Педиатрите бият тревога: броят на често боледуващите деца, които, не успявайки да се възстановят от дадена болест, се разболяват от друга, расте от година на година. Докторите най-често свързват този проблем с отслабената имунна система през зимния период.
До неотдавна се смятало, че имунитетът защитава човек само от инфекции. Но учените доказали, че той защитава организма също от генетично чуждородните клетки, към които се отнасят бактериите с отделяните от тях токсини, вирусите, паразитите, донорските тъкани и дори собствените изменени клетки, например раковите. Всъщност имунитетът – това е защитна реакция на организма.
Съществуват два вида имунитет – вроден и придобит. Вроденият ни защитава благодарение на нашите предци, а пък придобитият се формира в продължение на целия живот и е уникален за всеки човек.
Ето няколко признака, които свидетелстват за това, че защитата на организма е отслабена. Появата на вирусни заболявания по-често от 4-5 пъти в годината. Дълго възстановяване след прекарано заболяване. Чести гъбични инфекции. Настъпване на бърза умора, съчетана с неспокоен сън. Проблеми със стомашно-чревната система, например диарии, редуващи се със запек. Всякакви алергични реакции също говорят за нарушения в имунната система.
Формирането на имунитета фактически започва от момента на зачеване. Чести причини за ниски съпротивителни сили на организма стават: родова травма, усложнения по време на бременността, недостиг на витамини и минерали, кратък период или отсъствие на кърмене, неправилно въвеждане на допълнителната храна на бебето, проблеми с храносмилателните органи, психическа травма, наследствена предразположеност, лоша екология.
Според направени проучвания състоянието на имунната система е свързано с храненето непосредствено след периода на кърмене. Ако то е балансирано и в достатъчни количества, в бъдеще бебето не развива автоимунни болести или алергии. Имунната ни система е подчинена на приема на витамини и микроелементи през целия ни живот.
Витамин А има доминиращо влияние върху изграждането на имунната система. Витамин А е помощник при синтеза на ДНК и има свое място в механизма на действие на клетката. Като градивен елемент на имунната система, той допринася за една по-лека картина на прекарване на някои детски болести. Известно е, че недостигът на витамин А непосредствено след раждането оказва потискащо действие върху работата на имунната система. Крайно необходим е и за формирането на левкоцитите и на червените кръвни клетки. Намира се в големи количества в яйчния жълтък, в кравето масло. Предлагайте на децата яйце на закуска и чисто масло при подкрепителните хранения.
Бета-каротинът, който е предшественик на витамин А, също влияе на състоянието на имунната система. Има значение за профилактика на ушните инфекции при децата. Бета-каротинът се съдържа в спанака, лапада, морковите и кайсиите. Когато правите зеленчукова супа, не пропускайте броколите и морковите. Оризът придобива красив златист цвят, ако в мазнината за приготвянето му задушите моркови. През лятото като междинна закуска предлагайте на децата пресни кайсии. Основните ястия спокойно може да комбинирате със салата от моркови.
При замразяване, консервиране и сушене, голяма част от бета-каротинът в плодовете и зеленчуците се разрушава. За източници на бета-каротин ползвайте пресни храни. В маслена среда той се усвоява по-добре. Със зеленчуците, които са компонент на основните ястия или супи, можете да приемете необходимия бета каротин.
Витамин Е е природен антиоксидант. Антиоксидантите охраняват клетките на нашето тяло от вредните за тях свободни радикали. Участвайки в строежа на клетките и в изграждането на антитела, витамин Е заема важно място в действието на имунната система. Като мастноразтворим витамин, се съдържа в големи количества в зехтина, канолата, слънчогледовото олио, маслодайните ядки и семена. Сервирайте посочените мазнини с препечена филийка. Така децата ще получат нужните количества витамин Е. Необходимо е мазнините да се пазят от прегряване или изгаряне. Сурови ядки, но в малки количества, са добър избор за следобедна закуска.
Витамин С съдейства за излекуване на рани и изгаряния. Този витамин участва в синтеза на тъканите, костите, улеснява зарастването на рани и изгаряния. Витамин С е антиоксидант, но има и спомагателна роля спрямо други витамини и микроелементи. Основен източник на този витамин са пресните плодове и зеленчуци. Консумацията на 3-4 порции от тях дава необходимата доза витамин С за денонощието.
Най-силно влияние върху имунната система има витамин В6. Той участва в образуването на антитела. При недостига му имунните реакции на клетъчно равнище отслабват. Съдържа се в месото, рибата, сухите плодове.
Недостигът на фолиева киселина предизвиква намален брой антитела. При липса на достатъчно фолиева киселина клетъчните реакции отслабват и броят на синтезираните антитела намалява. Фолиева киселина има в пълнозърнестите, в зеленчуците със зелен цвят, в портокаловия сок и бобовите растения.
Желязото влияе на работата на имунната система и на нейната устойчивост. Недостигът на желязо има негативно влияние върху развитието и активността на имунната система. Постъпващото в човешкия организъм желязо съществува под формата на две групи: желязо от животински произход и желязо от растителни източници. Когато двете групи са в равновесие, реакциите на имунната система са най-добри. Растителни източници на желязо са спанак, стафиди и петмез. Желязо от животински произход се съдържа в червеното месо и рибата. Комбинацията „червено месо със зелени по цвят зеленчуци“ гарантира пълноценно усвояване на желязото.
Селенът засилва имунната система и предпазва от отравяне с тежки метали. Съдържа се в пълнозърнестия пшеничен хляб, ядките, рибата и морските продукти. Риба на скара или задушена - сервирайте на децата два пъти в седмицата. При пържене действието на омега-3 мастните киселини се губи. Затова при приготвяне на риба не трябва да се добавя и минимално количество мазнина от друг вид. Сурови, нарязани ядки може да добавяте към всички видове салати.
Омега-3 мастни киселини са незаменимите за имунната система. Тези мазнини са еднакво нужни и на тялото, и на имунната система.
Пробиотиците работят в полза на нашето здраве. Добрите микроорганизми, които обитават нашата чревна система и увеличават своя брой благодарение на пробиотиците, засилват имунитета ни. Приготвеното в домашни условие кисело мляко, заквасено с лактобацилус булгарикум, притежава мощни пробиотични свойства.
От гледна точка на пробиотиците, кефирът също е ценна напитка. Увеличава броя на полезните чревни бактерии. Благодарение на пробиотичните си свойства, образно казано, нашето право черво е като доста дълъг и важен орган на имунната система. Увеличавайки броя на полезните чревни бактерии, кефирът създава една по-добре действаща имунна система. Ако полезните чревни бактерии липсваха, биологичното равновесие в нашето тяло не би било възможно.
Като произвеждат антибактериални субстанции, пробиотиците отбраняват човешкото тяло от вредните за него вещества. С укрепването на имунната система ние избягваме опасността от инфекции, а клетките, ангажирани с работата на имунната система, стават по-активни.
Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ
