Продължителната депресия отслабва имунитета

Много хора определят като депресия дори само своето лошо настроение. Но това не е просто тъга и апатия, които после лесно се сменят с радост и облекчение при разрешаване на проблема. При клинична депресия човек не може самостоятелно да се избави от постоянната тъга – той има нужда от специалист.

 

В психиатрията депресия се нарича афективното разстройство, съпровождано от чувство на тъга, ненужност, отхвърленост, апатия и загуба на интерес към живота. Човек лесно се уморява дори без видима причина и по принцип не е в състояние да води пълноценен живот. Той не може да учи и да работи, нерядко престава да общува с приятелите и близките. Бъдещето му изглежда мрачно и безперспективно.

 

Без медицинска помощ човек с депресия разрушава сам себе си – в частност, започва да злоупотребява с алкохол. Стига се дори до опити за самоубийство – и 15% от болните успяват да се сбогуват с живота. Днес депресията заема второ място в света сред всички причини за инвалидност и смъртност при хората до 45 години.

По оценки на СЗО от депресия

 

страдат около 350 милиона души в целия свят

 

 Болестта не избира кого да порази – на нея е подвластен всеки човек, независимо от пола, възрастта и социалното положение, дори децата.

 

Много учени смятат, че депресията е могла да възникне в резултат на еволюцията като начин за адаптация на организма към различни болести. В онези далечни времена, когато не е имало антибиотици, ваксини и други лекарства, най-доброто, на което можел да разчита човек, бил отдихът заради болестта. А за да не възниквало желание за залавяне с непосилна работа бил задействан механизъм за развитие на депресия. Човек става вял, слаб, апатичен, губи интерес към живота – и това му помага по-бързо да преодолее инфекцията или друга болест. Такава теория изказали психиатрите от САЩ Чарлз Рейзон и Андрю Милър. Резултатите от тяхната работа били публикувани в сп. Molecular Psychiatry.

 

Депресията се отразява негативно не само на емоционалното състояние на човека, но и на неговото физическо здраве. За това съобщила група изследователи от Германия под ръководството на Андреас Валтер.

 

Учените от Университета в Дрезден провели интересно изследване, посветено на особеностите на

 

влиянието на депресивните разстройства върху състоянието на имунната система

 

 В него взели участие 139 души, от тях 69 с висок риск от развитие на депресия и 70 здрави. Всички доброволци били тествани с използване на единна методика.

 

По-рано учените вече съобщили за това, че при депресия се наблюдава усилено освобождаване на хормони от надбъбречните жлези и развитие на слабо изразено възпаление. Сега те решили да изяснят как проблемът влияе на работата на имунната система.

 

В процеса на изследване учените получили образци от имунните клетки в кръвта от всеки от доброволците, оценили формата, размера, деформирането и други параметри:

 

- При хората с депресивни разстройства кръвните клетки по-лесно се деформират;

 

- Ако човек страда от депресия в момента, у него се променят предимно еритроцитите и лимфоцитите;

 

- Ако депресията е била в миналото, а сега човек се намира в ремисия, страдат предимно неутрофилите и моноцитите.

 

Устойчивите депресивни разстройства, продължаващи две и повече години, водят до значителна деформация на кръвните клетки.

 

Учените подчертали, че се деформират всички кръвни клетки, но най-много това се отнася за лимфоцитите, моноцитите и неутрофилите. Именно тези клетки отговарят за формирането на имунния отговор. Например при активно възпаление моноцитите и неутрофилите мигрират в огнището и допринасят за зарастване на тъканите. Лимфоцитите осигуряват така наречения хуморален имунитет и водят до изработка на защитни антитела. Получените в хода на изследването данни позволяват да се предположи, че при депресия в имунните клетки се развиват различни изменения, променящи имунния отговор.

 

Депресивните разстройства нарушават баланса на имунната система. Променените клетки не могат да функционират пълноценно и да се справят със своята задача: да откриват и да унищожават възбудителите на инфекциозните заболявания, да допринасят за изработката на антитела и т.н. Поради това хората с депресия нерядко страдат от съпътстващи болести. Преди всичко това са чести инфекциозни заболявания, при това с тежко протичане и усложнения.

 

Хората с депресия страдат често и от по-тежки състояния – онкологични болести

 

Това заявили учени от Института за детско здраве „Кенеди Щайвър” в САЩ. Те изяснили, че депресивното състояние променя баланса на хормоните в организма (в частност, усилва изработката на кортизол в надбъбречните жлези) и потиска активността на имунната система. Всичко това повишава риска от развитие на онкологични заболявания, а така също увеличава вероятността от преждевременна смърт. Учените добавили, че хората с депресия освен всичко друго обикновено се хранят лошо и злоупотребяват с алкохол, което също подронва имунитета.

 

Недостатъчната активност на имунната система се проявява с обостряне на много хронични болести

 

 Забелязано е също, че при хората с депресивни разстройства по-често се откриват алергични и автоимунни процеси.

 

Според изследователите получените данни позволяват не само да се оценят измененията в имунната система при депресия, но и откриват нови възможности за лечение на болестта.

 

„Ние изучаваме паралелно фармакологичните и психологическите методи за терапия на депресивните разстройства – заявил ръководителят на изследването Андреас Валтер. – Само комплексният подход може да позволи да се разбере и ефективно да се излекува това заболяване, а значи и да предотврати много бъдещи страдания.”

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ