Опасен ли е синдромът на Хачико?

Много от нас живеят в очакване на предстоящи събития – рожден ден, среща с любим човек или сбъдване на мечта. Всичко това е бъдещето. Но има хора, които живеят в очакване да се върнат в миналото, а именно да срещнат човека, когото са загубили или с когото са се разделили. Опасно ли е това състояние, наричано понякога синдром на Хачико, или това също е част от нормата?

 

Названието на синдрома идва от името на кучето Хачико от известния филм: загубило собственика си, то идвало на гарата до смъртта си, за да чака завръщането му. При хората синдромът на Хачико обикновено се нарича разстройство от невротичен характер, което обикновено се развива след раздяла с човек или след смъртта му. Подобна патологична привързаност и зацикляне в миналото са сред последствията от психотравматичните ситуации.

 

Учени от Университета на Илинойс провели изследване и доказали, че привързаността към хората и нещата е естествено състояние на човека. Това се случва поради различни причини.

 

От много ранна възраст децата се привързват към меките предмети и уютните места като източник на сигурност.

 

Възрастните се привързват към нещата и хората с надеждата да намерят стабилност и увереност.

 

Синдромът на Хачико обаче не е нормален и не е включен в тази категория. Неговата етиология се основава на други фактори.

 

Смърт на любим човек

 

Това е най-психотравмиращият случай, в резултат на който човек не е в състояние да приеме и осъзнае загубата. В резултат на това той има защитна реакция от типа „отричане“, т.е. живее както преди, чакайки починалия да се върне у дома.

 

Раздяла

 

Състоянието се развива на фона на прекратяване на отношенията между съпрузи, а понякога и роднини или приятели.

 

Човек, оставен сам с мислите си, започва да преследва физически, във виртуалното пространство или в мислите си този, който си е тръгнал, защитавайки се от нови връзки.

 

Болест

 

Ако любим човек се разболее и отсъства от дома за дълго време, възниква патологична нужда в страдащия от синдрома да бъде с него през цялото време в ущърб на собствения си живот.

 

Хората с този синдром често страдат от нарушения на съня, както хиперсомния, така и безсъние, и развиват апатия и депресия в медицинския смисъл на термина. Мнозина сякаш замръзват, престават да виждат смисъла на живота, губят желание да вървят напред, не се наслаждават на обичайните си дейности и живеят сякаш по навик. Ситуацията се усложнява от появата на суицидни мисли и намерения.

 

Ако човек показва признаци на синдрома, той трябва да се консултира с психиатър или психотерапевт.

 

След диагнозата лекарят предписва лечение, включващо следните методи: психотерапия; лечение с препарати (употребата на антидепресанти, седативи, транквиланти е показана при наличие на опит за самоубийство); корекция на начина на живот (промяна на ежедневието, намиране на хоби, промяна на мястото на пребиваване, отърваване от неща, които ви напомнят за починалия човек).

 

В критична ситуация, ако поведението на даден човек може да навреди на другите или на себе си (отказ от хранене, опит за самонараняване), се препоръчва спешна хоспитализация, включително евентуално без съгласието на пациента.

 

Ако се потърси помощ навреме, прогнозата за възстановяване е благоприятна.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ