Макар и с други средства, търсенето на чудотворния еликсир на младостта и в наши дни продължава с изключителна упоритост и настойчивост. Известни са около триста теории на стареенето, в които противоборстват основно две тези. Първата е, че стареенето е неизбежен, програмиран процес в човешкия организъм. Свързан е с нарастване на ентропията – термодинамична величина, въведена през 1865 година от немския физик Рудолф Клаузиус, която съдържа фаталната обреченост на всеки материален обект на Вселената, в това число и на човека. Дори и Клаузиус не успял докрай да обясни физическата същност на тази величина и тя останала абстрактно и непонятно понятие в науката. През 1872 година австрийският физик Лудвиг Болцман доказва, че ентропията следва да се разглежда като мярка за подредеността на една система. Колкото по-подредена е тя, толкова нейната ентропия е по-ниска и обратно – колкото по-неподредена е, толкова нейната ентропия е по-висока. Близо столетие по-късно сънародникът на Болцман – Ервин Шрьодингер, носител на Нобелова награда, изказва мисълта, че по време на съществуването си всеки жив организъм непрекъснато увеличава своята ентропия (старее), приближавайки се неумолимо към нейната максимална стойност, т.е. към смъртта.
Втората теза за стареенето е, че това е заболяване, което може да се предотврати и да се живее вечно. По-вероятно е обаче, че стареенето, така или иначе, е предопределено. Т.е. в определен момент адаптационната и възстановителна система престава да ремонтира повредите в клетките и органите на човешкото тяло, които постепенно се натрупват и започва стареенето…
През последните години едно вещество с наименование, подобно на заклинание – никотинамид рибозид, привлича неудържимо вниманието на учените предвид
невероятните открития, свързани с неговите физиологични въздействия върху човешкия организъм
В незначителни количества то е открито в млякото. Опитите показват, че това вещество притежава редица чудодейни свойства – подобрява паметта и умствения капацитет, повишава силата и издръжливостта на мускулите, забавя заболяванията, свързани с напредването на възрастта и оказва значимо влияние върху продължителността на живота. Оказва се, че това уникално вещество е производно на добре познатия витамин В3 – никотинамида.
Добре известно е, че митохондриите са изключително важна съставна част на клетките на човешкия организъм, в които се осъществява производството на енергия, съхранявана в молекулите на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ). Това става по т.нар. цикъл на Кребс, ключов елемент на който е веществото никотинамидадениндинуклеотид (НАД+). А прекурсор (родоначално вещество) на НАД + е именно никотинамид рибозидът. Високите нива на НАД+ в организма способстват за повишаване на синтеза на АТФ, енергийния източник в човешкия организъм, което има за последствие чувствително повишение на неговия витален капацитет.
Наред с това НАД+ насърчава активността на сиртуините, бидейки тяхно „гориво“
Сиртуините, открити в навечерието на второто хилядолетие от професора по биология Леонард Гуаренте от Масачузецкия технологичен институт в САЩ, са магически протеини, които участват в широк спектър на клетъчни процеси – активизиране на клетъчната енергетика, апоптоза (програмируема клетъчна смърт), транскрипция (пренасяне на генетична информация от ДНК към РНК, водещо до синтез на определени пептиди или протеини), стареене, възпаление и устойчивост на стрес, контрол на биологичния часовник – циркадните ритми, и пр. Сиртуините изпълняват две особено важни функции – управляват активността на гените и при необходимост ги „ремонтират“. В младите организми сиртуините успешно се справят и с двете функции. С напредването на възрастта обаче, главно под действието на свободните радикали и нездравословния начин на живот, настъпват редица повреди в ДНК. В резултат сиртуините са принудени да превключат само на ремонтна дейност на увредените гени, изоставяйки регулаторната си функция. Оставени без надзор, определени ненужни гени започват неконтролируемо да „говорят“, което води до различни повреди на клетките и стареене на организма. Активизирайки клетъчната енергетика и предпазвайки от повреди носителите на наследствената информация – молекулите на ДНК, сиртуините по същество подмладяват организма и удължават неговия живот. Ето защо те са наричани протеини на младостта и дълголетието.
За съжаление, на 40-годишна възраст нивото на НАД+ в организма се понижава с около 50%, а до 60-годишна – с 80%. Когато нивото на НАД+ е нормално, митохондриите изпълняват неуморно своята жизненоважна функция, клетките са защитени срещу оксидативния стрес, причиняван от свободните радикали, а сиртуините осъществяват безотказно функциите си. Ниските нива на НАД+ водят до понижение на енергетичния капацитет на организма, което се проявява с постоянна умора, депресия и развитие на хронични заболявания. Митохондриите на мускулните клетките на сърцето страдат много при недостиг на НАД+, което представлява сериозен риск за сърдечно-съдовата система.
По какъв начин може да се повиши нивото на НАД+ в организма?
Чрез умерено и рационално хранене с високо съдържание в менюто на витамините от В-групата и движение – за осигуряване на организма на постоянен приток на кислород. Ограничение на калорийността на диетата (с понижение на количеството на въглехидратите и липидите) и с присъствие на достатъчно пълноценни протеини. Последните способстват за синтеза на НАД+. С напредването на възрастта е целесъобразно приемането на никотинамид рибозид, стимулиращ неговия синтез.
Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ
Прочетете още за Витасел NADH - никотинамид аденин динуклеотид.
