Причината за болестта на войната в Залива е нервният газ зарин
28 юли 2025
От три десетилетия учените дебатират причината за синдрома на войната в Залива (GWI) – набор от необясними хронични симптоми, които засягат ветераните от въоръжения конфликт в Персийския залив. Сега изследователи под ръководството на д-р Робърт Хейли, професор по вътрешна медицина и директор на Отделението по епидемиология на Медицинския център „Саутуестърн“ на Тексаския университет, разбулиха мистерията, като демонстрираха посредством подробно генетично проучване, че нервният газ зарин е основният виновник за синдрома.
Екипът на д-р Хейли установил не само, че ветераните, изложени на зарин, по-често развивали GWI, но и че рискът се модулира от ген, който обикновено позволява на някои хора да разграждат по-добре нервния газ. Ветераните от войната в Залива със слаб вариант на този ген, които били изложени на зарин, по-често развивали симптоми на синдрома от други изложени на газа ветерани, които притежавали силната форма на гена.
„Просто казано, нашите открития доказват, че болестта на войната в Залива е причинена от зарина, който беше изпуснат, когато бомбардирахме иракските съоръжения за съхраняване и производство на химически оръжия – казва д-р Хейли, медицински епидемиолог, който изследва GWI от 28 години. – Все още има над 100 000 ветерани от войната в Залива, които не получават помощ за това заболяване, и надеждата ни е, че тези открития ще ускорят търсенето на по-добро лечение.“
В годините непосредствено след войната над една четвърт от ветераните от САЩ и техните коалиционни партньори, които служиха във войната, започнаха да съобщават за редица хронични симптоми, в това число температура, умора, нощни изпотявания, проблеми с паметта и концентрацията, затруднено намиране на думи, диария, полова дисфункция и хронични болки в тялото. Оттогава насам изследователи както от академичните среди, така и от редиците на армията и Министерството по въпросите на ветераните в САЩ, проучват списък от възможни причини за GWI, обхващащи от стрес, имунизации и горящи петролни кладенци до излагане на пестициди, нервен газ, медикаменти срещу него и обеднен уран.
С годините тези изследвания установиха статистически връзки с няколко от изброените причини, но никоя от тях не беше широко приета. Наскоро д-р Хейли и негов колега проведоха мащабно проучване, изследващо урината на ветераните за обеднен уран, който все още би присъствал в нея, ако беше причината за GWI, и не откриха никакви следи от него.
„Още през 1995 година, когато за пръв път дефинирахме синдрома на войната в Залива, доказателствата сочеха към излагането на нервни агенти, но бяха нужни много години, за да натрупаме неопровержими аргументи“, казва Хейли.
Заринът е токсичен нервен агент, първоначално разработен като пестицид, който се употребява като химическо оръжие; производството му беше забранено през 1997 година. Когато хората бъдат изложени на течната или газообразната му форма, заринът прониква в тялото през кожата или чрез дишането и атакува нервната система.
Излагането на високи нива на зарин често предизвиква смърт, но изследвания върху оцелели разкриха, че и по-ниските нива могат да водят до трайно увреждане на мозъчната функция. Американските военни потвърдиха, че химични агенти, в това число зарин, са били засечени в Ирак по време на войната в Персийския залив. В частност сателитни образи документираха голям остатъчен облак, който се издига от иракски склад за химически оръжия, бомбардиран от американски и коалиционни самолети, и преминава над позиции на американски сухопътни войски, където той е активирал хиляди аларми за нервен газ и е било потвърдено, че съдържа зарин.
Предишни изследвания установиха връзка между съобщенията за излагане на този газ на ветерани от Залива и симптомите на GWI. Но критици изказаха съмнения относно възможно изкривяване на спомените, включително че ветераните с GWI е по-вероятно да си спомнят и докладват за излагане на зарин в резултат на своето допускане, че газът може да е свързан с болестта им. „Това, което прави новото изследване повратно, е, че то свързва GWI с много силно взаимодействие между гените и окръжаващата среда, което не може да бъде обяснено с грешки в спомените или друг вид изкривяване на данните“, казва д-р Хейли.
При новото проучване д-р Хейли и колегите му изследвали 508 ветерани с GWI и други 508, които не развили симптоми на това заболяване, всички те случайно подбрани от над 8000 ветерани от периода на войната в Залива, които попълнили Здравната анкета на американските въоръжени сили. Те не само измерили излагането на зарин, като попитали дали ветераните са чували аларми за нервен газ по време на своята служба, но и взели кръвни и ДНК проби от всеки ветеран.
Изследователите тествали пробите за варианти на ген, наречен PON1. Той има две версии: Q вариантът генерира кръвен ензим, който разгражда ефикасно зарина, докато R вариантът помага на тялото да разгражда други химикали, но не е ефикасен за елиминирането на зарина. Всеки човек има две копия на PON1, които му придават QQ, RR или QR генотип.
При ветераните от войната в Залива с QQ генотип чуването на аларми за наличие на нервен агент (удостоверяващи химическо излагане) увеличило риска им от развитие на GWI 3,75 пъти. При тези с QR генотип то повишило риска 4,43 пъти. А при онези с две копия на R гена, който е неефикасен за разграждането на зарина, вероятността от развитие на GWI се покачила 8,91 пъти. При войниците с RR генотип и ниска степен на излагане на зарин опасността от GWI се увеличавала над 7 пъти в резултат от взаимодействието на тези фактори, силно надвишавайки покачването на риска вследствие на всеки от тези два фактора поотделно. За генетичните епидемиолози тази цифра води до голяма степен на сигурност, че заринът е причинител на GWI.
Този тип силно взаимодействие между гените и средата се смята за златен стандарт за демонстриране, че болест като GWI е причинена от излагането на определен токсичен фактор от околната среда, добавя Хейли. Изследването не изключва малък брой случаи да се дължи на излагане на други химикали. Но авторите провели допълнителни генетични анализи на новите данни, за да тестват други фактори, които може да са свързани, и не открили други допринасящи причини.
„Няма друг рисков фактор, който изобщо да се доближава до това ниво на доказателство за причинно-следствена връзка със синдрома на войната в Залива“, отбелязва д-р Хейли.
Екипът продължава да изследва как GWI влияе върху тялото, особено върху имунната система, дали някои от ефектите му са обратими и дали има биомаркери, които могат да засичат минало излагане на зарин или наличие на GWI.
Статия от вестник ЛЕЧИТЕЛ
Късната диагноза на редки бъбречни заболявания може да доведе до бъбречна недостатъчност
7 октомври 2026Редките бъбречни заболявания C3G и първичният IC-MPGN могат да увреждат гломерулите – малките филтриращи структури в бъбреците, които пречистват кръвта. В началото симптомите може да са неспецифични или почти да липсват, а първите признаци понякога се откриват случайно при изследване на урина. Ранното разпознаване е важно, защото тези заболявания могат да прогресират и да доведат до хронично бъбречно увреждане и бъбречна недостатъчност.
прочети ощеПриемът на много лекарства крие ли рискове за здравето?
7 октомври 2026Приемът на голям брой медикаменти може да създаде допълнителни рискове, особено при хора с няколко хронични заболявания, които използват различни лекарства едновременно. Важно е да се следи не само броят на препаратите, но и честотата на приема, възможните взаимодействия и дублирането на активни вещества. Прекомерната употреба на обезболяващи може дори да доведе до главоболие, причинено от самите лекарства. Статията разглежда последствията от полипрагмазията и прекомерната употреба на медикаменти, както и връзката им с повтарящото се главоболие.
прочети ощеОтказването от тютюнопушенето е важна стъпка за здравето, но никотиновата зависимост може да направи този процес труден. Наред с утвърдените подходи съществуват и различни естествени методи, които се изследват като помощни средства при отказване от цигарите. Сред тях са зеленият лимон, физическата активност, акупунктурата и някои растения. Какво показват данните за тези подходи и с какво могат да бъдат полезни?
прочети още