Какво представлява оралният алергичен синдром?

Дете отхапва ябълка или попада на целина в салата и отказва да яде, оплаквайки се, че „го боли устата“ или внезапно започва да го „боде” гърлото? Може би си мислите, че то е просто капризно? Но това може изобщо да не е въпрос на капризи.

 

Много родители го смятат за неприязън към определени храни, други го наричат хранителна алергия и следят за очевидни признаци като копривна треска, подути устни или дори затруднено дишане. Но мистериозната реакция никога не надхвърля оплакванията от сърбеж. Какво се случва? Детето просто не обича плодове и зеленчуци или е нещо друго?

 

Най-вероятно всичко е свързано със синдрома на оралната алергия. И не, това не е хранителна алергична реакция, а нещо друго.

 

Когато се появят тези реакции, лекарите подозират орален алергичен синдром, особено ако детето има сезонни алергии като сенна хрема или алергичен ринит. Според изследвания, сърбеж в устата или възпалено гърло след ядене на ябълки или целина се срещат при 50-75% от хората с алергия към прашец от бреза. Причината за това е, че протеините, открити в някои плодове и зеленчуци, са много подобни на тези, съдържащи се в прашеца на брезата.

 

Следователно тези протеини подмамват имунната система и причиняват алергична реакция или влошават съществуващите симптоми на алергия.

 

Синдромът на орална алергия е вид контактна алергична реакция, която възниква, когато устата и гърлото влязат в контакт с определени сурови плодове, зеленчуци или ядки. Имунната система разпознава такива протеини и реагира с алергична реакция.

 

Този синдром се основава на кръстосана алергия между хранителни алергени от растителен произход и полени. 

 

Хората с този вид алергия често могат да ядат вредните храни във варена форма. Термичната обработка променя протеините, така че имунната система често не ги разпознава в изменено състояние и следователно не реагира.

 

Но каква е разликата с истинската хранителна алергия, ако и двата вида алергична реакция се появяват, когато детето яде нещо определено?

 

Експертен коментар на Дейвид Стукус, професор по клинична педиатрия в отделението по алергия и имунология:

 

„Симптомите възникват поради кръстосана реакция с подобни протеини в пресни плодове и зеленчуци. Тези симптоми почти винаги са субективни и са ограничени до устата и гърлото. В много редки случаи хората получават обрив, стягане в гърлото и дори анафилаксия”, обяснил д-р Дейвид Стукус, професор по клинична педиатрия.

 

Родителите трябва да разберат, че има много важна разлика между истинските хранителни алергии и оралния алергичен синдром. В много случаи пациентите могат да ядат храни, които предизвикват орален алергичен синдром, особено ако приемат антихистамини.

 

Това не се отнася за хранителните алергии. Ако имате хранителна алергия, винаги трябва да избягвате храни като мляко, яйца, соя, пшеница, риба, миди, фъстъци и ядки поради високия риск от анафилаксия.

 

Няма пряка връзка между истинските хранителни алергии и оралния алергичен синдром. Малките деца обикновено не развиват орален алергичен синдром, докато не пораснат, а симптомите често не се появяват до юношеството.

 

Сезонните алергии обикновено не се развиват до 3-4-годишна възраст. По този начин синдромът на орална алергия обикновено не се появява, докато детето не е алергично към полени.

 

Кои храни най-често предизвикват реакция?

 

Децата са склонни да реагират на различни храни в зависимост от вида на сезонната алергия, която имат. Например деца с алергии към трева могат да изпитат неприятни симптоми, когато ядат целина, домати, праскови, пъпеши и портокали.

 

Датски учени от Университета в Олборг отбелязали, че основният ябълков алерген е 63% сходен с основния алерген на брезовия прашец, поради което ябълката е най-често диагностираният алерген. Въпреки това има и други протеини, свързани с брезовия прашец, които се намират в лешниците, целината и картофите, а това ги прави потенциално опасни храни за дете със сенна хрема.

 

За щастие децата не ядат сурови картофи, а преработените не предизвикват алергична реакция. Така че просто трябва да поддържате ножа и дъската си за рязане чисти, докато готвите.

 

Може ли синдромът на хранителна алергия да причини анафилактичен шок?

 

Вероятността от анафилаксия при орален алергичен синдром е по-малка от 2%. Въпреки това рискът се увеличава, ако големи количества нездравословна храна се консумират на празен стомах, при прием на лекарства, които блокират стомашната киселина и ако има други допринасящи фактори, като например скорошно физическо натоварване или прием на нестероидни противовъзпалителни лекарства (като парацетамол), които повишават стомашно-чревната пропускливост.

 

Въпреки че синдромът на оралната алергия е сравнително често срещан, родителите могат да намалят симптомите на детето, като идентифицират алергените и изберат плодове и зеленчуци, които могат да бъдат приготвени по определен начин, преди да бъдат изядени.

 

Освен това понякога е достатъчно само да обелите или нарежете плода, за да намалите реактивността на тялото към него. Протеините са много лабилни и лесно се разрушават. Дори слюнката разгражда протеините в храната много добре.

 

Симптомите са склонни да се влошават по време на поленовия сезон. Така, ако детето има алергия към бреза, която обикновено се проявява през пролетта, то може да има проблеми с яденето на определени храни по едно и също време на годината, но през зимата симптомите на практика ще изчезнат.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ