Бета-глюканите - чудодейните въглехидрати

Слънчевата енергия в една молекула

 

Добре известно е, че въглехидратите играят ключова роля в поддържането на жизнените процеси в човешкия организъм. В природата те се синтезират от растенията, които се появяват на земята преди около 450 милиона години. Около триста хиляди вида растения с помощта на слънчевата енергия превръщат двете прости вещества, които са в изобилие на планетата - въглероден диоксид и вода, в глюкоза, забележително вещество, на което природата е поверила един от най-важните процеси в човешкия организъм – добива на енергия. Освободената при „изгарянето” на глюкозата енергия се съхранява под формата на уникалния акумулатор на химична енергия в човешкото тяло - молекулата на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ). Последната „спонсорира” огромна част от протичащите в него метаболитни процеси. По същество това е слънчевата енергия, уловена от зеленото багрило на растенията – хлорофила, която дава старт на гениалния по своя замисъл и остроумие процес фотосинтеза. Неслучайно често се казва, че всички ние сме деца на Слънцето.

 

От глюкозата растенията синтезират невероятен брой въглехидрати с разнообразни свойства, които са най-разпространеният клас органични вещества на земята. В използваната от човека храна се съдържа ограничен брой от тези вещества - глюкоза, фруктоза, рибоза, захароза, малтоза, лактоза, нишесте, пектин, инулин и целулоза. Всяко от тях има своето място в сложната плетеница от метаболитни процеси, подчинявайки се на една обща стратегия – поддържането на хомеостазата в човешкия организъм.

 

Пробив в науката: Имуномодулация чрез природата

 

През 40-те години на миналия век американският имунолог Луис Пилемер и неговите колеги установяват, че препаратът, изолиран от клетъчните стени на хлебните дрожди Saccharomyces cerevisiae, т.нар. зимозан, стимулира неспецифичния имунитет на човешкия организъм. Интересът към направеното откритие бил голям, тъй като десетилетия наред учените търсят вещества, които могат бързо да поставят имунната защита на човешкия организъм в „бойна готовност” и да усилят и разширят нейната ефективност. Но кои вещества от сложната смес в зимозана, състояща се от въглехидрати, протеини и липиди, оказва въпросното чудодейно въздействие?

 

През 60-те години на миналия век американският учен Николас ди Луцио от Туланския университет в щата Луизиана (САЩ) установява наличието в състава на зимозана на полизахариди с интригуващото и витиевато наименование бета-1,3/1,6-глюкани. Две десетилетия по-късно Р. Голдман и Дж. Чоп от Харвардския университет в САЩ на повърхността на макрофагите (клетките, стоящи на предния рубеж на имунната защита) откриват специфични рецептори, чието свързване с бета-1,3/1,6-глюканите играе ролята на своеобразен пусков механизъм на имунната реакция на организма. Това от една страна води до чувствително активизиране на фагоцитозната активност на макрофагите (способността им да поглъщат и унищожават патогенни микроорганизми и мъртви клетки), а от друга е свързано със синтезиране и освобождаване в кръвния ток на набор от биологично активни вещества. В състава на последните са идентифицирани т.нар. цитоксини, които подават алармен сигнал към другите клетки от имунната защита, например Т-лимфоцитите, както и растежни фактори – на епидермалните клетки и ангиогенезата (образуването на нови капиляри). Експерименталното блокиране на макрофагите има катастрофални последствия за имунния отговор – той просто отсъства, тъй като няма кой да подаде тревожния сигнал за привеждане в бойна готовност на имунната защита. Това от една страна доказва изключителната роля на макрофагите в цялостната схема на имунния отговор, а от друга показва, че бета-1,3/1,6-глюканите биха могли да играят важна роля за стимулиране и активизиране на имунната система на човешкия организъм.

 

Ползи за здравето: От грип до холестерол

 

Бета-1,3/1,6-глюканите принадлежат към огромното семейство на глюканите – въглехидрати, представляващи полимери на добре познатата ни глюкоза. Към това семейство принадлежат и най-разпространените в природата въглехидрати – нишестето и целулозата. За съжаление, поради различния начин на свързване на глюкозните единици и различната пространствена структура, те не показват имуномодулираща способност, присъща единствено на бета-1,3/1,6-глюканите. Многобройни изследвания по безспорен начин доказват че последните могат успешно да се използват както за целите на профилактиката, така и като спомагателни лечебни средства при широк кръг заболявания, свързани с понижен имунитет. Приложението им по време на грипни епидемии и вирусни инфекции е особено полезно. Добре известно е, че повечето клетки на имунната защита се намират на покривните повърхности на човешкото тяло, в частност – в епитела на червата, които представляват най-големия имунологичен орган в човешкото тяло с дължина 7-8 метра. Ето защо оралното приложение на бета-1,3/1,6-глюканите е особено ефективно.

 

Външното приложение на бета-1,3/1,6-глюканите, които напоследък се включват в състава на някои козметични кремове, също показва редица положителни въздействия. Освен, че активизират макрофагите на кожния епител (т.нар. клетки на Лангерханс), те способстват за отделянето на вещества, които спомагат за заздравяването на раните, стимулирайки образуването на колаген и еластин, както и ангиогенезата. С тези въздействия може да се обясни свойството на кремовете, съдържащи бета-1,3/1,6-глюкани, да изглаждат по-малки бръчки на лицето. Акнето, което е една от най-разпространените форми на кожни инфекции, също изключително положително се повлиява от тези магически въглехидрати.

 

С имуномодулиращата активност на бета-1,3/1,6-глюканите далеч не свършва тяхното благотворно въздействие върху човешкия организъм. Доказано е, че те се характеризират с антиоксидантно, противовъзпалително и антиалергично действие. Съществува информация за успешното приложение на бета-1,3/1,6-глюканите за лечение на алергичен ринит, бронхиална астма, атопична екзема и т.н. Скорошни изследвания свидетелстват, че те способстват и за понижение на нивото на „лошия” (LDL) и повишение на това на „добрия” (HDL) холестерол. Забележителни резултати са постигнати и при използването на бета-1,3/1,6-глюканите за профилактика и лечение на селскостопанските и домашните животни.

 

Задълбочените изследвания на тези уникални въглехидрати показват, че ефективността им в значителна степен се обуславя както от дължината на страничните вериги, така и от разстоянието между местата на тяхното свързване с главната верига. С най-подходяща структура, т.е. с най-голяма ефективност, са бета-1,3/1,6-глюканите, изолирани от клетъчните стени на дрождите от вида Saccharomyces cerevisiae. Очевидно, добре познатото благотворно въздействие на пивните дрожди (бирената мая) в не малка степен се обуславя и от съдържащите се в тях бета-1,3/1,6-глюкани. Антиканцерогенната активност на гъбата шйитаке, открита от японския професор Тетсуро Икекава, също се обяснява с действието на тези полизахариди. Те са открити още и в гъбите рейши, кладница и др.

 

Описаните въздействия на бета-1,3/1,6-глюканите върху човешкия организъм представляват изключителен научен интерес – както за клиничната практика, така и за изясняване на механизмите на тяхното физиологично действие. Откритието на чудодейните въглехидрати – бета-1,3/1,6-глюканите, за сетен път доказва, че ключовете за доброто здраве са скрити в природата, която ни заобикаля. Тяхното откриване е едно от многото предизвикателства, които природата поставя пред нас.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ

 

Прочетете още за Имуфикс - бета-глюкан + витамин D.