Днес хормоналната терапия намира широко приложение в гинекологичната практика и репродуктивната медицина, но и известните рискове от нея не са малко. Затова все повече се налага практиката да се използват други, много по-безвредни натурални средства.
Витамин D отдавна се прилага за контрол на много женски заболявания. А мелатонинът може не само да регулира циркадния ритъм, но и да подобри плодовитостта, да намали болката и да премахне метаболитните нарушения. Как препаратите с мелатонин помагат при женско безплодие, ендометриоза и други заболявания?
Ползите на мелатонина при ендометриозата
Ендометриозата е заболяване, при което тъкан, наподобяваща ендометриума, расте извън маточната кухина. Тази патология засяга 10% от жените и ако преди това се откривала предимно при пациентки на възраст 35-40 години, днес все повече се наблюдава в тийнейджърска възраст.
92–94% от всички случаи на ендометриоза се срещат в генитална форма, която засяга органите и тъканите на репродуктивния тракт. В 40% от случаите гениталната ендометриоза се усложнява от безплодие.
Основните методи за лечение на ендометриоза са хормонална терапия, хирургия и/или тяхната комбинация. Освен това има все повече доказателства за положителния ефект на лекарствата с мелатонин върху хода на заболяването.
Ендометриозата е естроген-зависимо заболяване. За разлика от нормалния ендометриум, ендометриозните лезии синтезират твърде много естрадиол, най-активния естроген. Излишъкът от естрадиол предизвиква клетъчна пролиферация и възпаление, което допринася за прогресирането на ендометриозата.
Мелатонинът намалява производството на естрадиол и блокира растежа на патологични образувания.
Ендометриоидните лезии проявяват хиперактивност на ензима циклооксигеназа-2 (COX-2), който не присъства в нормалния ендометриум. Потискането на активността на COX-2 е една от ключовите задачи при лечението на ендометриоза. Мелатонинът инхибира производството на ензим, както и на молекули за клетъчна адхезия, които подпомагат адхезията на левкоцитите към ендотела. Всичко това намалява възпалението в огнищата на ендометриозата и предотвратява растежа им.
В 91,4% от случаите гениталната ендометриоза е придружена от болка, която може да се прояви под формата на болезнени усещания по време на менструация, полов акт или хронична болка в таза. Комплексното лечение на заболяването (изрязване на патологични огнища и дългосрочна хормонална терапия) не облекчава напълно болката. Последствието от хроничната болка е психо-емоционални разстройства, които се срещат при 77% от жените с ендометриоза.
Хроничната болка почти винаги е свързана с нарушаване на биологичните ритми. Често се придружава от нарушаване на ритъма сън-бодърстване и безсъние. Мелатонинът елиминира болката чрез нормализиране на циркадните ритми, подобряване на качеството на съня и пряко въздействие върху мозъчните структури, отговорни за възприемането и контрола на болката.
Преди време лекари патентовали метод за лечение на външна генитална ендометриоза с помощта на мелатонин. Той се състои от приемане на определена доза мелатнонин дневно в продължение на шест месеца. Този метод може да се използва като монотерапия или в комбинация със стандартната хормонална терапия за ендометриоза.
Монотерапията с мелатонин демонстрирала отлични резултати: всички пациентки отбелязали липсата на болка, подобряване на психо-емоционалното състояние и качеството на живот.
Ползите на мелатонина при синдром на поликистозните яйчници
Синдромът на поликистозните яйчници е полиендокринен синдром, характеризиращ се с нередовен менструален цикъл, образуване на кисти в яйчниците, прекомерна секреция на андрогени и метаболитни нарушения. Той засяга 8-13% от жените и е водеща причина за безплодие.
Употребата на мелатонин при синдром на поликистозните яйчници има редица благоприятни ефекти.
Намаляване на инсулиновата резистентност и предотвратяване на метаболитни нарушения. Инсулиновата резистентност е често срещано усложнение от синдрома на поликистозните яйчници и повишава риска от хиперинсулинемия, дислипидемия и диабет от 2 тип. Мелатонинът намалява този риск, като подобрява функционирането на инсулиновите рецептори и повишава чувствителността на тъканите към инсулин.
Намаляване на нивата на андроген. Експерименти с животни и изследвания върху хора показали способността на мелатонина да потиска хиперсекрецията на надбъбречните андрогени.
Нормализиране на нивата на андрогените елиминира симптомите на синдрома на поликистозните яйчници като хирзутизъм (прекомерно окосмяване по мъжки модел) и акне.
Тези хормони се произвеждат от хипофизната жлеза и нормалният овулационен цикъл и репродуктивният потенциал зависят от правилното им съотношение. При пациентките със синдром на поликистозните яйчници има дисбаланс на хормоните. Лекарствата с мелатонин коригират този дисбаланс, като действат върху рецепторите за мелатонин, разположени в хипофизната жлеза.
Потискане на оксидативния стрес, който е в основата на патогенезата и прогресията на синдрома на поликистозните яйчници. Мелатонинът абсорбира реактивни кислородни видове и намалява окислителното увреждане на клетките и тъканите.
Премахване на безсънието. Разпространението на нарушенията на съня при пациентите със синдром на поликистозните яйчници е 33,3%. Безсънието е допълнителен фактор за развитието на инсулинова резистентност при жени с тази диагноза.
Най-забележимите клинични прояви на употребата на мелатонин при синдром на поликистозните яйчници са намаляване на обема на яйчниците и подобрена плодовитост.
Ползите на мелатонина при менопауза и преждевременна яйчникова недостатъчност
По време на менопаузалния „преход“, който най-често се случва на възраст между 45 и 55 години, много жени, на фона на нарастващия дефицит на естроген, изпитват менопаузален синдром, проявяващ се с горещи вълни, ендокринни нарушения, безсъние и психични разстройства. Основният метод за елиминиране на синдрома е хормонозаместващата терапия. Мелатонинът също облекчава симптомите му. Някои изследователи предлагат да се използва мелатонин като първа линия за лечение на менопаузални разстройства.
На жени с леки менопаузални нарушения е предписана монотерапия с мелатонин, а на тези с тежки симптоми е предписана хормонозаместващата терапия и мелатонин. След един месец лечение нивото на мелатонин при пациентките се повишава средно 2,2 пъти, което е придружено от значително намаляване на хормоналните нарушения, намаляване на общия холестерол и атерогенния индекс и подобряване на психическото състояние.
Жените с преждевременна яйчникова недостатъчност са жертви на ранна менопауза и свързани с нея климактерични разстройства. Това заболяване причинява естрогенен дефицит, ускорена загуба на фоликули и намалена плодовитост преди 40-годишна възраст. Преждевременната яйчникова недостатъчност е трудна за лечение, което „разбива” плановете на доста млади, сексуално активни жени.
Проучва се ефектът на лекарствата, съдържащи мелатонин, върху протичането на преждевременна яйчникова недостатъчност. В патогенезата на заболяването участват повишените нива на лутеинизиращия и фоликулостимулиращия хормон, както и оксидативният стрес. Проучване при пациентки с преждевременна яйчникова недостатъчност показало, че 6 месеца прием на мелатонин значително намалява концентрациите на реактивни кислородни видове.
Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ
Изследване на Телавивския университет (TAU) откри, че определени условия на обкръжаващата среда могат да ускорят структурните промени, които настъпват в миелиновите обвивки в началния етап от развитието на множествената склероза (МС). Тези обвивки представляват „изолирбанда“, който обвива аксоните – придатъците на невроните, които пренасят електрическите импулси между тях.
прочети още„За да престанете да се безпокоите непрекъснато, следва да обърнете по-голямо внимание на своя ежедневен живот и духовност - обяснила психологът Шенън Кайзер. – Осъзнаването и състраданието са ключ към превръщането на страха във вяра. Когато променяте своя възглед за нещата, те се променят.”
прочети ощеПри мегалобластна анемия костният мозък произвежда аномално големи и незрели еритроцити. Една от най-честите причини за такава патология е дефицитът на витамини В9 и В12 в организма. По наблюдения на лекарите в последно време са зачестили оплакванията от микросимптоми на дефицит на витамин В12. Пациентите дори невинаги ги оценяват като признак за нещо нередно. Например човек чувства, че е изтръпнал кракът му, при това такива усещания могат да възникнат без механично въздействие. Пациентът често не свързва чувството за изтръпване и „мравките” по ръцете и краката именно с дефицит на този витамин.
прочети още