В началото на XX век японецът д-р Митцумаро Цуджимото изолирал от черния дроб на дълбоководна акула екстракт, съдържащ странна субстанция, която със своите необичайни свойства предизвикала особен интерес в научните среди. Изучавайки тази субстанция, професорът от Цюрихския университет Паул Карер, носител на Нобелова награда, открил нейно удивително свойство – наличие на неистов „глад” за водород, който с лекота отнемала от водата, в резултат на което се освобождавал... кислород! Очевидно било, че по такъв начин, в условията на жестока хипоксия (ниско кислородно съдържание), дълбоководната акула осигурява на своите клетки живителния кислород. Черният дроб на дълбоководната черна акула (Etmopterus spinax), обитаваща от 300 до 1000 м дълбочина, съдържа около 75% липиди, половината от които съставлява тайнствената субстанция, открита от японския учен.
По-нанатъшните изследвания на странното вещество, наречено сквален (на латински squalus – акула) показват, че то представлява полиненаситен ацикличен въглеводород, на който липсват цели 12 атома водород за достигане на стабилно състояние. За кратко време била натрупана огромна по обем информация за въздействието на сквалена върху човешкия организъм. Установено било, че той проявява бактерицидно и антивирусно действие и стимулира синтезата на еластин и колаген – основните протеини на кожата и съединителната тъкан. Насищайки клетките с кислород скваленът способства за тяхното „подмладяване”. Притокът на кислород към мозъка се отразява изключително благотворно на неговите функции – подобрява се настроението, мисловната дейност и паметта. Особено благоприятно въздействие на сквалена било наблюдавано при хора с понижен имунитет – страдащи от алергия, астма, псориазис, артрит и дори СПИН.
Оказва се, че всички растения и животни синтезират сквален, в това число и човекът, макар и в по-скромни в сравнение с дълбоководните акули количества. Рекордьор по съдържание на сквален е маслото на амаранта (Amaranthus) (до 8%), което обяснява неговите изключително полезни въздействия върху човешкия организъм. Сквален се съдържа и в маслиновото масло „exstra virgin” (до 0,8%), в маслото на пшеничните зародиши и пр.
През 1926 година е изказана хипотезата за наличието на „родствена връзка” между сквалена и... холестерола, веществото, което играе изключително важна роля в човешкия организъм – участва в състава на клетъчните мембрани, в синтезата на стероидните хормони, управляващи множество жизненоважни процеси в организма, на витамин D и жлъчните киселини, както и на други ценни вещества. Тази хипотеза е потвърдена през 1953 година, но наред с това е доказано, че скваленът е прекурсор (родоначално вещество) на една забележителна група природни биологично активни вещества – фитостеролите, открити през 1922 година. По химична структура фитостеролите, от които към настоящия момент са идентифицирани около 100 съединения, са особено близки с холестерола. В растителните клетки те изпълняват аналогични функции, както холестеролът в животинските – изграждат стените на клетъчните мембрани.
Изключителен интерес към тази група природни вещества предизвикаха публикуваните през 1953 година от О. Полак изследвания, доказващи по убедителен начин способността на фитостеролите да понижават нивото на холестерола в човешкия организъм. Този забележителен ефект се дължи на незначителната разлика в строежа на холестерола и фитостеролите. Последните успяват да „измамят” съответните рецептори в чревния тракт и да заемат мястото на холестерола в транспортните мицели, понижавайки по такъв начин неговото усвояване от организма и способствайки за елиминирането му чрез фекалиите.
Съществува информация, че фитостеролите оказват благотворно въздействие при увеличена простата, способствайки за понижаване на количеството на възпалителните простагландини, намаление на остатъчната урина, подобряване на струята и общото самочувствие на пациентите. Отбелязва се, че положителните ефекти се запазват 18 месеца след прекратяване на приема на фитостероли.
От множеството известни фитостероли с най-голяма физиологична активност се отличават бета-ситостеролът, бета-ситоситеролът, кампестеролът и стигмастеролът.
За съжаление, резорбцията от храната на „познатия” на човешкия организъм холестерол е значителна (около 50%), докато на „непознатите” фитостероли – едва от 4 до 15%. Лидери по съдържание на фитостероли са семената на сусама (над 400 мг/100 г), слънчогледовите семки и шамфъстъкът (до 290 мг/100 г), тиквените семки (265 мг/100 г), орехите (113 мг/100 г) и др. Незначителни количества фитостероли се съдържат в редица плодове и зеленчуци – смокиня (30 мг/100 г), червено цвекло (25 мг/100 г), бамя (24 мг/100 г), лозови листа (21 мг/100 г), карфиол (18 мг/100 г), банани (16 мг/100 г), праскови (10 мг/100 г), домати (9 мг/100 г) и т.н. Богати източници на фитостероли са редица масла – амарантово (до 2 000 мг/100 г), облепихово (1640 мг/100 г), царевично (960 мг/100 г), ленено (690 мг/100 г), от пшеничен зародиш (550 мг/100 г), рапично (300 мг/100 г), маслиново (230 мг/100 г) и др. В рапичното и лененото масло преобладават бета-ситостеролът и кампестеролът, а в маслиновото и слънчогледовото – бета-ситостеролът и стигмастеролът. Достъпно и особено ценно е лененото масло, в което в значителни количества се съдържат четири важни фитостероли – бета-ситостерол (200 мг/100 г), кампестерол (около 100 мг/100 г), делта-5-авенастерол (60 мг/100 г) и стигмастерол (до 35 мг/100 г).
За жалост, в ежедневния хранителен режим на огромната част от населението на планетата не присъстват повече от 200-400 мг фитостероли, което е значително по-малко от количеството, необходимо за достигане на забележим терапевтичен ефект. По данни на Европейския орган по безопасността на храните (European Food Safety Authority - EFSA) едва 1 до 4% от населението на земята консумира ефективното количество фитостероли (от 1 до 3 грама дневно). За повишаване на количеството на фитостеролите в хранителния режим на населението през 2008 година компетентните органи на ЕС позволиха на производителите на хранителни продукти да посочват съдържанието на фитостероли в своята продукция. В резултат, в безмилостната битка за спечелването на повече клиенти, за кратко време на пазара се появиха редица храни (маргарини, масла, йогурти, майонези, плодови и зеленчукови сокове и пр.), обогатени с фитостероли.
Неотдавна беше установено, че бета-ситостеролът способства за нормализиране на нивото на инсулин и кръвна захар при диабет тип 2, облекчава възпалителните процеси и спазмите в организма. Предвид на това бета-ситостеролът се използва като съпътстващо лечебно средство при прилагането на противовъзпалителни и болкоуспокояващи препарати като диклофенак и парацетамол, способствайки за намаляване на тяхната доза.
Съществуват сведения, че стигмастеролът предотвратява развитието на някои видове рак и защитава мозъка от „Алцхаймер“ чрез инхибиране (възпрепятстване) на образуването на специфични протеини, които способстват за отслабване на когнитивните способности. Фитостеролите съдействат за поддържане на нормално ниво на стероидните хормони прогестерон у жените и тестостерон – у мъжете. Това се отразява благотворно на репродуктивните функции.
Фитостеролите широко се използват и в козметиката – в качеството им на мощен слънцезащитен филтър, в състава на композиции за поддържане на косата, в антиалергични препарати, както и на „подмладяващи” кремове.
При приемане на завишени количества фитостероли е необходимо да се знае, че това води до незначително понижение на мастноразтворимите витамини и антиоксиданти – бета-каротини, ликопен, витамините А и Е. А това означава, че паралелно следва да се увеличи консумацията например на моркови и сладки картофи, както и на тлъсти риби, маслиново масло и други източници на тези субстанции.
Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ
Прочетете още за ХолеСтоп - фитостероли
