И органите имат пол: какво показва изследването за различията между мъжкото и женското тяло

Имат ли органите собствена сексуална идентичност?

 

Органите в нашето тяло може да имат своя собствена сексуална идентичност, предполага изследване. Идеята, че те могат да са „мъжки“ или „женски“, означава, че жените и мъжете биха могли да се нуждаят от различни лечения. Откритието би хвърлило светлина и върху това защо някои ракови заболявания са по-разпространени при нежния, а други – при силния пол.

 

Изследването, което беше публикувано в сп. Nature, било проведено върху плодови мушици (дрозофили) в Центъра за клинични науки (CSC) при Импириъл колидж, Лондон.

 

„Ние искахме да зададем важен въпрос: дали само клетките на половите органи на един напълно развит организъм „знаят“ сексуалната си идентичност или същото е в сила и за клетките на другите органи – както и дали това има значение“, казва Ирене Мигел-Алиага, водещ автор на изследването.

 

Как учените изследвали сексуалната идентичност на клетките?

 

За да намерят отговор, учените анализирали стволови клетки в червата на дрозофилите. Те използвали генетични инструменти, позволяващи им да „включват“ и „изключват“ гени конкретно в тези клетки. Това им дало възможност да ги настройват така, че да са повече „женски“ или повече „мъжки“.

 

Когато авторите феминизирали или маскулинизирали чревните стволови клетки на мушиците, това променяло степента, в която те се размножавали. Женските или феминизираните клетки притежавали по-добра способност за пролиферация (размножаване чрез делене).

 

Как сексуалната идентичност на клетките влияе върху червата?

 

Тази подобрена способност, изглежда, позволява на червата на женските дрозофили да растат по време на възпроизводството. По-рано Мигел-Алиага демонстрира, че след чифтосването стомашно-чревните органи на женската плодова мушица променят размера си и претърпяват метаболно премоделиране, за да могат да износят плода.

 

Тогава тя коментира, че ако подобно уголемяване помага да се гарантира оптимално снабдяване с хранителни вещества и на развиващия се зародиш при хората, това би могло да обясни защо жените няма нужда да „ядат за двама“ по време на бременността.

 

Обратима ли е сексуалната идентичност на стволовите клетки?

 

При настоящото изследване научният екип открил, че ефектът от феминизирането на възрастните чревни стволови клетки е обратим. „Ако вземем една женска мушица и в зряла възраст маскулинизираме стволовите клетки в стомашно-чревния й тракт, в рамките на три седмици той се свива обратно до по-малкия, типичен за мъжките размер“, казва друг от авторите на изследването, Бруно Хъдри.

 

По-предразположени ли са женските черва към тумори?

 

Друго, което наблюдавали учените, е, че женските черва са по-предразположени към тумори от мъжките. „Оказа се много по-лесно да създадем генетично предизвикани тумори при женските, отколкото при мъжките индивиди. Затова подозираме, че е постигнат компромис. Женските се нуждаят от тази увеличена пластичност, за да се справят с възпроизводството, но при определени обстоятелства това може да е вредно и да прави женския стомашно-чревен тракт по-податлив на тумори.“

 

Известна ли е подобна пластичност при други клетки?

 

Още отпреди се знае, че гонадите, или половите жлези, на гръбначните животни запазват значителна пластичност – възрастните клетки на яйчниците и тестисите при мишки могат да се преобразуват в съответните си аналози при противоположния пол само след една-единствена генетична промяна.

 

Но сега за първи път се демонстрира такава пластичност при възрастни клетки извън половите жлези.

 

Какво се случва с червата при промяна на клетъчната идентичност?

 

„Ако сега вземем тази муха, при която сме маскулинизирали стволовите клетки, и я чифтосаме, виждаме, че нейният стомашно-чревен тракт не променя размера си вследствие на размножаването. Затова смятаме, че функцията на половата идентичност на стволовите клетки е да придава диференциална пластичност на женските вътрешности“, казва Хъдри.

 

Различават ли се органите при мъжете и жените само заради хормоните?

 

Може да е очевидно, че мъжките и женските индивиди развиват половоспецифични органи още в утробата, но според Мигел-Алиага съществува допускане, че органи, които са едни и същи и при двата пола, като например червата, функционират различно само заради различните циркулиращи хормони – например естрогена при жените и тестостерона при мъжете.

 

Изненадващото е, че разликите се запазват и в зряла възраст и не се дължат нито на развитието, нито на циркулиращите хормони. Ползата от изследването на дрозофили е, че учените могат да феминизират или да маскулинизират индивидуалните възрастни стволови клетки и да проучат последиците, без да променят развитието на мушицата или хормоните й.

 

Може ли този механизъм да се отнася и за други органи?

 

В хода на изследването авторите са открили потенциално важен механизъм, стоящ в основата на тази промяна на пола, за който те смятат, че може да действа при повече органи и тъкани в тялото, отколкото се смяташе преди. Наблюденията им показват, че потенциално всяка клетка и орган в тялото на дрозофилата има своя сексуална идентичност и че това може да важи и за хората.

 

Изследователите са открили три гена, които са важни при чревните стволови клетки, и са заинтригувани да разберат дали те играят сходна роля и при клетките в други тъкани на тялото – най-малкото, защото хората имат гени, които са аналогични.

 

Какво означават резултатите за бъдещото лечение?

 

Това е интересно биологично изследване, което разширява разбирането ни защо мъжката и женската физиология е различна, коментира д-р Дес Уолш от британския Съвет за медицински изследвания. Ако този механизъм действително определя поведението на нашите органи, той би могъл да повлиява и начина, по който те реагират на лечение.

 

Статия от вестник Лечител

 

Заключение

 

Изследването върху дрозофили показва, че сексуалните различия в биологията може да се простират отвъд половите органи и хормоните. Чревните стволови клетки демонстрират различна пластичност според своята „сексуална идентичност“, което може да има отношение и към растежа на тъканите и развитието на тумори. Все още предстои да се установи дали същият механизъм съществува при хората и какво би било значението му за медицината.

 

Често задавани въпроси за органите и техния пол

 

Имат ли органите сексуална идентичност?

Изследването върху дрозофили предполага, че клетките на органи извън половата система могат да запазват специфична „мъжка“ или „женска“ идентичност. Все още не е доказано дали това се отнася по същия начин и за човешките органи.

 

Какво е сексуална идентичност на клетките?

В контекста на изследването това означава генетично обусловени характеристики на клетките, свързани с пола, които могат да влияят върху тяхното поведение и пластичност.

 

Защо са изследвани червата на дрозофили?

Чревните стволови клетки на плодовите мушици позволяват на учените да променят специфични гени и да наблюдават как това влияе върху клетъчното делене, растежа и функцията на тъканите.

 

По-предразположени ли са женските черва към тумори?

В конкретното изследване женските дрозофили са показали по-голяма склонност към генетично предизвикани тумори в червата. Този резултат не трябва директно да се пренася върху хората.

 

Имат ли значение тези открития за лечението на хора?

Възможно е подобни механизми в бъдеще да помогнат за по-доброто разбиране на различията в реакцията към заболявания и лечения. Необходими са обаче допълнителни изследвания при хора.

 

Свързани ли са различията между мъжките и женските органи само с хормоните?

Според резултатите от изследването при дрозофили някои различия могат да се запазват и независимо от циркулиращите полови хормони.

 

Какво представлява пластичността на стволовите клетки?

Пластичността е способността на клетките да променят определени свои характеристики и поведение в зависимост от генетични и биологични сигнали.

 

Хранителни добавки в Лечител за храносмилателната система

 

Може да откриете магазини Лечител ТУК, а при нужда позвънете или ни пишете ТУК!