Особеният интерес на учените към тази уникална гъба беше провокиран от невероятният успех на китайските лекоатлети на Световния шампионат в Германия през 1993 година, които успяват да подобрят цели девет световни рекорда. Според треньорите им това невероятно постижение се дължало на използването на чудодейната тибетска гъба кордицепс.
Гъбата паразит кордицепс (Ophiocordyceps sinensis), обитаваща единствено земите на Тибет, Непал, Бутан и североизточна Индия, расте над 4000 метра надморска височина. Тази гъба има удивителен жизнен цикъл. През топлите месеци на годината тя вегетира както всяка нормална гъба. През студените месеци обаче, за да оцелее в екстремните условия, тя заразява със спорите си ларвите на молците от рода Thitarodes, които прекарват зимата под земята. Попадайки в подходяща среда, гъбата започва активно да се развива, като постепенно изсмуква жизнените сокове на своя гостоприемник, способствайки в крайна сметка за гибелта и мумифицирането му. През пролетта мицелът на гъбата преминава през главата на ларвата и излиза на повърхността. Заключителен етап от развитието на кордицепса е образуването на повърхността на мумифицираната личинка на миниатюрни, сферични гъби – спорокарпи.
Китайският кордицепс е бил известен от много векове в Поднебесната империя, където стритата на прах гъба (заедно с мумифицирани личинки) се прилагала за укрепване на имунитета, повишаването на физическите сили и либидото. Цената на килограм от този невероятен лечебен еликсир надхвърля 20 000 долара. Неслучайно той е известен с прозвището „КАФЯВО ЗЛАТО”. Предвид неговата изключителна рядкост, в продължение на много столетия кордицепсът е бил привилегия единствено на далай лама, китайските императори и императорския двор.
В гъбата кордицепс са открити невероятен брой биологично активни вещества – над 80 ензима, 77 микро- и макроелементи, пълния набор от незаменими аминокиселини, полизахариди, нуклеозиди (аденозин, кордицепин, тимидин, гуанозин), азотни бази (аденин, урацил), убихинон (коензим Q10), офиокордин, ненаситени мастни киселини (олеинова, линолова), витамини, стероли (ергостерол) и т.н. Влизащите в състава на кордицепса субстанции действат на принципа на синергизма – т.е. всяка от тях усилва действието на останалите. Това предопределя уникалните физиологични въздействия на гъбата.
Аденозинът е пуринов нуклеозид, състоящ се от базата аденин и монозахарида рибоза, който влиза в състава на редица ензими, нуклеиновите киселини и в молекулата на аденизинтрифосфорната киселина (АТФ) – универсалния енергиен източник в човешкия организъм. Оказва съдоразширяващо, кардиопротекторно, и тонизиращо действие. Кордицепинът е производно на аденозина, което се характеризира с антиканцерогенно и антибиотично действие. Притежава важно преимущество в сравнение с „класическите” антибиотици – не потиска и не убива полезната микрофлора на организма. Установено е, че в по-голямата си част имунологичния и антиоксидантният ефект на кордицепса се дължи на уникалните полизахариди (бета-D-глюканите), които се съдържат в него. Те стимулират регенерирането на стволовите клетки и активността на макрофагите, способстват за регулирането на метаболитните процеси, понижават нивото на липидите в кръвния ток, подобряват функциите на вродения имунитет и т.н. Коензим Q10 проявява антиоксидантно, антисклеротично, антиаритмично, хипотензивно, имуномодулиращо и хепатопротекторно действие. Офиокординът е биологично активна субстанция, която потиска гъбните инфекции и регулира микробния баланс в организма. Ефективен е при лечението на чревни инфекции и дисбактериозата. В кордицепса се съдържат витамините А, В1, В2, В12, С, D, Е, К, както и ценни минерали – калций, магнезий, мед, цинк, желязо, германий, селен и т.н.
Многобройни наблюдения доказват, че кордицепсът способства за:
- възстановяване на жизнената енергия и тонуса на организма,
- укрепване на имунната система,
- подобрение на либидото и сексуалната активност,
- възстановяване и поддържане на нервния баланс,
- подобрение на бъбречните функции и т.н.
Стимулирайки ензимите супероксиддисмутаза, глутатионпероксидаза и каталаза, кордицепсът предпазва клетъчните енергоцентрали – митохондриите, от окисление и по този начин подобрява клетъчната активност и жизненост. Ето защо кордицепсът се счита за особено ефективно средство срещу стареенето на организма. Кордицепсът показва висока ефективност при респираторни патологии – бронхиална астма и хронични бронхиални проблеми. Действието му се обяснява с неговите противовъзпалителни и имуномодулиращи свойства, както и със способността му да понижава секрецията на имуноглобулин Е (IgE). Предвид действието му на мощен афродизиак кордицепсът е известен като „хималайска виагра”. Това негово действие се дължи на богатия витаминен състав, значителното съдържание на цинк и важни аминокиселини, способността му да подобрява чувствително кръвната циркулация и повишаването на производството на тестостерон.
Кордицепсът оказва мощно предпазно действие по отношение на бъбреците, способствайки за превенция на заболявания като хроничен нефрит, пиелонефрит, и хронична бъбречна недостатъчност. Благодарение на своето противовъзпалително действие той съдейства за възстановяване на тяхното нормално функциониране.
Предвид изключителната рядкост и високата стойност на природния кордицепс, през последните години беше организирано неговото производство с използване на подходяща хранителна среда и имитиране на природните условия високо в планината. По своето действие полученият кордицепс не се отличава от дивия, но неговата цена е многократно по-ниска. Това създаде предпоставки за по-широкото разпространение на този истински император на природните лекарствени средства.
Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ
