Полът има значение: как се различава развитието на меланома при мъже и жени

Честотата на меланомите се различава константно при мъжете и жените по отношение на възрастта, в която се развиват, и на кои места по тялото. С течение на времето разпространението на този вид рак нарасна и при двата пола, но тенденциите варират според местоположението върху тялото. Сега доклад на австралийски учени представи откритията от анализ на мащабни, дългосрочни данни за меланома, който изследва тенденциите в честотата по възраст, пол и анатомична локация.

Водещият изследовател Дейвид Уайтман от Групата за контрол на рака при Медицинския изследователски институт QIMR Berghofer и Медицинския факултет на Куинсландския университет в Брисбейн, Австралия обяснява: „Има общо наблюдение при многобройни популации, че меланомите изглежда възникват с различна честота при мъжете и жените. Ние решихме да проучим внимателно това наблюдение и да оценим дали тези разлики са постоянни във времето или през поколенията, като използваме мащабни данни от популационни регистри, за да изследваме дългосрочните тенденции при меланома при мъжете и жените“.

Изследователите анализирали данни за меланома, покриващи над 40-годишен период, от Куинсланд (Австралия), САЩ и Шотландия. Тези три популации били избрани, тъй като в исторически план имат висока (Куинсланд), умерена (САЩ) и ниска (Шотландия) честота на меланомите. С времето заболяемостта от меланом се увеличила и при трите популации, особено при жените. При тях във всички популации меланомите се появяват най-често по крайниците, докато при мъжете – по торса и по главата и врата. И при двата пола се регистрира стабилно нарастване на меланомите по главата и врата с напредване на възрастта.

Изследователите открили, че на практика при всички изследвани популации жените имат по-висока честота на меланомите в ранна възраст (до 45 години), но мъжете ги развиват по-често в по-късния етап от живота (от 65 години нагоре). Нещо повече, тези полово специфични тенденции отразяват сложни модели на разпространение в местата по тялото, които се променят постоянно с възрастта. Така в ранна възраст жените развиват меланоми по долните крайници по-често от мъжете, което продължава и в по-късна възраст. По горните крайници жените също развиват меланоми значително по-често от мъжете от млада до средна възраст (45-64 години), след което мъжете получават повече такива. И обратното, по главата, врата и торса меланоми възникват с по-голяма честота в ранна възраст при мъжете, отколкото при жените. Във всички анатомични локации скоростта, с която честотата на меланома нараства с възрастта, е много по-бърза при мъжете, отколкото при жените.

Изследването потвърждава, че мъжете и жените получават меланом по различни начини. Макар че най-вероятно това се дължи на различни модели на излагане на слънце при двата пола, изглежда има и вродени разлики в начините, по които меланомите се развиват на различни места по тялото при жените в сравнение с мъжете. Разбирането на стоящите в основата биологични различия може да даде важни насоки за етиологията на този загадъчен рак.

Д-р Уайтман заключава: „Инвазивните меланоми са потенциално смъртоносни видове рак, чието разпространение бързо се увеличава. Ние трябва да разберем как се зараждат и какво тласка тяхното развитие, ако искаме да намерим по-добри начини за предотвратяването им. Изследвания като това предполагат, че може би трябва да насочваме усилията за превенция различно при мъжете и жените, ако искаме да бъдем ефективни в опитите си да овладеем този рак“.

Статия от вестник Лечител