканно увреждане. Най-често болестта засяга кожата, ставите, мозъка, белия дроб, бъбреците и кръвоносните съдове. Около 5 млн. души в света страдат от някаква форма на лупус според данни на Американската фондация за лупус.

Защо откриването на нови терапии за лупус е толкова трудно?

Леченията са насочени към контролиране на симптомите, намаляване на имунната атака срещу тъканите и предпазване на органите от увреждане.

Има само един одобрен насочен биологичен агент за лечение на СЛЕ в Съединените щати – белимумаб, одобрен през 2011 година.

„Истинско предизвикателство е да се намерят нови терапии за лупус – казва Джефри Ратмел, професор по патология, микробиология и имунология от „Вандербилт“. – Популацията на пациентите и болестта са разнородни, което прави трудно проектирането и провеждането на клинични изпитвания.“

Как учените от „Вандербилт“ свързаха желязото с имунните клетки?

Екипът на Ратмел има дългогодишен интерес към лупус като част от по-широкообхватни усилия за разбиране на механизмите на автоимунитета.

Когато постдокторантката Келси Вос започнала да изследва Т-клетъчния метаболизъм при лупус, тя забелязала, че желязото изглежда е „общ знаменател на много от проблемите при Т-клетките“. Освен това била заинтригувана и от откритието, че в Т-клетките от пациенти с лупус има високи нива на желязото, макар че много често пациентите са анемични.

„Не беше ясно защо Т-клетките имаха високо съдържание на желязо или какво означаваше това“, казва Вос, която е първи автор на доклада от изследването.

Какво откриха учените относно трансфериновия рецептор?

За да проучат желязната обмяна в Т-клетките при лупус, Вос и Ратмел привлекли и други изследователи от Медицинския център на „Вандербилт“.

Вос първо направила геномно редактиране и определила трансфериновия рецептор, който внася желязо в клетките, като жизненоважен за възпалителните Т-клетки и оказващ потискащ ефект върху противовъзпалителните регулаторни Т-клетки.

Изследователите открили, че трансфериновият рецептор е по-силно експресиран върху Т-клетките от склонни към СЛЕ мишки и пациенти със СЛЕ, което ги карало да акумулират твърде много желязо.

„Наблюдаваме много усложнения вследствие на това – митохондриите не функционират правилно и други сигнални пътища са променени“, казва Вос.

Може ли блокирането на рецептора да намали възпалението при лупус?

Антитяло, което блокира трансфериновия рецептор, водело до понижаване на вътреклетъчните нива на желязото, потискало възпалителната и повишавало регулаторната Т-клетъчна активност.

Лечението на склонните към СЛЕ мишки с него намалявало бъбречната и чернодробната патология, и увеличавало производството на противовъзпалителния фактор IL-10.

„Беше наистина изненадващо и вълнуващо да открием различни ефекти на трансфериновия рецептор при различни типове Т-клетки – казва Вос. – Ако се опитвате да атакувате автоимунно заболяване чрез повлияване на Т-клетъчната функция, ще искате да потиснете възпалителните, но да не навредите на регулаторните Т-клетки. Именно това постигна таргетирането на трансфериновия рецептор.“

Какви са следващите стъпки в изследването?

В Т-клетките на хора с лупус експресията на този рецептор била свързана с тежестта на заболяването и блокирането му ин витро повишавало производството на IL-10.

Изследователите имат интерес към разработване на антитела срещу трансфериновия рецептор, които да се свързват специфично с Т-клетките, за да се избегнат странични ефекти, тъй като този рецептор опосредства абсорбирането на желязото при много типове клетки.

Те планират да изследват и детайлите на неочакваното си откритие, че блокирането на трансфериновия рецептор повишава активността на регулаторните Т-клетки.

Заключение

Откритието, че контролът на желязото в имунните клетки може да намали възпалението и да активира защитните механизми при лупус, предлага нова надежда за милиони пациенти по света. Ако бъде потвърдено при хора, това може да се превърне в основа за следващо поколение терапии срещу автоимунни заболявания.

Следете редовно научните новости и консултирайте се със своя лекар относно най-новите подходи при лечение на лупус.

Често задавани въпроси

Какво е системен лупус еритематозус (СЛЕ)?

СЛЕ е хронично автоимунно заболяване, при което имунната система атакува собствените тъкани и органи на тялото.

Как желязото влияе на имунната система?

Желязото участва в множество клетъчни процеси, включително в активността на Т-клетките. Излишъкът му може да предизвика възпалителни реакции.

Може ли регулирането на желязото да се превърне в лечение за лупус?

Предклиничните проучвания показват обещаващи резултати, но са нужни още изследвания върху хора.

Какви са следващите стъпки в научните изследвания?

Учени работят върху създаване на антитела, които селективно блокират трансфериновия рецептор само в Т-клетките, за да се избегнат странични ефекти.

Статия от вестник Лечител