Пестицидите увеличават риска от риносинузит

При хроничен риносинузит персистиращо възпаление на лигавицата на носа и параназалните синуси продължава повече от три месеца, съчетавайки назална конгестия, болка и гноен секрет от носа. Като цяло лекарите и учените смятат, че това заболяване засяга голям брой хора по света, но епидемиологичните проучвания често са трудни поради малкия брой пациенти, търсещи медицинска помощ, и повечето от тях се извършват с помощта на въпросници, които карат хората да изберат какви от симптомите на хроничен риносинузит имат.

 

С очакваното високо разпространение на заболяването причините за него все още не са напълно изяснени. Излагат се хипотези за водещата роля на епителната дисфункция, промените в микробиома, имунодефицита и други фактори. Освен това факторите на околната среда също допринасят. Например фермерите, които често работят с пестициди, са по-склонни да развият ринит и астма. Скорошни експерименти in vitro показали, че веществата в пестицидите причиняват зависимост от дозата цитотоксично увреждане на синоназалния епител.

 

Живиан Лий и нейни колеги от Калифорнийския университет изследвали как близостта (в радиус от два километра) до местата за използване на пестициди е свързана с риска от развитие на хроничен риносинузит. За целта екипът ретроспективно изследвал случаи на пациенти, постъпили в лечебни заведения с оплаквания от риносинузит за период от четири години. Излагането на пациентите на пестициди било изследвано с помощта на изчислителен модел, който включва данни за употребата на пестициди от 1989 г.

 

В проучването били включени общо 310 участници на средна възраст 50 години; 146 мъже и 164 жени. Повечето от участниците никога не били пушили, 69 се отказали от пушенето, а 14 били настоящи пушачи. Най-често срещаните пестициди били глифозат, миклобутанил, имидаклоприд, калиев бикарбонат, пираклостробин, боскалид и абамектин.

 

Установено било, че експозицията на пестициди повишава риска от развитие на хроничен риносинузит 2,5 пъти. Този риск остава статистически значим дори след коригиране на възрастта, пола, историята на тютюнопушенето, годината на изследването, района на пребиваване, диабета и хипертонията. При конкретизиране на диагнозите се оказало, че излагането на пестициди повишава риска от развитие на полипозен риносинузит с 2,5 пъти и с 2,6 пъти – неполипозен хроничен риносинузит.

 

Въпреки че учените все още не са открили точния механизъм, който е в основата на тази връзка, ясно е, че употребата на пестициди може да се превърне в още по-сериозен проблем за общественото здраве.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ