Повече рибни мазнини и по-малко растителни масла в менюто облекчава мигрената

По-голямата консумация на тлъста риба помогнало на хора с чести мигрени да намалят месечния брой и силата на пристъпите в сравнение с участници, които се хранели с диета с по-високо съдържание на растителни мазнини и масла, докладваха изследователи от Националния институт по стареенето (NIA) и Националния институт по злоупотребата с алкохол и алкохолизма (NIAAA), които са част от Националните институти по здравеопазване на САЩ, и Университета на Северна Каролина в Чейпъл Хил.

 

Изследването върху 182 души на зряла възраст с чести мигрени било продължение на по-ранен труд на екипа относно влиянието на линоловата киселина върху хроничната болка. Това е полиненаситена мастна киселина, обикновено получавана в американската диета от царевичното, соевото и други подобни растителни масла, както и от някои ядки и семена. По-малките предишни изследвания на екипа проучвали дали линоловата киселина възпалява свързаните с мигрената обработващи болката тъкани и пътища в тригеминалния нерв – най-големия и сложен от 12-те чифта черепно-мозъчни нерви. Те открили, че диета с по-ниско съдържание на линолова киселина и по-високо на омега-3 мастни киселини (като онези в рибата и морските дарове) може да успокоява това възпаление на болковите пътища.

 

В течение на 16 седмици участниците трябвало да следват един от три произволно назначени им здравословни хранителни режима. Всички участници получавали готови хранения, включващи риба, зеленчуци, хумус, салати и закуски. Тези на първата група съдържали големи количества тлъста риба или масла от такава риба и по-малки количества линолова киселина, на втората – големи количества тлъста риба и повече линолова киселина, а на третата – големи количества линолова киселина и по-малки количества мазна риба, наподобяващи средностатическия прием на американците.

 

През този период участниците проследявали броя на дните си с мигрена, продължителността и силата на пристъпите, и как главоболията им засягали способността им да работят, учат и водят социален живот, както и колко често се налагало да вземат лекарства срещу болката. При започването на изследването те имали средно по 16 дни с главоболие месечно, по над 5 часа мигренозна болка през всеки от тези дни и базови оценки, показващи тежко влияние върху качеството на живота въпреки приема на множество медикаменти против главоболие.

 

Диетата с по-малко растителни масла и повече мазна риба намалявала с 30 до 40% общия брой часове с главоболие на ден, часовете със силно главоболие на ден и броя на дните с главоболие месечно в сравнение с контролната група. В кръвните проби от тази група участници също така имало по-ниски нива на свързани с болка липиди.

 

Мигрената, която е неврологично заболяване, е между най-честите причини за хронична болка, пропуснато работно време и понижено качество на живот. Над 4 млн. души по света страдат от хронична мигрена (поне 15 дни с мигрена месечно) и над 90% от тях са неспособни да работят или да функционират нормално по време на пристъп, който може да трае от 4 часа до 3 дни. Жените между 18- и 44-годишна възраст са особено склонни към мигрени и около 18% от всички американки са засегнати от състоянието. Съществуващите медикаменти за мигрена обикновено носят само частично облекчение и могат да имат отрицателни странични ефекти, в това число и упояване, и да създават опасност от зависимост или пристрастяване.

 

„Това изследване откри интригуващи доказателства, че промените в диетата имат потенциала да подобрят едно силно инвалидизиращо хронично болково състояние като мигрената без недостатъците на често предписваните медикаменти“, каза д-р Луиджи Феручи, научен директор на NIA.

 

Откритията потвърждават, че хранителните интервенции, увеличаващи източниците на омега-3 и ограничаващи тези на линолова киселина, са обещаващи за намаляване броя и влиянието на дните с главоболие при хората с мигрена, както и на нуждата от болкоуспокояващи, отбелязват авторите. Те се надяват да разширят това изследване, за да проучат ефектите от диетата и върху други хронични болкови състояния.

 

Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ